МЕЦЕНАТКА 402 МЕЧ
на изкуството или науката. Друг голям меценат.. бил художникът Густав Кайбот, чието финансово положение му позволявало щедро да подкрепя своите приятели. Хр. Ковачевски, СК, 127. Искам да стана научен работник,., няма да позволя да ми попречи., нито липсата на средства, нито липсата на меценати! Др. Асенов, И, 83. Съдбата него двойно надари: / ума му взе и даде му пари. / Без първото той стана дипломат, / чрез второто пък — меценат. Хр. Смирненски, Съч. II, 103.
— От лат. собств.
МЕЦЕНАТКА ж. Книж. Жена меценат. Съпругата на президента е известна меценатка.
МЕЦЕНАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до меценат, който е присъщ на меценат. Палазов като ръководител на Съюза на популярните банки при честите си пътувания из България винаги вземаше със себе си и Каралийчев; той .. често проявяваше неприкрито меценат-ското си покровителствено отношение към него. Мл. Исаев, Н, 391.
МЕЦЕНАТСТВО, мн. няма, ср. Книж. Покровителствуване и материално издържане на творци на науката или изкуството. Едно време нашите деди са правили чешми по пътищата и мегданите, давали са пари за училища, пращали са студенти да учат в странство.. Ония времена са били сиро-машки, тогава дарителството и меценатството са били нещо достойно за адмирация. И. Попов, СбХС, 190.
МЕЦЕНАТСТВУВАМ, -аш, несв., не-прех. Книж. Подпомагам материално лица, занимаващи се с изкуство или наука. Обичаше по дилетантски изкуствата. Меценат-ствуваше. Дружеше с писатели, художници и артисти. М. Кремен, РЯ, 377.
МЕЦИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на меца, принадлежи на меца. За разхищенията дръзки / наказана бе лиса с уволнение. / Но след това получи назначение / да стопанисва мецините гъски. Хр. Радевски, Б, 30.
МЕЦОСОПРАН м. Муз. 1. Среден по височина женски глас, по-висок от алт и по-нисък от сопран. Красиво тембрираният мецо-сопран на Лидия Йосифова, здравият й усет за отчетливост на певческата фраза и миловидният маниер на изпълнението й изпъкнаха при арията на Олга. БНТ, 1941, бр. 217,4.
2. Певица с такъв глас. Конкурсен изпит за артисти солисти — тенори, драматични баритони, баси и мецосопрани.
3. Партия за среден женски глас в многогла-сно вокално произведение. Партитура на мецосопрана.
— От ит. шех/ояоргапо.
МЕЦОСОПРАНО, мн. мецосопрани, ср. Муз. Мецосопран. Друго име, което се налага на слушателя, е мецосопраното
Маргарита Лилова, която чухме във „Вер-тер“ от Масне. НК, 1958, бр. 29, 6. Райна Йорданова е плътно и здраво мецосопрано. БНТ, 1941, бр. 217, 4.
— От ит. mezzosoprano. — Друга (остар.) форма: Mè;j30conpàHO.
мецосопрАнов, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Който се отнася към мецосопран. Цели 15 години Илка Попова застъпва мецосопра-новия и контраалтов репертоар в Парижката голяма опера. БНТ, 1940, бр. 201,4.
МЕЦОФОРТЕ нареч. Муз. За сила на звука при изпълнение на музикално произведение — умерено силно, не много силно.
— От ит. mezzo forte. Друга форма: Mèfl3c^ôpTe.
МЕЧ, Mè4^, Mèna, мн. Mènoee, след числ. Mèna, м. 1. Старинно оръжие, представляващо дълъг прав двуостър нож с кръсто-видна дръжка, предназначен за ръкопашен бой. С изтеглени мечове се втурнаха напред пехотинците. Д. Динков, ЗБ, 43. По едно време тъдява дошли римляните, въоръжени с копия и мечове, а на главите си носели железни шлемове. А. Каралийчев, С, 284. Тук биваха и нашенци отвъд Дунава,.. Все ловки златари и оръжейници, които умееха да източат меч, да изковат щит, да изплетат ризница от желязо и сребро. М. Сми-лова, ДСВ, 37-38. Мечът бил основно оръжие за най-решителния момент на сражението — боя лице срещу лице с неприятеля. ТВ, т. I, 17. Къси мечове двуостри с ярост ще се срещнат с къси мечове двуостри в страшен час. В. Марковски, ПЗ, 44.
2. Прен. Оръжие. Ала и без договор българите със силата на меча бяха очертали на изток една граница, която трябваи1е да минава някъде по близките гори и планини. А. Дончев, СВС, 7. В действителност България е била освободена от руския меч. С. Радев, ССБ II, 321. Перущице бледна, гнездо на герои, / .. / ти в борбата черна и пред турский гнев / издигна високо твоя силен лев, / и глава не клюмна, и меча не даде. Ив. Вазов, Съч. I, 179. // Прен. Военна сила. Такъв е човешкият живот на земята, че всяко добро се пази с меч. Д. Талев, СII, 150. Та всичко живо възстана срещу Аспаруха — и ecu съседи плашеха с меч държавата му. Н. Райнов, ВДБ, 9.
О Гол меч. Изваден от ножницата меч за отбрана или нападение. Ала под краката на обесените се люлееше хоро,.., а в средата един момчиловец махаше и удряше два голи меча един о друг. Ст. Загорчинов, ДП, 342. Край царя сновяха велможи с гол меч, но желязната стена от копия не тешеше неговата тръпна душа. Н. Райнов, КЦ, 8. Крив меч. Остар. Ятаган. С ръка на кривия си меч Индже минава между двете живи стени на кърджалиите. И. Йовков, СЛ, 130. Той й говореше за огромни глигани, които бе убил със своя крив меч. Ст. Загорчинов, ЛСС, 142. Риба меч. Зоол. Голяма хищна риба, която има източена напред горна че
