Хим. Дял от физикохимията, който изучава зависимостта между магнитните свойства и строежа на веществата и влиянието на магнитните явления върху кинетиката на химическите реакции.
МАГНЕТЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от магнет2; малък магнет. Имаме си хубав салон. Радио, телевизор, магнетче. Д. Цончев, ОТ, 18. В стаята свиреше някакво магнетче.
МАГНИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Остар. Магнезий. Металите делят на три групи. Към първата група отнасят тези, които лесно ся съединяват с кислорода при обикновена температура. Тези метали са: калий,.., калций, магний, глиний. И. Гюзелев, РФ, 18.
— Сп. Читалище, 1871, кн. 16, 509.
МАГНИТ м. 1. Физ. Твърдо тяло (къс желязна руда, специална стомана или сплав), което се характеризира с физическото свойство да създава поле, привличащо някои метали (желязо, никел, кобалт), отблъскващо други (бисмут), а към трети (алуминий, бронз) — неутрално. Магнитът, както разправяше легендата, бил изнамерен, когато едно овчарче открило, че скалите, на които е стъпило,, привличат подкованите му обуща. Е. Йончева, ЗГ, 104. Какви ли не часовници има тука! Будилници, стенни, ръчни; часовници, които не се боят от вода, магнит, падане, нагряване — с една дума от нищо не се боят. ОФ, 1950, бр. 1900, 4. В Азия има богати рудници за злато, платина, магнит. С. Бобчев, ПОС (превод), 200.
2. Прен. Нещо, което привлича, очарова, омайва. Не бях посетил София отдавна. Чудесен град,.., красив женски свят и главно
— елегантност. Ето защо е магнит... Ив. Вазов, Съч. XXI, 105. Тогава ти надълго ми говори, /за туй, що знаех само от романите,/за китове, звезди и смели кораби, / за синия магнит на океаните. НФ, 1948, бр. 53,3.
О Като магнит, привличам. Много сил-но (привличам). — Истината е, че проявил [Ивайло] голяма храброст и името му привличало хората като магнит. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 497. За нея рече Йорги, че големите й черни, тъмни очи,.., опоявали като магнит. Св. Миларов, СПТ, 71.
— От гр. . Друга (остар.) форма: магне т.
МАГНЙТЕН, -тна, -тно, лш.-тни, прил.
1. Който има, съдържа магнит или е направен от магнит. Рила обладава в подножията си и други минерални богатства: горещи минерални води, желязна магнитна руда, златце. Ив. Вазов, Съч. XV, 58. Магнитна-та стрелка от компаса на самолета се въртеше бързо и безспирно. Елин Пелин, ЯБЛ, 52. В 1931 г. била изработена първата маг-нитофонна лента .. — пластична лента, покрита с магнитен прах, която заменила стоманената лента. К, 1963, кн. 3, 34. На компаса най-много замечателното е, че как и да ся обръща единът край на магнитна-та стрелка, всякога ся повръща все на север. Пч, 1871, кн. 3, 42. Апаратура за запис на изображения върху магнитна лента.
2. Който е свързан с магнит, отнася се до магнит или до магнетизъм; магнетичен, магнетически. Дълги години по страниците на научните списания се говореше за тази магнитна теория и трябваше да се намерят по-проницателни експериментатори, които просто да закрепят върху тялото на птиците, с които се извършват опитите, по един малък, но достатъчно силен магнит. Ц. Цанев и др., ЧП, 82-83. Магнитен метод. Магнитен вектор.
3. За апарат, механизъм и под. — който има в устройството си магнит. При разработването на новомонтирани механизми често се отделят малки железни частици,.. За отстраняването на тези частици се употребяват магнитни филтри. Д. Вълков, X, 87. Магнитен прекъсвач. // Който се извършва с помощта на такива апарати, механизми и др. В обогатителните фабрики след магнитната сепарация се получава концентрат, съдържащ 50-60 на сто желязо. ВН, 1958, бр. 2045,4.
4. Който е присъщ на магнит. Желязото се намагнетизирва, но не запазва магнитните си свойства. Хим. IX кл, 1965, 76.
5. Разг. Електромагнитен. Магнитни прекъсвачи за включване и изключване на асинхронни двигатели. А Магнитната глава е приспособление за записване, възпроизвеждане или изтриване на информация, което използува най-често явлението електромагнитна индукция.
6. За вещество, материал — който се привлича от магнит. В съвременната електро-промишленост се употребяват различни магнитни материали. Едни от тях, ако се намагнитят, запазват стабилно магнитните си свойства.. Наричат се магнитно твърди материали. Ел XI кл, 1965, 34. Магнитни вещества наричат тези, които ся теглят от магнитите, напр, желязото, стоманата и никелът са магнитни вещества. И. Гюзелев, РФ, 337.
7. Прен. Магнетичен (в 3 знач.); обаятелен, привличащ. Нещо властно, някаква огромна магнитна сила привличаше очите ни. Хр. Смирненски, Съч. III, 226. Ето ръцете — с блестящо-прозирната кожа, / с тънката, нежно-синееща мрежа на вените —/меките, топли, магнитни ръце — обожавани. Е. Багряна, СЧ, 71. Пред тебе трепкат висини и бездни, / подмоли тътнат, мълнии цъфтят, / и мракът тегне от магнитни звуци. А. Каралийчев, С, 24. — Влез, влез малко — казала и Ралу и погледала нежно към Никола. Нейните магнитни очи, против които не би можел да устои и най-твърдият, накарале младото ергенче не само да влезе и да си почине, а и да повечеря. Л. Каравелов, Съч. VIII, 44.
О Магнитен азимут. Физ. Хоризонтален ъгъл в точката на стоене, който се образува
