грозде, парче бял дроб и по него набучени девет ръждиви игли. Занесоха магията на амачовския ходжа и той я разтури за една нощ. К. Петканов, X, 47-48. Немчане били итри гяволе — измеишли вино и ракия и у ракия турили връла магия. Та Марко го връла дремка одрема, та легнал Марко, та заспал. Нар. прик., СбНУ XLIV, 507.
3. Прен. Очарование, обаяние. Душата ти се разтопява разкоишо и слива с тоя вълшебен свят, упоена, пияна от магията на тишината му, от блясъка на хубостта му. Ив. Вазов, Съч. XVII, 54. Ала той не съзна и не можеше да съзнае колко покварен от егоизма бе поривът му, колко безполезно и жалко беше да помага само на Аликс, заради магията на очите и ръждивата й коса. Д. Димов, Т, 486. През простата дървена тръбица на кавала се лееха ритмите на цялата стихнала природа, трепетът на светлината и магията на лунната нощ. О. Василев, ЖБ, 37-38. Беше една от ония чудни нощи, изпълнени с магията на късната пролет. Б. Райков, ПВ, 88.
О Бяла магия. Магия която се прави с помощта на божествените сили или на добрите духове. Черна магия. Магия, която се прави с помощта на лошите духове, на дяволите. Щом човек започне да се плаши от имота си, от работата, с него е вече свършено. Той е или луд, или заплетен в черна магия. К. Петканов, МЗК, 240. — Ма, черна врано, моя сестрице, — каза хубавицата, — настъпи краят на черната магия и ние скоро ще бъдем освободени. Елин Пелин, ЯБ, 136. ><Като> по магия. По необясним, много бърз и лесен начин; изведнъж. Една рота от милицията извика пред южната порта на конака: 'Да живее съединението!" и тя се отвори с двете си крила, като по магия. Ив. Вазов, Съч. XXV, 235. Въобразявах си какво нещо ще бъде, ако една от тия гори, по магия, минеше в голите плевенски поляни на България! Ив. Вазов, Съч. XVI, 183. При това разтръсване в душата на стрина Венковица, тя изведнъж, като по някаква магия, промени и своите обноски към невястата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 289.
— От гр. (iayeta.
МАГМА, мн. няма, ж. 1. Спец. Гъста огне-течна силикатна маса със сложен химически състав, образувана в недрата на земята при висока температура и налягане. Магмата е разтопена скална маса, която поради високото налягане в земните недра е наситена с газове. Когато магмата достигне кратера на вулкана и започне да се излива от него навън, тя вече се нарича лава. Хр. Тилев, В, 12-13. За разлика от магмата, лавата не съдържа разтворени в себе си газове, зашрто те се отделят от магмата при излизането й на земната повърхност като летливи вещества. Р. Димитров, РЗН, 11. Намиращата се в земните дълбочини огнетечна маса носи наименованието магма. Геол. IX кл, 88.
2. Фарм. Гъста лепкава смес от твърди и течни материали.
— От гр. раура, ’тесто, гъста мая’.
МАГМАТИЗАЦИЯ ж. Спец. Процес на разтапяне и асимилиране на скалните късове, до които се е допряла изхвърлената магма. Магмата може не само да асимилира отделни късове, но и да претопи на широк фронт допрените до нея скали и да ги превърне в огнетечна маса. Това явление се нарича магматизация. Г. Георгиев, П, 305.
МАГМАТЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спец. Съвкупност от разнообразни явления, свързани с движението на магмата. Магматизмът в Родопската област завършва в края на терциера, когато угасват няколко вулкана в Кожух планина (Гоце Делчевско). Р.Димитров, РЗН, 15.
МАГМАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чии, прил. Спец. Магмен, магматически. Масивните скали се образуват при застиване на магмата (..), която се излива от вътрешността на земята. Затова тези скали се наричат още магматични. Геогр. VIII кл, 1958, 88. Геолозите ги [скалите] поделят глцвно на три основни групи: магматични, утаени (седиментни) и метаморфни. П. Мандев, СПВ, 7. Магматичната вода се образува от кондензиране на водните пари при застиване на магмата и кристализация на минералите. Р. Христов и др., Г, 130.
МАГМАТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Магмен, магматичен. Магматически скали.
МАГМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е образуван от магма или съдържа магма (в I знач.); магматичен, магматически. Според произхода си скалите се разделят на три групи: магмени, утаени и метаморфни. Г. Георгиев, П, 9. От кратера започва отвесен канал, който стига дълбоко в земята, до т.н. магмено огнище. Геол. VIII кл, 6.
МАГНАТ м. 1. Едър, политически влиятелен представител на промишления и финансовия капитал. Местните борсови магнати в Розарио и Буенос Айрес изкупиха всичката южноамериканска царевица и не ни оставиха поле за действие. П. Спасов, ХлХ, 12. Гарсо -нът,.., спюеше на две квачки от тях като ис-тукан и чакаше заповедите на англичанина — смяташе го може би за някакъв лорд, банков или индустриален магнат. Д. Спространов, С, 127. Финансови магнати.
2. Истор. В Унгария, Полша и Чехия — в епохата на феодализма и ранния капитализъм — едър феодал или земевладелец. Представи се най-напред,.., балът, който един полски магнат от XVII век дава в двореца си. Ив. Вазов, Сьч. VI, 135. Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско,.. — за магнати, за шляхта, за езуи-ти. Хр. Ботев, Съч. 199, 118. Големи стопани,.., които да изкарват добри породи,..,
