МЕЧЕТЙНА 404 МЕЧИ
ко здание, което ся нарича Кааба. Ив. Бого-ров, ВГД (превод), 267.
— От араб. през тур. теяск. Друга форма: м е ч й т.
МЕЧЕТЙНА ж. Диал. Мечешка кожа. Леле мале, леле мила мале, / каков дервиш на порти ни чука! / На глава му цала мече-тина, / на гърбина цала вучетина. Нар. пес., СбНУ Х1ЛН, 41. // Епитет на дреха, шапка, направена от мечешка кожа. Та се Милош лепо пременило: : .. загърна си кожух мече-тина, / па си тури капа влчетина. Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 43. Па пойдоа китени сватове. / Преличи се свойго сестричнико: / обле-къл е сура гунетина, /препаса се с цръна по-пражина, / тури капа, капа мечетина. Нар. пес., СбНУ ХЬ, 389.
МЕЧЕШКАТА нареч. Разг. Тромаво, тежко, непохватно. Хъркълът не бе никога играл пред турчин, пък и не знаеше добре да играе, затова само обикаляше с тромави стъпки около бате Коле.. Любопитни застанаха на вратата,.. От гледачите един високо се пошегува: — Хъркъле, стига си тъпал мечешката, я плесни ръце! К. Петканов, X, 89.
МЕЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на мечка или от мечка. — От мечешки зъби си спасил главата, а иска награда на това отгоре. Ран Босилек, Р, 61. Тя [мечката] им показа зъбите си, измърмори нещо на своя мечешки език и избяга надолу из гората, тежко друсайки рунтавата си задница. Ем. Станев, ПЕГ,
78. От мечешкото месо се приготвят най-хубавите шунки. П. Петков, СП, 60. Мечешка кожа. Мечешка бърлога.
2. Който е направен от кожата на мечка. Чичо Васил дойде у нас. Облякъл си беше голяма шуба. Обул цървули с дебели наву-ща, нахлупил голям черен калпак, турил си мечешки ръкавици. Ив. Карановски, Разк. I,
4. На гърба му [на Райко] беше преметнат дебел овчарски клашник — .. Вместо мечешките ботуши с шипове на краката си носеше навои. Ст. Загорчинов, ДП, 157. Ат-маджа дума Страхила: / .. облечи дрехи просешки, / нахлупи калпак мечешки. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 17. Мечешки кожух.
3. Прен. Който е груб, недодялан. Честитата Алтъна,.., тръпнеше от доволство и плахост, когато гигантът вземеше детето в ръце и го милваше с мечешка непохва-тност. Г. Манов, КД, 68. Васил Манчев беше цивилизован човек въпреки неугледния си мечешки вид. К. Калчев, Ст, 3/. Евлоги растеше висок и едър като баща си, но в Стойката и движенията му нямаше оная сурова и мечешка грубост, с която се отличаваше старият. А. Гуляшки, Л, 15.
4. Прен. Който е тромав, тежък. В горния апартамент Милев ходеше с мечешки стъпки по паркета и се караше на жена си, задето слагала много люто в яденето. И. Петров, ПР, 79. Мечешка походка.
5. Прен. Едър, грамаден, огромен. В началото малките чукове изглеждаха много леки на
Стояна, губеха се в мечешките му лапи. Д. Та-лев, ЖС, 90. Ловният надзирател се усмихна и мечешкото му лице се омекоти от простодушна и детски хитра усмивка. Ем. Станев, ПЕГ, 7. Залъците., издуваха лявата му [на Бальо] буза,.., после., потъваха в преизподня-та на неговата едра мечешка снага. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 23. Лазар седна на пейката до Панко и простря напред големите си мечешки ходила. Д. Ангелов, ЖС, 72.
О Мечешка муха. Диал. Зла муха. Прилични на комарите са и „мечешките мухи“, някои от които са голяма напаст за добитъка. П. Делирадев, В, 174. Мечешко грозде. Мечо грозде.
> Мечешка услуга. Разг. Действие с неблагоприятни последици за този, за когото се прави; лоша услуга.
МЕЧЕШКИ нареч. Понякога с предл. п о. Като мечка; мечешката. Тия проклети мисли! Как го мъчеха,.., Калофер пламваше от яд и мечешки изглеждаше Деяна. Струваше му се, че Деян чете като на книга мислите му. М. Марчевски, П, 60. [Глухонемият] играеше тромаво, мечешки. А. Каралий-чев, СР, 26. Надигна се от мястото си, протегна се и изръмжа по мечешки. К. Петканов, ЗлЗ, 119.
МЕЧИ, -а, -о и -е, мн. -и, прил. Мечешки. Втурнал се младият ловец,.. Лицето му в кърви плувнало от трънете и клонака, но пак пристигнал навреме — изфучала секирата му и още от първия удар разцепила коравия мечи череп. О. Василев, 33, 25. Зъбите на мечкаря лъснаха под засукани черни мустачки. Той грабна момчето и го сложи на гърба на мечката. После отскубна с два пръста вълмд от мечата козина. Д. Марчевски, ДВ, 90. Стадото е превалило из пасбищата отвъд Калъч-кая — стадопю си знае пътя, знаят го и кучетата, а Раиф е тръгнал по мечата диря. С. Сивриев, ЗСБ, 71. Карл стана бавно,.., наметна на плещите си дългата меча шуба, която висеше над кушетката и слезе от фургона. Ив. Планински, БС, 18. Младият човек изкачи стълбите с тромавата си, меча стъпка. Д. Спространов, С, 152. Най-напред Кацата стовари мечата си лапа върху чина, после аз, после.. — на шегата с шега се зае да отвърне Семо. П. Проданов, С, 95. Меча бърлога.
О Меча гъба .Диал. Манатарка. И децата скитаха из горита,.. И носеха кошници гъби, та варяхме чорба от сърнени рогачки,.. а мечите гъби сушехме на сянка. А. Дончев, ВР, 234. Меча ливадина. Тревисто растение с дребни класове с по няколко цветчета, което се среща из високопланински поляни. Poa ursina. В състава на нашите високопланински ливадни съ-общества участвуват алпийска тимотека,.., меча ливадина,.., витошки еделвайс и др. М. Воденичаров и др., ЕБ, 83. Меча стъпка.
1. Широко разпространено тревисто растение с широки овални мъхести листа с фуниевидни увиснали червени или жълти цветове; медуница. Pulmonaria officinalis. Навлязохме в реката,
