МЕХАНИЧЕСКИ 399 МЕХЛЁ
тънчили механическите изкуства. Ив. Бого-ров, ВГД (превод), 105. Затуй изкуствата биват два рода: механически, наречени занаяти, и творчески, наречени художества или изящни изкуства. Т. Шишков, ТС, 18. Механическо училище. Остар. Техническо училище, което подготвя механици; механотехникум. — Ще те откарам в града на учение. Ти вече знаеш четенето и смятането. Ще продължиш науката си в едно механическо училище. А. Кара-лийчев, СР, 88.
МЕХАНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. механически; механично. Новите пещи имаха два отвора за изпразванието, което ставаше вече механически. Хр. Даалиев, ТИ А, 19. Той .. механически посегна към чекмеджето на бюрото да превърти ключа. Г. Мишев, ЕП, 135. Той [Тъкачев] ядеше механически, не слушаше разговорите,., и щом се нахранеше, бързаи1е да се прибере в квартирант си или да се запилее нанякъде. Г. Караславов, ОХ I, 116.
МЕХАНИЧКА ж. Жена механик.
МЕХАНЙЧКА ж. Умал. от механа; малка механа, кръчмичка. Па да си свиеш опашката, да си гледаш механичката и да не позволяваш никому да говори против тоя и оня! Т. Влайков, Съч. III, 109.
МЕХАНЙЧНО нареч. 1. Посредством машини и механизми; машинно, механически. 1 км железен път подменен ръчно, струва 560 000 лева, а подменен механично
— с 63 000 лева на километър по-малко. ВН, 1967, бр. 2976, 2. Захарта и гликозата се подават в бонбонения цех механично.
2. Прен. Без активно участие на съзнанието и волята; машинално, несъзнателно, автоматично, механически. Човекът стоеше наведен, в очакване Горчев да му помогне при свалянато на дрехата. Инженерът се подчини механично. Д. Цончев, М, 115. Впрочем, и свещеникът вършеше своята работа някак механично, като че ли и нему тя беше омръзнала. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 467. Донка стои с о каменяло лице.. Звънец отвън. Донка прокарва ръка по лицето си, тръгва механично да отвори. О. Василев, Л, 68. Прочетох телеграмата механично, без да се досетя в първия момент за какво точно става дума. НК, 1958, бр. 46, 1.
МЕХАНЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от механичен (в 9 знач.); авто-матичност, машиналност, несъзнателност (на действие, движение). Накитеният свещеник с уморена механичност мърмореше службата си. О. Василев, ЖБ, 33.
МЕХАНО-. Първа съставна част на сложни съществителни и прилагателни със значение механичен (в 1, 6, 7 и 8 знач.), напр.: механоавтомобиле н, меха-номонтажен, механотерапия, механорецептор и др.
— От гр. 'машина'.
МЕХАНОЕЛЕКТРОТЁХНИКА, мн.
няма, ж. Специалност, която обединява механиката и електротехниката. Техникум по механоелектротехника и металургия.
МЕХ АНОЕ Л ЕКТРОТЕХНЙЧЕ СКИ,
-а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до механоелектротехника. Механоелектротехническо училище.
МЕХАНОЛЕЧЁНИЕ, мн. няма, ср. Мед. Механотерапия.
МЕХАНОРЕМОНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до ремонт на машини и механизми. Механоремонтен цех. Механоремонтна работилница.
МЕХАНОТЕРАПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Метод на лечение чрез леки упражнения, които се провеждат на специални гимнастически уреди; механолечение. Лечебната физкултура се комбинира всякога с масаж и физиотерапия.. Широко се използват механотерапията и трудотерапията. Н. Манчева, ЛФ, 234.
МЕХАНОТЁХНИКА, мн. няма, ж. Само ед. Област от техниката, която се занимава с устройството и производството на механизми и машини. Бъдещите инженери обогатяват знанията и увеличават сръчността си в кабинетите по топлотехника, машиностроене, механотехника, радиокон-структорство. К, 1963, кн. 1, 41. Техникум по механотехника.
МЕХАНОТЁХНИКУМ м. Техникум по механотехника. Трудовата му [на инженера] биография започва на втория ден след завършване на механотехникума. Ст. Поп-тонев, ОБЛ, 253. Вечерен механотехникум.
МЕХАНОТЕХНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и. Прил. от механотехника. Ванко намери работа е една механотехническа работилница. М. Грубешлиева, ПИУ, 238. Механотехническо училище.
МЕХАНОТРОН, м. Техн. Електроваку-умен уред за преобразуване на механична енергия в електрическа и др., при който управлението на електронния или йонния поток се извърша чрез механично преместване на един или няколко електрода.
— От механо- + -трон.
МЕХАНСКИ, -а, -о, мн. -й, прил. Диал. Който е на механа. Това Марко йе люто за-рача, / върна коня от Филипови двори, /.. отиде си на Нова механа, / върза коня за механски врата. Нар. пес., СбНУ ХЫН, 39.
МЕХКЕМЁ, мн. -та, ср. Остар. Турско съдилище. Съдебната зала, дето Берковската Темида раздаваше правосъдие, беше една бедна и гола стаичка в конака, служила по-рано за турско мехкеме. Ив. Вазов, ИСМ, 60. Бояха му се и кадии в мехкемепю. К. Христов, ЧБ, 42.
— Ог араб, през тур. шаЬкете. Друга (диал.) форма: м е х к я м 6.
МЕХЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Растението домат. В нашия двор майка беше посадила
