МЕЧА 403 МЕЧЕТ
люст, прилична на меч; меченос. Xiphias giadius. Рибата ветроход е най-близък родственик на рибата меч. Прилича на нея и по външния си вид — дълго тяло и преминаваща в „меч“ глава. Д. Богданов, ТА, 51.
— В английския национален музей е изложена дъбова греда с дебелина 35 см, пробита от риба меч. ВН, 1960, бр. 2818, 4.
> Вадя меч; вдигам/вдигна (изтеглям/изтегля) меч против (срещу) някого или за нещо. Книж. Започвам, повеждам въоръжена борба против някого или за нещо.
— Що мислиш, побратиме, щяха ли да дойдат едните от толкова далеко,.., да не бях вадил меча си за правда? Ст. Загорчинов, ДП, 348. Той вдигна меч против баща ми. Ив. Вазов, Съч. XX, 59. Дамоклев (дамок-лов) меч. Книж. Голяма опасност, която непосредствено и непрекъснато застрашава някого. Но ти, мъдрецо, даде на света / и страшното откритие, в което / таи се признака на гибелта — / дамоклев меч за цялата планета! Мл. Исаев, ПТН, 28. Кръстосвам/кръстосам меч с някого. Книж. Започвам, водя въоръжена борба с някого. Боляринът с друг един агарянец кръстосали мечове и се бият на живот и на смърт, пък Белчо цвили и тича по полянката. Ст. Загорчинов, ДП, 302. На огън и меч, подл!агам. Книж. На пълно унищожение, разорение (обикн. населено място) (подлагам). Като яростна вълна,.., се приближавали хунските пълчища на Атила. Не им устояли ни римските легиони, ни крепостните стени, които опасвали Сердика. И ето градът бил подложен на огън и меч. РД, 1958, бр. 4, 2. Наточвам си/наточа си меча; точа меч. Книж. Приготвям се за въоръжена борба. Огън и меч. Книж. Пълно разорение, жестоко унищожение на хора и материални блага. Не за добро прекрачи ти / през чуждата граница. / Огън и меч и бедствия / в земята ни, братко, внесе. Ив. Вазов, Съч. II, 157. С огън и меч. Книж. С най-строги мерки, най-строго, сурово; жестоко. Монархо-фашистката реакция установява с огън и меч своята кървава диктатура. Ст. Благоева, ГД, 160.
МЕЧА, -еш и -иш, мин. св. -ех и -их, несв., непрех. Диал. 1. За котка — мяуча. Един друг глас,.., се присъедини към концерта. — Прссс! — каза Селямсъзът, като се извърна към Варлаамовата котка. Но котката пак мечеше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 15. Тя [котката] начева да мечи и да врещи, а той [маймунът] си гледа работата, ту я брасни, ту я боде, ту стриже, изпрерязва я навред. П. Берон, БРП, 96.
2. За коза — издавам характерен пресеклив глас ме-ме. Брат му хвана козата за единия рог и я повлече след себе си. Тя се размечи като дива и в гласа й Минчо дочу болката на пеленаче. След нея започна да мечи и козелът. Вл. Зарев, С, 65.
3. Прен. Разг. Говоря много тихо.
МЕЧАВА ж. Диал. Виелица. Поотпусна ни времето,.., ама не е изключено да ни изненада някой студ или мечава, а? Кр. Григоров, Н, 157. Мечавата ме затрупа. СбНУ ХЫХ, 780.
МЕЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от мечка и от мечок. — Какво искаш да ти донесе татко от гората? Заек? Лисица? Вълк? — Искам живо мече, татко. Д. Калфов, Избр. разк., 199. — Сторете ни път, бе, стига сте го зяпали: не е мече, ами човече! — засмя се тя, отстрани децата от стълбата и въведе майката и детето. Г. Райчев, ЗК, 136.
2. Малкото на мечка. Далеко в Балкана има тъмна пещера.. В тая пещера живееше рунта-ва мечка. Тя имаше синче — палаво мече. Ем. Станев, ГЧ, 3-4. Баба Меца клекнала до меда и рекла: — Аз ще вардя гърнето, а ти, Ежко, тичай да повикаш моите мечета да похапнат и те от медеца. Ран Босилек, ВП, 76.
3. Играчка, изобразяваща мечка. Децата се спират в захлас пред побелелия Дядо Мраз, нарамил пълен кош с подаръци, пред куклите, зайчетата, мечетата, дървените играчки. ВН, 1953, бр. 307, 1. Той погледна една увеличена снимка, поставена в рамка на стената: момиченце, прегърнало мечето си. Л. Галина, Л, 30.
О Не ми трябва от мече кече. Диал. Не искам да се захвана с нещо, което може да ми донесе неприятности, от което може да си изпатя.
МЕЧЕ2 ср. Нов. Ролкова въртяща се мъ-хеста четка за боядисване на плоскости и стени.
МЁЧЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от меча.
МЕЧЕНОСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Ме-чоносец1. Насила покръстил язичниците и като нарядил военно духовно братство под имя бояре с меч или меченосци, оздравил властта на немците. ВИ, 114. Тоя немски орден ся бил повече от 50 год. с пруси-те, а най-после ся съединил с ордена на ме-ченосците и тъй наедно покорили Прусия. Г. Йошев, КВИ (превод), 236.
МЕЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал.-галъов. от мече. Търкулна се Мецанка — /на хайдушка полянка. / .. През китната дъбрава / слезе с трите меченца. В. Паспалеева, МСС, 9. Мечка на припяк седяше / и си меченце по-щяше. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 66.
МЕЧЕТ м. и. ж. Остар. Джамия. Сега Бръмбазъков намали хода си, дори се поспря до развалините на стария мечет. Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 77. — А ходжата в Криводол вика, че и за хубавото, и за лошото се пита аллах, ама аз да ти^ека и на мечет от лани не ходя. Оттам добро не ми е дошло. Л. Александрова, ИЕЩ, 60. Слънцето наваляше на запад,.., когато пътниците от един рът съгледаха далеко бялата мечет на Мурсал къой. Ив. Вазов, Съч. XII, 135. Мекка,.., отечество на Магомета,.. В тоя град ся нахожда най-ве-ликолепна мечет; в тая мечет има едно мал-
