както направиха магнатите в Унгария, у ние няма. Бълг., 1902, бр. 528, 2. Чешкият магнат Виндишгрец получил диктаторски права за потушаването на революцията [от 1848 година]. Ист. X кл, 77.
— Qi' лат. magnus 'голям' през нем. Magnat или рус. магнат.
МАГНАУРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет. Магнаурска школа — висше училище, основано през средата на IX в. в Цариград, което се помещавало в двореца Магнаура. Константин-Кирил Философ и цар Симеон са учили в Магнаурската школа. // Който се отнася до Магнаурската школа. Магнаурски възпитаник.
МАГНЕЗИАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. За вар, цимент, огнеупорен материал и др. — в състава на който като основен компонент влиза смес от магнезиев окис и магнезиев хлорид. С помощта на ма-гнезиалните свързващи вещества различни отпадъци от органичен произход, като дървени стърготини, талаш,., и други подобни могат да се превърнат в ценни строителни материали. ВН, 1960, бр. 2723, 4. Магнезиален цимент. Магнезиална вар. Ма-гнезиални огнеупори.
МАГНЕЗИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до магнезий. Във физиката за най-бяло вещество се смята току-що приготвеният прах от магнезиев окис, който отразява почти цялата падаща върху него светлина. Ал. Раев, СС (превод), 17. У нас,.., не е намерена морска пяна. Прави се и изкуствено от магнезиев карбонат и водно стъкло. ПН, 1932, кн. 4, 63. Магнезиева светлина. • Обр. Такова е тропическото слънце над бразилското край-брежие. Неговите магнезиеви лъчи не шарят водата с багри, а падат отвесно отгоре й, като запалват само тук-там по някое остро пламъче. Св. Минков, ДА, 48.
О Магнезиева лампа. Фотографска лампа-светкавица, за чието действие се използува ослепително белият пламък при горенето на магнезия. Те [танцуващите двойки] отдавна бяха престанали да чувстват, че са живи. От време на време магнезиевата лампа на някой фотограф-репортьор осветяваше лицата им и тогава те наистина изглеждаха като мъртъвци. Ал. Бабек, МЕ, 142.
МАГНЕЗИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Остар. Магнезиев.
— Ог Ог. Младонои, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.
МАГНЕЗИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Химически елемент (Mg) — сребристобял метал, който гори с ослепително ярка бяла светлина и се използува във фотографията, пиротехниката, медицината.
— От гр. собсти. през фр. magnesie 'магнезией окис'.
МАГНЕЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Покривам с магнезиев прах клишета и др., с цел образът да стане по-бял за по-голяма видимост при коригирането, магнези-рам се страд.
МАГНЕЗИТ м. Минер. Минерал от групата на карбонатите (MgC03) с бял или жълтосив цвят, който се използува в химическата промишленост, в производството на огнеупорни материали и за електроизолационни изделия. В природата се среща минералът магнезит, който представлява магнезиев карбонат. Д.Славчев и др., БМ, 100. Залежи от магнезит.
— Фр. magnesite.
МАГНЕЗЙТОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от магнезит. Особено големи са [в Корея] запасите от магнезит. Райони на магнезитови залежи са планините Мачън-рън. Г. Костов и др., К, 26.
МАГНЁТ1 м. Техн. Магнето. Всеки с интерес слуша преподавателя по практика на двигателите с вътрешно горене.., който им припомня как се центрова магнетът на двигателя на трактора. ВН, 1963, бр. 3686, 2.
МАГНЕТ2 м. Жарг. Магнетофон. Той сам изтичва и пуска магнета, покланя се на Стефа. Блус. Ем.Манов, МПЛ, 16. — A-а, магнет си имам! И телевизор! Тарас, ТМ, 136.
МАГНЕТ3 м. Остар. Магнит. Галвани-ческият ток мигновено променява всяко меко желязо в магнет,.. Щом спрем галвани-ческия ток, магнетическата сила са изгубва изведнаж. Лет., 1876, 83.
МАГНЕТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който се извършва с помощта на магнето. Мотопедът има магнетно запалване, клаксон и фар за къси и дълги светлини. Гр. Тимчев и др., УВА, 188.
МАГНЕТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Магнитен. Пътищата, през които минувахме, бяха непознати нам, но ний държахме, според магнетната стрела, се една посока. НБ, 1876, бр. 181.
МАГНЕТИЗАЦИЯ ж. Физ. 1. Придаване на магнитни свойства; магнетизиране, намагнитване. Желязото се поддава много добре на магнетизация.
2. Притежаване на магнитни свойства; магнетизъм (в 1 знач.).
— Ог фр. magnetisation. Друга форма: м а г н и т и з à ц и я.
МАГНЕТИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Физ. Придавам на някакво тяло магнитни свойства, като го подлагам на действието на магнитни сили; намагнитвам.
2. Прен. Въздействам силно върху някого; омайвам, привличам, обайвам, очаровам. Аз треперя, татко, защото, ако в Париж има един дворец, който ви магнетизира и се нарича Лувър, там има също една крепост, която без малко щеше да бъде ваш гроб! БД, 1909, бр. 3, 3. магиетизирам се страд. МАГНЕТИЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Придобивам магнитни свойства.
—От нем. magnetisieren или фр. magnétiser. Друга форма: магии т и э й р а м.
