Някакви туристи отдавна чакаха да пристигнат партньори за белот и съблазнително мешаха пред Рангел тесте с карти. Д. Кисьов, Щ, 351.
3. Прех. Неправилно приемам едно нещо за друго; смесвам, намесвам, бъркам. — Ако сте приятели, ще я [вратовръзката] дадете,..! — Какво мешаш тук приятелството? Тонич, ББК, 112. Отхраната, която „Периодическото списание“ меша с воспи-танието, са състояла от попара, от спанак, от чирозе, от тахан, от овчо месо. Л. Каравелов, Съч. VIII, 15.
4. Прех. Прен. Меся, намесвам някого в някаква работа; бъркам, забърквам, набърквам. — По-хубаво да не мешаме Юлия в тия работи! — поклати глава Коста. — Вместо полза, току-виж, че направила някоя беля! П. Вежинов, СО, 46. — Затуй ли не те изпущаха тия... Келепирът и Чолакът? Не стига че ти изпиха и изпапаха парите... За отплата жена ти намериха... — Какво мешаш хората, бобайко? — отговори Ариф. Б. Несторов, АР, 142. — Какъв арабски паша мешаш тука! Черешата ми, черешата ми, дето я дядо ми посадил, ти нали я отсече? Ив. Вазов, Съч. VII, 47.
5. Непрех. С предл. на или с лич. местоим. в дат. Преча, затруднявам. Мислил съм си много, когато за нищо и никакво ви прокудиха: защо пък, кому толкова мешаше син ми? А то е все от това — не ще султанът да има много богати и лични хора в нашия край. В. Мутафчиева, ЛCB I, 208. Ние са заклехме между себе си да са обичаме, да си помагаме и да ж:ивееме като мъж и жена, но да не мешаме един другиму в неговите любовни предприятия. Л. Каравелов, Съч. V, 39. Магдалина разринала снега, който й мешал да пристъпи, и с голям труд ся добила до отверстия. С. Радулов, ГМП (превод), 90.
6. Прех. Говоря за някого в негово отсъствие; разисквам, одумвам, приказвам. Кога двайца си гледат ръцете, пръстите или ноктите, казват ги мешали за кметове, т.е. разисквале за них в селото да ги турят кметове. СбНУКШ, ч. III, 198. мешам се I. Страд. от мешам в 1, 2, 3,4 и 6 знач. П. Взаим. от мешам (в 1 знач.). До тоа село имат много извори,., и сите извори се меишт, та се праит на река. СбНУ XIV, 118. Той [цар Костадин] го отворил патот покрай Стамболот, за да върви Белото море како река и да тече во Църното, чунки дотогай не се меишле двете мориня. СбНУ XXIX, 192.
МЕШАМ СЕ несв., непрех. 1. Смесвам се, съединявам се с нещо. Бях редактор .., пишех.. статии, в които недомислените ми докрай марксическо-плехановски позиции се мешаха с обърканите пенчославейковски индивидуалистически мъдрости за свръхчовека. Т. Генов, ДОД, 49. Белият и черве-новатият цвят на крушите и на абалките са мешал с жълтия цвят на акациите. Л. Каравелов, Съч. VIII, 31. Чу яха ся някакви викове,.., но от вик и глъчка нищо не можеше да ся разбере,.., защото едни с други ся мешаха. Б. Димитров, Я I (превод), 49-50.
2. Диал. Обикн. с предл. в. Меся се, бъркам се, намесвам се. Па вие не сте мъже, щом сте оставили да ви се меша жена в работата. Кр. Григоров, И, 37. Не съм обличал чужда кожа върху своята си, ефенди, та не ме карай сега да си менявам табиета. — Не ти се мешам, младежо, воля твоя... Г. Манов, КД, 80. Поп Костадин Чилев — Татарски го викаха. Та той, ако и да беше поп, ама се мешаше много в народните работи. ЖД, 1967, кн. 12, 11. Папите, откак станали и светски господари .., мислили, че имат право да ся ме-щат в работите на чужди господарства. Г. Иошев, КВИ (превод), 178.
3. Разг. Обикн. с предл. с. Събирам се, дружа или общувам с някого. Някой вика: „Той е бил по Германия, мешал се ejc повече народ, той сигурно разбира.“ И. Радичков, ББ, 57. Зетят дойде и вчера.. Тъй като постоянно пътуваше и тъй като се мешаше из София с по-големи хора, той винаги донасяше по някоя интересна новина. Г. Карас-лавов, Т, 47. Гледам, страниш от хората като говедце. Мешай се, баби, събирай се с човеци. Елин Пелин, Съч. II, 18. Изпръво имало малко хора по земята и тии слабо ся събирали и мешали помежду си. Лет., 1872,127.
О Мешаме си шапките (калите). Диал. Караме се, враждуваме. — Виж какво, колега, най-добре ще е да не си мешаме шапките... Юцко е запазен периметър.. — Какъв Юцко? — Юлия, момичето... Та ти казвам, мой периметър е, не си слагай там пръста. П. Вежинов, ВР, 71.
— Друга (диал.)форма: мйшам.
МЕШАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от мешам като прил. 1. Разг. Обикн. за ястие, продукти — който е приготвен чрез смесване на различни съставки; смесен. По рафтовете пак се мъдреха габровски похлупаци и гаванки за мешана сол и пипе-рец с нарисувани цветчета по тях. П. Михайлов, МП, 33-34. — Овая година, сину, / върла йе скапия: / мешаното брашно, сину,
/ сто пари оката. СбНУ XI, 59. Мешана туршия. Мешана салата. Мешана скара.
2. Диал. За китка — който е направен от различни цветя; пъстър. — Тодоро, моя изго-ро, / кой че на майкя да пее / и у градина да бере, / мешана китка да вие. Нар. пес., СбВСтТ, 158. Я ке никнам секакво цвеке, / направи ме китка мешана / и раздай ме по момите. Нар. пес., СбНУ X, 35.
3. Като същ. мешана ж. Разг. а) Салата от различни зеленчуци, домати, краставици и др. — Христо, донеси две големи сливови и кажи на Иван да направи една мешана, ама му кажи, че е за мен! Тарас, ТМ, 72. б) Скара от печено месо (шишче, кебапче или кюфте и др.). Те предпочитаха представленията в театъра на Би-биш ага или спокойно да си пият бирата и да ядат вкусни кебапчета и мешани в пивница. „Червен рак“. Д. Спространов, С, 152. мешансн
