МЕХЛЕМ 400 МЕХУР
лук, мехле и мерудия, че трябваше къща да храни. П. Спасов, ГЛЗЗ, 71-72.
— Неизв.
МЕХЛЕМ м. Обикн. в народната медицина — специално приготвена смес от лечебни вещества и мазнина, с която се маже открита рана, болно място. — Сега още малко потърпи —рече той.. —Да измия раната. Да я намажа с моите мехлеми и добър е бог, всичко ще мине, дете! Ст. Дичев, Р, 164. По съвета на своята болнава жена,., на убодената си ръка постави мехлем от заешка мас, приготвен собственоръчно вкъщи. Б. Обретенов, С, 21. Сега отивам да набера малко бурени и от тях да направя мехлем за раната му. К. Петканов, ЗлЗ, ч. II, 232.
О Благ (сладък) мехлем. Диал. Мехлем за рани, приготвен от дъвка, жълт восък, вазелин и слънчогледово масло. Той [лекарят] отвори четвъртитата си кутия и се залови да промива с куршумена вода и да маже с благ мехлем възпалените рани. Ст. Дичев, ЗС II, 733. Лельо, ша ти са помоля, / направи сладки мехлеми, / раните да изцариш. Нар. пес., СбНУ XXVI, 97.
> Благ като мехлем на рана. 1. Ирон. За човек
— зъл, опак, лош. 2. Диал. За реч — успокоителен, добър. Мехлем ми кале (капва/капне, пада/падне) на сърцето (душата). Разг. Извънредно много съм доволен от нещо, става ми драго, извънредно приятно от нещо. — А вие
— обърна се бирникът към останалите трима селяни — вам .. драго ви беше, а? Санким добре ви беше, мехлем и мед ви капеше на сърцето, като слушахте тоя хъшлак да се подиграва с един чиновник! Н. Попфилипов, БД, 68. Дядо Тома си пое дълбоко дъх, след това въздъхна облекчено и се сви пак в широката си салтамарка. „Е, падна ми мехлем на сърцето!“ — радваше се в себе си старецът. Г. Ка-раславов, Избр. съч. V, 170. — Браво, тъй те искам, господин началник!.. Началникът се възрадва твърде много от тия думи и мехлем капна на душата му. Сг. Чилингиров, ПЖ, 43.
— От араб. през тур. теЬ!ет. Други (диал.) форми: мсйлйм, мслбм.
МЕХЛЕМЕН, -а,- о, мн. -и. Прил. от мехлем. Мехлемени кърпи.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский изик, 1899.
МЕХЛЕМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мехлем. В кутийката имаше някакво мехлемче.
МЕХОМИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до гр. Мехомия, днес гр. Разлог. Мехомийски епископ. Мехо-мийска епархия.
МЕХОМЧАНИН, мн. мехомчани, м. Остар. Мъж, който е роден или е живял в гр. Мехомия, днес гр. Разлог.
МЕХОМЧАНКА ж. Остар. Жена, която е родена или е живяла в гр. Мехомия, днес гр. Разлог.
МЕХТЕН м. Диал. Горна вълнена женска дреха, направена от аба. Седнала е Мара летен ден в градина, / под цървен транда-фял да си везе Мара / белия си хустан, синия си мехтен. Нар. пес., СбНУ ХхХ1Х, 63.
МЕХТЕР м. Диал. Музикант, свирец; мехтерджия. След вечерята мехтерите,.. с ударанието на тъпаните си поканват есета дружина да се събере в дома на началника й. К. Шапкарев, Р, 17. // Тъпанджия.
— От тур. шеЬ1ег 'военна музика'.
МЕХТЕРДЖИЯ, мн. -йи, м. Диал. Музикант, свирец; мехтер. Добря среща, дядо господ, / дядо господ, ти кръсниче, / що ти не свирет мехтерджии, / що ти не биет тъпанари? Нар. пес., СбАИ, 145.
МЕХУНЙЦА ж. Диал. 1. Пашкул.
2. Изсъхнала гъба пърхутка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЕХУНКА ж. 1. Бот. Тревисто растение от сем. картофови с плод червена ягода, скрита в голям жълточервен мехур. РЬуБапБ alkekengi.
2. Бот. Род насекомоядни водни растения, които имат жълти цветове и нишковидни листа с малки мехурчета, служещи за ловене на дребни насекоми; мехурка. 1Лпси1апа. Мехунката е висше цветно растение. На места над водата се виждат голите й стъбла с неголеми жълти цветчета. В. Бешовски и др., ЕП, 34. Листата пък на мехунката образуват малки мехурчета (2-3) мм. В тях се хващат дребни водни животни. Бтн. VI кл., 66.
Ъ.Диал. Пашкул; мехуница (Н. Геров, РБЕ).
МЕХУР м. 1. Подутина на кожата, изпълнена с лимфна течност, която се явява при изгаряне, удар и под. При тежки лъчеви увреждания,.. по кожата се образуват мехури, които се пукат. Вл. Андреев, АЕ, 39. Когато върху голия гръб на болярина ярко се очерта широка тъмночервена линия и надлъж по краищата й се надигаха бели мехури, той се отпусна с глух вопъл и загуби свяст от непоносима болка. Д. Талев, С II, 79. „Ще ме изгори, вещицата,“ — помисли си Гороломов, като се пипаше по шията, за да види не са ли изскочили мехури. И. Йовков, ПГ, 237.
2. Разг. Пикочен мехур. Непрекъснато се налива с бира и мехурът му се е разширил. И Този орган, отделен от тялото на животно. Дядо надува свинския мехур и ни дава да го ритаме. Й. Радичков, ББ, 115. През високите замърсени от прах и паяжина прозорци, като през волски мехури, се процеждаше мътна светлина. Е. Станев, ИК I и II, 261. Тюлените дават на ескимосците следующата полза: от мясо-то им ся хранят, жира им употребляват на осветление,., най-сетне мехурът му служи наместо стъкло за димната им колибка. Лет. 1871, 114. // Разг. У рибите — плавателен мехур. Пенко се прилепи към майка си да гледа как корми и чисти рибата. Светлосинкавите риби мехури го удивляваха. П. Здравков, НД, 18.
3. Кълбо от въздух или друг газ в течност. В морето един след друг се появяваха грамадни
