МЕЧТАТЕЛ 409 МЕЧТАЯ
полусънно мечтание без никаква предмет-ност. П. Росен, ВПШ, 51.
МЕЧТАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, мъж, който е склонен да мечтае, който често се отдава на мечти. Истинският автор на приказки е в същината си мечтател, защото чрез приказките той се устремява към едно по-хубаво бъдеще. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Колко мечтатели през хубавите нощи вдигат печални и учудени погледи към нея [луната], колко астрономически тръби я стрелят с проницателните си мъртви стъклени очи! Елин Пелин, ЯБЛ, 42. Мечтите, които са го [Раковски] вълнували през целия му живот, ще се осъществят ли някога или ще останат вечно един сън, за който ще мислят и милеят само мечтателите като него? К. Величков, ПССъч. VIII, 6. Мечтател безумен, образ невъзможен, / на тъмна епоха син бодър, тревожен, / Раковски, ти дремеш под бурена гъст, / из който поглежда полусчупен кръст. Ив. Вазов, Съч. I, 194. // Човек, който прекомерно се отдава на мечти, отдалечаващи го от действителността; фантазьор. — А пък си все същият. Все тъй сантиментален, мечтател такъв. Сигурно още пишеш стихове! И. Йовков, Разк. I, 166. Мечтател, идеалист, ветреник — той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото. Ив. Вазов, Съч. VI, 8.
МЕЧТАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е склонен да мечтае, да се отдава на мечти. — Хайде, Мери, стига си мечтала! — .. Мечтателната Мери се сепна. Хр. Смирненски, Съч. III, 127. Беше повече мечтателна натура, приказваше за околосветско пътуване, за невиждани светове. Кр. Григоров, Р, 115. Тодор беше тих, мечтателен младеж, внимателен и нежен. Д. Марчевски, ДВ, 49.
2. За очи, поглед, изражение — който е присъщ, свойствен на човек, отдаден на мечти, мечтаещ; замечтан. А пред затворения буквар, сякаш унесени в чудно хубава приказка, жадно слушат малките ученици, с подпрени на ръцете си глави, с мечтателни очи. Й. Йовков, Разк. III, 125. Най-старият, дядо Коста, седеше с кръстосани крака до самия огън и пушеше къса луличка. В сивите му очи подскачаха отражения от пламъка, сухото му мечтателно лице бе озарено от блажени мисли. Елин Пелин, Съч. V, 21. Сега погледът на следователя беше мек, дори мечтателен. М. Марчевски, П, 125.* Обр. Денят се бе смълчал и със спрян дъх се бе заслушал в мечтателната песен на реката. Елин Пелин, Съч. II, 81.
3. Остар. Който е плод на въображението; фантастичен, въображаем. Суеверие ще рече, кога вярваш неща, които не съществуват нето във вярата, нето в този божий свят,.. Напр. дето вярват на .. самодиви,., и други такива мечтателни духове. П. Ки-симов, ОА II (превод), 54. Герман щеше да полудее от радост, ако син му,.., възседнал една тояга, отдиря на която стояше.. и малката му сестрица, която удряше с един върбов клон този мечтателен кон, не го свестяваше тъй ненадейно в упоението му. М. Балабанов, ДБ (превод), 146.
МЕЧТАТЕЛНА ж. Жена, която е склонна да мечтае. Защо и как обичаше Лиляна, когато тя самата бе една мечтателка, фантаз-ъорка като Евлоги? А. Гуляшки, JT, 248. Ти можеш да помислиш, че съм станала още по-голяма мечтателка. Г. Райчев, Избр. съч. I,
37.
МЕЧТАТЕЛНО. Нареч. от мечтателен; замечтано. Двамата стрелочници седнаха под младата липа,.. През летните горещини двамата приятели дълго се заседя-ваха под нейната прохладна сянка, пушеха и мечтателно гледаха към примамливите води на реката. М. Марчевски, П, 189. Старицата въздъхна мечтателно и сведе глава на гърдите на професора. П. Славински, ПЩ, 116. Вече с разведрено лице, Станкул мечтателно се усмихна. Ст. Марков, ДБ, 489. Вдовицата .., рече мечтателно:— С тип като тебе бих жцвяла до сто и двайсетгодишна възраст. И. Попов, ИЖП, 20.
МЕЧТАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние или качество на мечтателен. От ранно детство той [Лилиев] е пречиствал духа си в една мечтателност, която през зрелите години пречи на волята да се справя с фактическия живот. Е. Каранфилов, Б III, 146. Когато продължително се вглеждаше в Нуринка, той се унасяше в блага мечтателност. X. Русев, ПЗ, 133. Тихото море, дълбокото спокойствие на топлата лунна нощ, упоителният въздух предразполагаха към мечтателност и съзерцание. Стр. Кринчев, СбЗР, 392.
МЕЧТАТЕЛ СКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от мечтател. Мечтателски увлечения.
МЕЧТАТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Качество или проява на мечтател. В един такъв момент на волно мечтателство, зад него препускаше файтон, придружаван от жизнерадостен младежки глъч. Д. Немиров, Д №9, 27.
МЕЧТАЯ, -аеш, мин. св. -ах, несв. 1. Не-прех. Мисля за нещо хубаво, приятно, което искам да се сбъдне; бленувам. По цели часове се скитам из лабиринта на букака, мечтая, бера малини. Ив. Вазов, Съч. XV, 73. Нонин докато мечтае и хвърчи по всевъзможни ветрове, Върбанов е насадил овощна градина от няколко декара. Елин Пелин, Съч. I, 145. — Сега знам — който не мечтае, през целия си живот е беден и нещастен. А. Наковски, МПП, 44. Двамата бяха излезли в полето и седнали върху меката трева,.., прегърнати, те мечтаеха, както само влюбени могат да мечтаят. Йв. Мартинов, БК, 75. Не ми оста что да желая, / омръзна ми и да мечтая. Й. Груев, Г, 28.
