МЁЧКА2 407 МЕЧОВЙДЕН
жестоко и го сразявам. Ще те гази (газила те е) мечка<та>. Разг. Ще претърпиш (претърпял си) някаква неприятност, нещастие, несполука; ще си изпатиш (изпатил си си).
— Газила го е мечката, затова така „Какво искате, моля ви се!“. А по-рано само „Давайте“ без „моля ви се“ — шегуваше се Ван-до. Ст. Даскалов, СЛ, 106.
МЁЧКА2 ж. Диал. Хляб с размачкано вътре сирене. По-сладко нещо от тая каменна топка от кукурузник и сирене не съм ял през детството си. Тя се казва мечка. Ст. Даскалов, БП, 25.
МЕЧКА3 ж. Диал. Желязна подпора за главнйте в огнището.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕЧКАДАР м. Диал. Мечкар; мечкада-рин. Циганите мечкадари учат своите мечки да играят хоро, като ги турят върху нажежени плочи. И. Радичков, В, 245.
МЕЧКАДАРИН, мн. мечкадари, м.
1. Диал. Мечкар; мечкадар.
2. Прен. Необразован, прост, див човек. Марина влезе при нея, посегна несигурно и я докосна внимателно по рамото. — Остави го оня мечкадарин, Станке — рече тя. Та него цяло село го знае какъв е. Г. Караславов, ОХ, 204.
МЕЧКАДАРСКИ, -а,- о, мн. -и, прил. Остар. Диал. Мечкарски. „А-а, той гаче хайдутин ще става, и пищова си взе.“ „Не, той мечкадарин ще става, нали видите, сопата му мечкадарска“. М. Кънчев, В, 81.
МЕЧКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Мачкам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЕЧКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който води по селата и разиграва опитомена мечка. — Ей я [мечката] пред вратата. Един циганин мечкар я вързал със синджир и я разиграва. Д. Немиров, КБМ, 130. Ще стана мечкар, ще ходя по мегданите, ще разигравам мечетата и ще печеля. А. Кара-лийчев, ПС I, 59. Туриха ма да спя при едни мечкари от Карнобатско Сегмен, българи, двете мечки на които бяха завързани в същата стая. 3. Стоянов, ЗБВ I, 334.
О Я (ил) мечката, я (ил) мечкаря, д о
някога. Диал. Употребява се за изразяване на неопределеност, неувереност в това, какво точно ще стане, ще се случи занапред до някой определен момент и в чия полза ще бъде то.
МЕЧКАРИН, мн. мечкари, м. Просто-нар. Мечкар. През Яница в средата на зимата минал мечкарин, който приличал на Михо; хлапето обикнало циганина и заскитало с него из юга. Д. Вълев, Ж, 46.
МЕЧКАРКА ж. Жена, която води и разиграва мечка.
МЕЧКАРНИК, мн. -ци, м. 1. Постройка или помещение за мечки, обикн. в зоологическа градина. Единствен спокоен зрител на тая картина бе другарят Досев.. Пред него с цялата си сериозност беше изникнал нов проблем — проблемът за мечкарник. Къде щяха да нощуват тия зверове? Хр. Пелитев, ХО, 29-30. Донесе едро черно мече.. Тикнаха го в новия мечкарник. Ламар, ГМ, 8.
2. Местност в планина, където се срещат мечки. През тази местност рядко преминават хора, защото тя е известна като мечкарник.
МЕЧКАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мечкар. Когато тялото беше вече вдигнато и хусарите се готвеха да го спуснат в земята, нещо се изтърси от мъртвия и падна върху пръстта. Войхна се наведе. — Един кръст — каза той — и цев-ница, мечкарската му свирка ще е. Ст. За-горчинов, ДП, 153.
МЕЧКАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на мечкар. В миналото някои цигани се препитаваха от мечкарство.
МЕЧКАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мечкар; млад мечкар (обикн. малко момче).
МЕЧКИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мечешки, мечи; мечин. Най-после попеяла мечката: „Самд месо дома дошло, самд месо дома дошло!“ Кутрите гости, кога чуле мечкина-та песма, се стопиле от страх. СбКШ, 39.
О Мечкин ден. Диал. Празник, посветен на св. Андрей, който според народните вярвания пази стадата и посевите от мечки; мечин ден. Планинците празнуваха.. и мечкин ден, и вълчи празник, на който също не се работеше. П. Здравков, НД, 161. Една мо [моя] сестра па си низала маниста на мечкин ден. СбНУ ХЬ1, 448.
МЕЧКОБОРЕЦ, мн. -рци, м. Рядко. Човек, обикн. много силен, който се е борил с мечка. В тези луди гори има много стари дъбове с големи хралупи. Дядо му, мечкобо-рецът, му носел мечета, все в хралупи хванати. Н. Каралиева, ЗБ, 45-46.
МЕЧКОУБЙЕЦ, мн. -и`йци, м. Човек, който е убил мечка. Там, в дрезгавината, се мяркаха конете и високата фигура на бай Бучина от село Кладница, знаменит мечкоубиец. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 31. — Господарю, ти знаеш ли Гневота?.. — Гневота мечкоубиеца ли? Зная го. А. Дончев, СВС, 603.
МЕЧО, мн. -вци, м. Обикн. в детските приказки — гальовно название на мечка. В притихналия двор се чуваше да шуртят само фонтанчетата на голямата каменна чешма, на която клечеше издялан от камък един весел мечо. Ст. Поптонев, ОБЛ, 60. Ах, от този Мечо / идва ми до гуша — / никак не ме слуша! /Кърпичка не носи, /във носа си бърка/и сръкав го търка. СбХ, 161.
МЕЧОВЙДЕН, -дна, -дно, мн -дни, прил. Който има вид, форма на меч. Царевицата се огъна ниско — .. Стихията я подхвана от другата страна, тя се изправи и простря нагоре мечовидни листа, като неизброими ръце. Сг. Марков, ДБ, 202. Негрите в катера заредиха карабините и наместиха под ръка копия
