МЕЧОК 408 МЕЧТАНИЕ
та с широки мечовидни острия. К, 1963, кн. 1, 20. Водните капки под земята са наситени с кисел калциев карбонат, който има чудното свойство да кристализира в различни геометрични форми. Тази е причината пещерите да са украсени с .., мечовидни, езиковидни, пръчковидни или луковични сталактити. ПЗ, 1977, кн. 2,10.
МЕЧОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Мъжка мечка. Но сега нито мечокът, нито мечката се виждат навън. К, 1963, кн. 2, 15. Мечката водеше със себе си две мечета. Янко и Кольо се чудеха откъде си е намерила мечок. Ем. Станев, ПЕГ, 120.
Прен. За едър, добродушен, непохватен или тромав човек. — Остави шегаджиите да дрънкат врели-некипели — каза Парашкев, доволен, че бие дори по практичен ум тоя мечок Кабов. Д. Вълев, 3, 25.
МЕЧОНОСЕЦ1, мн. -сци, м. В средновековието — воин, който е въоръжен с меч. Когато приближиха Златния рог, войниците от групата на мечоносците вече стояха в брони и с шлемове, с алебарди и мечове на пояса. Д. Добревски, БИ, 40. — А вие мечоносците сте плячкаджии и подлеци! — гърмеше вторият. —Докато ние ви закриляме с лъковете, вие колите жените и ограбвате колибите и разравяте гробовете! Н. Хайтов, Л, 127.
МЕЧОНОСЕЦ2, мн. -сци, след числ. -сеца, м. Рядко. Риба меч. Мечоносецът е лаком хищник, храни се предимно със скумрия и затова месото му има подобен вкус.
МЕЧТА ж. 1. Въображаем образ на нещо хубаво, което е силно желано. В мечтите си Ванко се виждаше да управлява ог-ромна фабрика с грамадни мощни мотори. М. Грубешлиева, ПИУ, 40.
2. Голямо, силно желание, стремеж да се постигне, осъществи нещо. Най-сетне мечтата на Хаджи Димитър да стане хайдутин се сбъднала. Н. Ферманджиев, РХ, 122. Най-сетне в 1844 година заветната мечта на Фотинова се изпълни. Първият брой на дълго време проектираното и готвеното „Любословие“ можа да излезе през априли същата година. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 681. И виждам те унесена в мечти / за мен, подпряла чело на ръцете. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 18. И после... сивия живот, / борба за хляб, /мечти неясни/и вечер тяс-ното легло, / в което неусетно гаснем... Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 51 .Мечтата й е да стане секретарка. А Неосъществени мечти. Младежки мечти.
3. Само ед. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм. Нещо, което някой силно желае да притежава. Бай Чавдар мълчеше. Може би си спомняше белия красавец Орион, за когото бяха полудели всички файтонджии.. Орион [конят] беше мечтата на тези хора. Ст. Стратиев, СВМ, 86.
4. Прен. Разг. Като прилож. или сказ. опред.
при гл. съм, ставам. Нещо, което е изключително, великолепно по своя външен вид, качество и др. „А лъвчето ви просто е мечта, / ей богу — вундеркинд и половина!“ Хр. Радевски, Б, 34. О, пролет — вълшебница, пролет — мечта, / едничък аз срещам те пак безучастно. Д. Дебелянов, С, 1936, 17. О Луна! / .., / на мировия дух лампада, скитница мечта, /.., / пиян съм аз от твой-та светлина. Ем. Попдимитров, К, 100. Вилата им стана мечта. Кола мечта.
МЕЧТАЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от мечтая и от мечтая се; мечтане. Мечтаенето е особена форма на въображението. И мечтаенето, както творческото въоображение, е самостойно създаване на нови образи. Псих. X кл, 119.
МЕЧТАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от мечтая като прил. 1.3а който се мечтае; многожелан, многоочакван. Къде е мечтаният край на щастието, земята на поезията, дето искаме да избягаме? Елин Пелин, Съч. V, 38. Апостолът бе дълбоко убеден, че този мечтан строй може да се осъществи само в една народна „свята и Чиста“ демократична република. Ив. Унджиев, ВЛ, 356.
2. Като същ. мечтаното ср. Това, за което се мечтае. Затам отиват те,.., и с душевен жад / впиват поглед към бъдното, към мечтаното. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 182. Живот, живот! На младото ми рамо / ти вчера сложи тежка длан! / Мечтаното бе в кръчма отмечтано, / изпита — чашата, смехът — изсмян. П. Пенев, Худ. С1,332.
МЕЧТАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мечтая и от мечтая се; мечтаене. — Струва ми се, че съм твърде стар вече за скитане и за мечтане... И това беше някога — край Босфора, — но сега! Ст. Дичев, ЗС I, 30/. — Ти сё писа и дрямка те не хвана, / а мойта дрямка, дяволско мечтане, / смущаваше и враг лукав не спеше. Ив. Вазов, ИГП (превод), 112.
МЕЧТАНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Книж. Мечта. От две години те [българите] живееха с мечтания за Съединението. С. Радев, ССБ
1, 215. Никога обаче нашите недоразумения не са произлизали от материална несгода., защото не ни е напускало мечтанието да се осъществим като творчески личности. О, 1978, кн. 13, 20. Всъщност тази музика не беше точно „протест“. Тя по-скоро беше сън, блян и мечтание. Д. Цончев, ЧС, 58.
2. Мечтаене, мечтане. Длъжността му бе оставяла много свободно време. Той го бе прекарал повече в бродене и лутане по околните ридове и пущинаци, в усамотени мечтания посред природата и унасяне в старовременното минало. Ив. Вазов, Съч. XI, 27. Но равномерното бръмчение на чекръка, всред пустата широка соба при тая самотия още повече я разполагаше към мислене и мечтание. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 2, 98. Агите са се унесли.. Една лениво,
