МЕЧИН 405 МЕЧКА1
там където между обли камъни изтичаше езерото.. Само водата шумеше и люшкаше големите бурени от меча стъпка и подбел. Ламар, ПР, 50-52. Кооператорите засели непочистеното зърно и на блока освен пивница поникнали най-разнообразни растения., като леща, сусам, меча стъпка, репички и мента. Вн, 1961, бр. 3134, 4. 2. Диал. Иглика (Н. Геров, РБЯ). Мече (мечо) грозде. Бот. 1. Малък пълзящ планински храст с кожести вечно зелени листа и червени зърнести плодове, които се употребяват в медицината. Агйх^арЬуюя иуа ипй. На втория ден ние знаехме почти всичко за лечебните свойства на кантариона, мечото грозде и други треви. Ем. Манов, МПЛ, 248. 2. Род храстчета с вечнозелени листа от семейство пиренови, разпространени в Европа и Северна Америка, които се използват при обработването на кожи, в медицината и др. АгсЮ81арЬу1о8. Пукне ли пролет, из планинските дебри на Рооопа плъзват билкосъбирачи. Изпървом берат огненожълта иглика, мечо грозде и имел. РД, 1960, бр. 238, 2. Мечи пеперуди. Зоол. Семейство нощни пеперуди с красиво оцветени криле, някои от които са вредители по посевите. Агс1пс1ае. Мечо ухо. Диал. Лопен. Трихомите предпазват и при най-силните слънчеви пекове растението от излиш-но изпарение. Такова е и приспособлението при листата на вербаскума, който народът нарича мечо ухо. Хр. Дилов и др., РВ, 29. — Мечо ухо се казват едни от тях [растенията]
— додаде тя. — Виждате ли белите влакънца по растението? Тези влакънца не позволяват въздухът да се движи около растението и то не може силно да изпарява. Б. Балевски, СП, 25.
> Не ми трябва от мече ухо (лъжичник); що ми трябва от мече ухо (лъжичник).
Диал. Не искам да се захващам с нещо, което може да ми донесе неприятности, от което може да си изпатя.
МЕЧИН, -а, о, мн. -и, прил. Диал. Мечи, мечешки; мечкин.
О Мечин ден. Диал. Мечкин ден (Л. Анд-рейчин и др., БТР).
— От Н. Гсрон, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕЧИЦА ж. Диал. Умал. от меч; малък меч, кама. Войниците бяха въоръжени само с дълги мечове и с мечици, които носеха отзад, напреко на кръста. Д. Талев, С II, 220. Но когато Побит каза, че няма да застане против царството ни и си отиде, един от ромеите излезе веднага подире му и .. на другата сутрин го намериха убит на улицата., промушен с мечица. Д. Талев, СII, 83.
МЕЧИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от мечка; голяма мечка. Та като съм вървял подир козите и съм си гледал новите потури — изостанал съм, а когато вдигнах очи — на-преде си да погледна — видях едно мечище, възправило се на двете си ноги .. като бо-рика. Н. Хайтов, ДР, 81. — Арапине, наши господине, / по друм идет страшен е делия, /.. на плешчи му кожуф от мечище. Нар. пес., СбНУ VII, 96.
МЕЧКА1 ж. 1. Едър хищен бозайник с голямо тромаво тяло и гъста кафява козина, което обитава планиските гори. Ursus arctus. Преди години в горите на Странджа често се срещаше и мечката. П. Петков, СП, 54. — Ей тука спи мечката. Стрелях я преди две седмици, ала не съм я утепал. Из-бега... Пчели има насам, та все обикаля. К. Константинов, ПЗ, 62. Огънят скоро зафа-на да гасне. А тоя беше нужен — не да ни топли, а да отпъжда зверове, особено мечките и вълците. Ив. Вазов, Съч. XVII, 92-
93. Докле не си убил мечката, не хвали кожата й. Ст. Загорчинов, ДП, 377. Сърдито мечка идеше, / та кот Стояна отиде, / със Стояна се фанали, / та са се три дни борили, / па Стоян вече не може, / та па си мечка лъжеше: / — Мечко, медведо, медведо, / погледни горе у небо, / ка си се небо разгърна. Нар. пес., СбНУ V, 75. Гладна мечка хоро не играе. Погов. Хубавите круши мечките ги ядат. Погов. Оставили мечките да вардят дренките. Погов.
Прен. За едър, силен и тромав човек. Хъшовете си обрисаха мустаците. — Ами дека е Каранов? Де е Бебровски?.. — Бебровски отиде да види сметките си с Пикулеска., тая вечер е тука. Забравям ли аз тая балканска мечка? Ив. Вазов, Съч. VI, 74. К о с ю..:
— Ще надиграя!. — Яна: — О, о-о! Ще надиграеш ти тая мечка!.. К о с ю: — Ще го надиграя ти казвам! (Пляска ръце и счестява играта). Ц. Церковски, ТЗ, 106. Калчо се обърна към Боримечката засмян: — Бре мечка, какво си направил бре? — Никому нищо, Калчо! Ив. Вазов, Съч. XXII, 207.
2. Само мн. Зоол. Семейство едри бозайници от разред хищници с гъста козина с кафяв, черен или бял цвят, които са разпространени в много части на света. Ursidae.
О Бамбукова мечка. Зоол. Едър бозайник от сем. енотови, който се среща в планинските гори на Китай и се храни с израстъци от бамбук; голяма панда. Ailurus melanoleucus. Едва през 1929 г. американецът Рузвелт Кермит успя да убие за пръв път в бамбуковите гъсталаци на китайската провинция Шюциан (Сечуан),.., един екземпляр от тази оригинална мечка. Оттогава именно датира научното описание на едно от най-редките животни на Азия
— бамбуковата мечка. Вселена 69, 314. Бяла мечка. Вид мечка, която живее в зоната на плуващите ледове, покрита е с бяла козина и е по-голяма от обикновената кафява мечка. Ursus maritimus. Бялата мечка живее в най-студените места. С. Бобчев, ПОС (превод), 25. Голяма мечка. Астрон. Съзвездие от Северното полушарие на небесния свод, състоящо се от седем ярки звезди, които наподобяват черпак с дръжка; Колата. Ursa major. Когато се събуди, Голямата мечка се беше вече затулила зад отсрещния
