МАГНЕТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Магнитен (в 1 знач.). Мъжете са по риза и къси гащета; те се движат, като си помагат (поради безтегловността) със специални обувки с магнетични подметки. К, 1963, кн. 4, 11-12.
2. Магнетитен, магнетитов. Среща се [магнетитът] компактен, удобен за преработване или във вид на магнетични пясъци, които по-тру-дно се преработват. Н. Николов, М, 163-164.
3. Прен. За личност, нейно излъчване или някаква сила и под. — който неудържимо, силно привлича, обайва, омайва; обаятелен, привличащ. Синкавочерната й коса бе гъста и мека като коприна, а от гърдите и раменете й се излъчваше някаква магнетична сила, недостъпна за разума и стара като света. Д. Димов, Т, 681. Двамата скитници почнаха предпазливо да се отдалечават от къщите, но нещо теглеше Чорни към июсето с неотразима магнетична сила. П. Ве-жинов, НС, 249. — Първо — по моята фигура жените се увличат трудно, външността ми не е магнетична! Др. Асенов, И, 58. Магнетично присъствие на сцената.
О Магнетичен полюс. Рядко. Магнитен полюс. Тази станция [„Восток“] се намира в района на магнетичния полюс на Земята. ВН, 1961, бр. 2973,4.
— Друга форма: м а г н и т й ч е н.
МАГНЕТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.-и, прил. Магнитен (във 2 и 4 знач.); магнетичен. Преди две години .. започнаха магнетичес-ките, йоносферните, сеизмичните, метеорологичните и геологическите изследвания на шестия континент, а и в цялата антар-ктична област. ВН, 1958, бр. 2063, 4. Четвърта книжка ми разкри един ден индийските тайни на внушението.. „Спокойно гледане, без примигване, в една и съща точица между веждите на противника“ При това настойчиво гледане магнетическата сила на твоята воля обработвала благоприятно мозъка на оногова, комуто въздейству-ваш. О. Василев, ЖБ, 275. Ний побързахме да преминем, така да кажа, тая магнети-ческа местност (от тая местност всякога водят зачалото си бурите тъдява) и излязохме над нея. Ив. Докторов, ЗД, 79. Старите ръкописи и фрески пак са си реликви, но поза-губват нещо от магнетическата тайна на летоброенето си. Сг. Сивриев, ЗСБ, 169.
— Друга форма: м.агнитйчсски.
МАГНЕТИЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Магнетизъм (в 4 знач.). Поразяваше ме маг-нетичността на този човек.
МАГНЕТО, мн. (рядко) -а, ср. Техн. Ма-гнитоелектричен генератор за променлив ток, който създава искри за запалване на го-ривната смес при двигателите с вътрешно горене; магнетогенератор. Услужливите ръце се бяха вече протегнали към магнето-то, когато изведнъж екна весел младежки глас: — А бе, другари, ами защо сте забравили затворено кранчето на бензина? Как искате да се запали моторът? П. Незнакомое, СП, 242. Източникът на електрически ток е или магнето с високо напрежение, или пък акумулаторни батерия с индукцио-нна бобина. К. Славомиров, Т, 246.
— От фр. magneto. Друга форма: м а г и 6 т.
МАГНЕТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: магнитен, напр.: магнетогенератор, магнетомет-ри я, м агнет о с ф е р а и др.; магнито-.
— От гр. payvTixrig .
МАГНЕТОГЕНЕРАТОР м. Техн. Магнето.
МАГНЕТОМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Магнитометричен, магне-тометрически. Магнетометричен метод за проучване на полезните изкопаеми.
МАГНЕТОМЕТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Магнитометричен, магнетометричен. Магнетометрически проучвания,
МАГНЕТОМЁТРИЯ, мн. няма, ж. Магнитометрия.
МАГНЕТОМЁТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Магнитометър.
МАГНЕТОН м. Физ. 1. Най-малък магнитен момент, който се образува при движение на електрони вътре в атома или при собствено въртене на електрона.
2. Единица мярка за магнитен момент, приета в атомната и ядрената физика.
— Друга форма: магнит 6 н.
МАГНЕТОСФЁРА ж. Астрон. Магнитосфера. Група учени считат, че земната атмосфера съществува и над границата на магнетосферата, която откъм страната на Слънцето е на 57 000 км над Земята. Вселена 69, 213.
МАГНЕТОФОН м. Техн. Апарат за запис и възпроизвеждане на звук (говор, музика и др.) посредством магнитен запис върху специална лента. Рашко изпъчи гърди и небрежно отвърна: — Просто този апарат не е никакво радио, а магнетофон. П. Стъ-пов, ГОВ, 36. Професионален магнетофон. Любителски магнетофон.
— От нем. Magnetophon. Друга форма: магнитоф 6 н.
МАГНЕТОФОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до магнетофон, който е свързан с магнетофон. Най-целесъобразно при радиопредаването е използуването на предварително изработен магнетофонен запис на музиката и дикторский текст. Ив. Мангъров и др., ПГ, 25. Магнетофонна лента. Магнетофонна глава. Магнетофонни ролки.
— Друга форма: магнит о фбнсн.
МАГНЕТОФОНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от магнетофон; малък магнетофон. В работата си използувам едно старо магнетофонче.
— Друга форма: магнитофон ч с.
МАГНЕТОХЙМИЯ, мн. няма, ж. Физ.
