ми] беше опит от общото замайване. Гаче един магически дим премрежваше очите на всичките и отнемаше на предметите първата им краска. Ив. Вазов, Съч. VII, 144. Ян Бибиян сложи на главата си магическата шапка. Елин Пелин, ЯБЛ, 53. Глория: Мама я няма, кой ти отвори? .. 3 а г о р о в: — За вратите на хубавите жени аз имам магическа формула. Нещо като заклинанието на Али баба: „Сезам, отвори се!“ О. Василев, JT, 39. Земат [дер-вишите] пари и от ония, за които са молат, а освен това mue продават различни магически церове. Т. Икономов, С, 1872, бр. 43,345.
2. Прен. Свръхестествен, необикновен. Той намираше с магическа бързина най-удобните места за катерене, за провиране. А. Гуляшки, ЗР, 204.
3. Прен. Който въздействува с голяма сила, на който не може да се устои, който силно очарова, пленява, обайва; вълшебен, омаен. Юлия излезе от кабинета доволна от магическата сила на сълзите си. П. Вежинов, СО, 132. Само в столицата се диша човешки. А от снощи чувствувам, че тя ме приковава с магическа сила. Ив. Вазов, Съч. XIX, 9. За шестдесет и две годишния ветеран, който притежаваше парче земя, право на законен брак и нито един зъб в устата, златото бе загубило вече магическия си блясък. П. Константинов, ПИГ, 9. Градината, която дава магически изглед на цяла София, на Витоша, на Рилските планини и на Люлин планина, е извънредно приятна за през цял ден. БД, 1909, бр. 22, 4.
<6 Магически огън. Остар. Фойерверк, илюминация. Тука [на Виенското изложение] ся явяваха на ден обикновено от 22 000-30 000 дуиш,.. Само един път, по причина на празника и фейверка (магически огневе) намериха ся 92 000 души, но те бяха само в двора и по парка. Лет., 1874, 248. Магически фенер. Остар. Латерна магика. Салонът се приспособява за читалня. В него почват да се уреждат още народни четения, сказки и забави, като всичко изнасяно из областта на науката бива илюстрирано с магически фенер или с физически опити. СбЦГМГ, 357. Магическо око. Техн. Цветна, обикн. зелена, индикаторна лампа, която показва силата на приемания сигнал при радиоапарати, магнетофони и др. под.
> (Като) с (от) магическа пръчка. Книж. \ (Като) с (от) магически жезъл (магическа тояжка). Остар. Книж. По необясним, много лесен и бърз начин; изведнъж. За Ман-честер заминува г. Балабанов. Всички мъки и тревоги се разрешават като с магически жезъл още със стъпването му в тоя град. К. Величков, ПССъч. VIII, 282. Войнственият изглед на дружината се разтури като от магическа тояжка пред вида на аления фес на онбашията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 43. Пристигането на Суворов промени поло-жениепю като с магическа пръчка. Тоя човек създаваше наоколо си атмосфера на оптимизъм, на енергия и храброст и увличаше и най-отпадналите. ОФ, 1950, бр. 1766,4.
МАГИЧЕСКИ нареч. 1. Като с магия, с вълшебство, с чудодейна сила. — Любов моя, разкъсала магически завесата на действителността/и открила ми (уви, за миг само) света на бленовете. Е. Багряна, ЗМ, 89. Макар че водопадът беше много близо, не можехме да определим къде се губи тази огромна водна маса — струваше ни се просто, че тя магически попива в земята. К, 1970, кн. 6,20.
2. Обайващо, очароващо, пленяващо. И тоя беден и смутен момък,.., изглеждаше плахо и недоверчиво високата стена, голямата порта на тоя дом, магически действующия на него надпис. Ив. Вазов, ПЮ, 32.
МАГИЧЕСКО. Нареч. Рядко. Магически; вълшебно, чудодейно, магично. Познати места, красиви и магическо омайни, сега при дивний май — те будеха душата, горещяха въображението и го унисаха в чудни мечти. Ц. Церковски, Съч. III, 47.
МАГИЧНО. Нареч. от магичен; магически, вълшебно, чудодейно. Словата му магично завладяха сърцата.
МАГЙЯ ж. 1. Според религиозно-мисти-чните вярвания — съвкупност от образи, действия и заклинания, които целят да въз-действуват по свръхестествен начин върху хора, животни и природа. Баба всеки сезон прави магии — зиме една магия, лете друга магия. Тя смени от вратницата хурката с кълчища и на нейно място с червен конец и cjbc слънчогледова пита прави нова магия. Й. Радичков, ЧП, 132. Цялото село научи, че Демна е направила магия на Найдена, за да я вземе. Събрала самодивски корени, сварила ги със змийско мляко и го запоила. К. Петканов, ОБ, 201. Баба Ива разбираше от всичко, вързваше и развързваше магии и лекуваше от всички болки. К. Величков, ПССъч. I, 158. А народът, като видял първите печатни книги, мислил, че са писани с ръка,..; а мнозина мислили, че тия книги са направени с магия. Г. Йошев, КВИ (превод),
242. Милке ле, Милке, хубава! / Що много знае майка ти, / много магие да чини. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ,
2. Нещо, което притежава чудодейна сила. — За уроки ли не му връзва Стрина и магии какви ли не му вшива в доламата, само да го откъсне от тези пирински юди [самодивите]. П. Тодоров, Събр.съч. II, 111-112. Баба Ана я гледа и клати глава: „Примки е турила на всеки път и пътека, — мисли си тя, магия е наляла в чешмата, чума да я тръшне“. Й. Йовков, СЛ, 105. Човек е започнал да се опитомява, едва когато се е доближил до огъня: затуй мисля, че в огъня има скрита магия! Й. Радичков, СР, 58. — На другия ден майка му [на Минчовия син] намери в пещта, завити в нечист парцал: на пепелянка кошулята, две зърна змийско
