Page:RBE Tom9.djvu/401

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


МЕХУРЕН 401 МЕЦЕНАТ

хармани от кипяща с едри мехури вода. П. Славински, МСК, 110. Дъждът плющеше, вдигаше мехури по локвите из пътя. Н. Нинов, ЕШО, 21. Още горяха огньовете, накладени да се топи върху тях смолата, още вряха и пускаха мехури котлите. А. Дончев, СВС, 584.

О Жлъчен мехур. Анат. Жлъчка (в 1 знач.). Сърната и някои още копитни нямат жлъчен мехур, а жлъчният сок непрестанно се излива от черния дроб в червата. ПН, 1932, кн. 3, 48. Пикочен мехур. АнатМускулест орган на отделителната система у човека и гръбначните животни, в който се събира образуваната от бъбреците пикоч. — Представи си, драги ми колега, какво става с пикочния мехур при замразяването: първи замръзва сам той, понеже е най-отвън, а после урината, която е в него. Ст. Волев, МС, 30. Плавателен мехур. Зоол. Орган у рибите, изпълнен с въздух, който има за предназначение да намалява относителното тегло на тялото. Сапунен мехур. 1. Кълбо от сапунена пяна, пълно с въздух. До бараката,., десетгодишното хлапе на кърпача внимателно и съсредоточено надуваше вълшебнокрасив сапунен мехур. Ем. Станев, ИК I и II, 46. 2. Прен. Нещо нетрайно, мимолетно или измамно. Рухнали бяха илюзиите, върху които градеше щастието си

неговото лично щастие бе се оказало сапунен мехур. А. Гуляшки, Л, 309. — И защо ви е нужна тази сума? Хм!... Да кажем... за да бъда обезпечен, ако цялата тази история, този тунел, дето ще го строите, се окаже един сапунен мехур. П. Незнакомов, ТС, 49.

— Друга (диал.) форма: м е ÿ р.

МЕХУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни и -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до мехур. Ме-хурна течност.

МЕХУРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е подобен на мехур. Царевичната главня се развива по различните части на нападнатото царевично растение ..Тя дава големи мехурести образувания, които се изпълват с черни спори. Бтн. VI кл.', 86.

МЕХУРКА ж. Мехунка (във 2 знач.). Ме-хурките хващат своите жертви със специални мехурчета. М. Воденичаров и др., ЕБ, 35.

МЕХУРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мехур; малък мехур. Ще ти дам бяло вино с мехурче-пга, което мъдреците наричат шампанско! Б. Йосифова, БЧМ, 46. При оплождането си майката получава от търтея няколко милиона сперматозоиди, които се съхраняват в специално семенно мехурче. Б. Бижев, Сп, 12. Малката рибка в първите дни след излюпването си се храни с хранителни вещества от жъл-тъчното мехурче. Зоол. VII кл., 70. Всяка [белодробна] торбичка е осеяна по крашцата с по 6-8 белодробни мехурчета, наречени още алвеоли. Анат. IX кл., 82.

МЕХЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мех; малък мех. Милка граби и натуря на огъня.., тя приклекна и задуха. На очите й залютя.

Нямат ли тия хора някакво мехче? Ст. Даскалов, СД, 217. Храстите ставаха все по-живописни и разнообразни. На красиви гердани по тях се спущаха пълзящи растения, цъфнали на фунийки, с увиснали мехче-та с канелен цвят. Гр Угаров, ПЗС, 204.

МЕХЮР м. Диал. Мюхюр. — Чорбаджи-лар, меймурина ви вика да си ударите мехюри-те и да си вземе сбогом с вас. П. Тодоров, Събр. пр. И, 395.

МЕХЮРЛИЯ неизм. прил. Диал. Който е с печат. Като развих кървава кошула, / в кошулето от юнака ръка, / на ръката пръстен мехюрлия. Нар. пес., СбИБ, 22-23.

— От араб, през тур. mühürlü.

МЕЦА ж. Обикн. в обръщ. или в съчет. Баба Меца. В детски приказки или басни — мечка, мецана. — Ти, вълчо, ще стоиш на стража, а ти, мецо, ще донесеш две гърнета мед, та да похапнем след погребението, както повелява обичаят. Св. Минков, ПК,

24. Джуджето се уплашило и хукнало, ала преди да стигне до своята дупка, мечката била вече до него. Тогава то извикало ужасено: Мила мецо, пощади ме. А. Разцвет-ников, Избр. пр. III (превод), 40. — Яж, Дочко, баба Меца ей сега ще дойде да ти излочи млякото! Д. Немиров, КБМ, 133. Ой мари мецо, мецано / защо ти й руно непрано. П. Р. Славейков, БП II, 8. „Мецо льо, мецо стръвнице, / стръвнице, мецо кръвнице, /хай да са, мецо, по-борим“. Нар. пес., СбГЯ, 56.

МЕЦАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Говоря неясно, неразбрано; издавам нечленоразделни звукове.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.

МЕЦАНА ж. Обикн. в обръщение. В приказки или басни — мечка, меца. Оставих аз настрана двете мечета и викнах:

Я ела, мари мецано, да си премериме силите! Пипнахме се и до вечерта борба се борихме. А. Каралийчев, ПС I, 59. — Добро утро, мецано! подвикна гърлесто Момчил, за да разсърди звяра. Ела! Ела да ти предам много здраве от дядо Пенко. О. Василев, 33,

11. Великанчето отишло е гората. Там лежала рунтава мецана. Ран Босилек, Р, 120. Мецана, заю, таралежът, / орелът, зъбестият вълк —/ с различни мисли и кроежи/се слели тук в единен дълг. Хр. Радевски, Б, 54.

МЕЦАНИН м. Архит. Полуетаж между партера и първия етаж на голяма сграда. — Първо ще сляза до пощенското гише в меца-нина. Др. Асенов, ГНА, 21. Той ги заведе на мецанина в парк-хотела. Барманката му кимна учтиво и му се усмихна. Д. Цончев, ЛМ,

109.

— От ит. mezzanino през нем. Mezzanin.

МЕЦАНЙНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Архит. Прил. от мецанин. Мецанинен етаж.

МЕЦЕНАТ м. Книж. Богат и влиятелен човек, който подпомага материално творци

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл