МАГНЕТИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от магнетизирам като прил. Който има, който е придобил магнитни свойства в резултат на магнетизиране; нама-гнитен, намагнитизиран. Още в началото на 18 столетие физиците знаели, че всяко на-електризирано или магнетизирано тяло влияе върху другите тела, като ги наелек-тризира или магнетизира дори и тогава, когато се намират на известно растояние от тях. Вл. Харалампиев, ПСС, 35. Магнети-зираната вода се образува под краткопю въздействие на магнитно поле, при което физическите и химическите качества на обикновената вода се изменят. ТД, 1971, бр. 18, 4. • Обр. Едно опиянение обземаше публиката, ръцете сякаш магнетизирани, трептяха от нетърпеливост да отдадат чест на благородните витязи. Ив. Вазов, Съч. X, 111.
— Друга форма: м а г н и т и з й р а н.
МАГНЕТИЗИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. съ1Ц. от магнетизирам и от магнетизирам се.
— Друга форма: м а г н и т и з й р а н е.
МАГНЕТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Физ. Съвкупност от явления, обусловени от наличието на магнитни полета около Земята, другите планети и в космическото пространство. Интересно е това, че слънчевите петна най-често се явяват по две отведнъж, като едното бива носител на северен, а другото на южен магнетизъм. Г. То-малевски, АН, 241.
2. Физ. Свойство на магнитните и намагне-тизираните тела, създаващи около себе си магнитни полета, да взаимодействуват помежду си — да се привличат или отблъскват. Силата на огъня, взривът и магнетизмът обаче не можаха да накърнят неразрушимата крепост на атома — това ядро, което съдържа в себе си изключителна енергия. Ц. Цанев, АЧ, 3. Физиката ни учи да извличаме полза от парата, от топлината,.., от магнетизма и пр. Знан., 1875, бр.24, 373. Свойството магнетизъм е открито още през древността в Китай в рудата магнетит. Д Стоманата запазва за дълго време придибития магнетизъм.
3. Дял от физиката, изучаващ магнитните явления и магнитните свойства. Важен етап в развитието на магнетизма започва с откриването от Иорстед на магнитното поле на тока.
4. Прен. Привлекателна сила, обаяние, очарование на някого или нещо. Магнетизмът на масовия младежки ентусиазъм, на чистия творчески възторг бил проникнал вече в тази .. младежка душа. Г. Караславов, ПМ, 17. Словата му [на Кирков] бяха огнени дамги, под които всички правила за сценично изкуство пропадаха. Той сам ставаше канон и школа. Действуваше само магнетизмът и токът на стопяващото му чувство. Ст. Грудев, АБ, 163.
<> Животен магнетизъм. Остар. Месмери-зъм. Колко глупци и сега още вярват в чудесната целебна сила на г-на Артура Лют-це в Кетен, който са обещава да излечи почти сичко на света със своя животни магнетизъм! Знан., 1875, бр. 7, 103. Земен магнетизъм. Физ. Магнитно поле на Земята и око-лоземното космическо пространство; геомаг-нетизъм (в 1 знач.). Произходът на земния магнетизъм още не е известен. Според най-вероятната хипотеза земният магнетизъм се дължи на електрични пюкове, които текат в земната кора. Физ. X кл, 1958, 186. Учените извършват наблюдения [в Антарктида] над полярнопю сияние, йоносферата, земния магнетизъм. Е. Николов, А, 21.
— От фр. lnagnctisme. Друга форма: магнитйз ъ м.
МАГНЕТЙСАМ. Вж. магнетисвам.
МАГНЕТЙСВАМ, -аш, несв.\ маг-истйсам, -аш, св., прех. Остар. Магнетизирам. магнетисвам се, магнетисам се страд.
МАГНЕТЙСВАМ СЕ несв.; магнетисам се
св., непрех. Магнетизирам се. Намотаните жици [На електромагнита], чтом ся скачат с галваническа бойница, веднага един силен ток минува по тях и желязото ся магне-тисва, та става много силен магнит. И. Груев, Ф (превод), 180.
МАГНЕТЙСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Магнетизиране.
МАГНЕТЙТ м. Минер. Минерал с черен цвят, метален блясък и много високо съдържание на желязо, най-важната суровина за получаване на стомана и чугун, из-ползуван и за производство на черна боя. Още много отдавна е била позната желяз-ната руда магнетит, която привлича към себе си малки железни предмети. Физ. VIII кл, 1965, 77. У нас има различни видове же-лязна руда: хематит, лимонит, магнетит и сидерит. Геогр. X кл, 58.
— Нем. Magnetit.
МАГНЕТЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Минер. Който съдържа магнетит; магнетичен (във 2 знач.), магнетитов. Рила не се слави с големи находища на полезни изкопаеми.. Открити са магнетитни пясъци и златоносни пясъци. М. Гловня и др., Р, 20. Магнетитният прах — магнитолой — се употребява в селското стопанство за почистване на ленените, люцернените и де-телинените семена от вредни примеси. ВН, 1958, бр. 2282, 1. Магнетитно находище.
МАГНЕТЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Магнетитен; магнетичен (във 2 знач.). Отделно семейство или няколко семейства промивали магнетитов пясък или обогатявали железни руди. И. Чолаков, НХП, 5. Сбирката се обогатява с редица минерали: черни турмалини, магнетитови кристали, светлозелени шестостенни призми от апатит,., и др. Б. Ангелов, ЗМ, 6. Магнетитово зрънце. Магнетитова руда.
