мов, ОД, 118. Требувателните актове са един вид слова, които някой си градски управител или съдник (магистрат) изрече в съдилището с цел да изиска,.., за да се реши наказанието на някое си престъпление. Д. Войников, РС, 276.
3. Остар. Книж. Градско управление в някои страни. Ако някой градски магистрат е държал страната на папата, Филип е облагал града му с голям налог. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 15.
4. Книж. Сградата, в която се помещава това управление. На една страна [на мегдана], край черковапга, стоеше сградие по-високо от другите, градски магистрат или някой друг пра-вителстквен дом. Н. Бончев, ТБ (превод), 50. — От лат. лм^йгаНк.
МАГИСГРАТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до магистратура.
МАГИСТРАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до магистрат или принадлежи на магистрат.
МАГИСТРАТУРА, мн. няма, ж. 1. Събир. Истор. У старите гърци и римляни — всички висши държавни административни длъжности, взети като цяло. В Атина бива създадена извънредна висиш магистратура от 10 пробули, избрани из-между възрастните и опитни граждани, които да вземат необходимите мерки. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11,9.
2. Истор. Съвкупност от лицата, които са заемали тези длъжности. В Капрея [Капри], дето е живял уединено, за да няма свидетели на пороците си, той [Тиберий] е имал на разположение цяла магистратура. К. Величков, ПССъч. III, 48.
3. Юрид. Общо название на съдебните институции — районен, градски, окръжен и върховен съд; съдийство. Държавният съд се съставлява от цвета на българската магистратура. Пряп., 1903, бр. 14, 1 . Док-торки, аптекарки, адвокатки,.. — това са новите победи на феминизма. Ето напос-ледък френските феминистки искат да влязат в магистратурата. БД, 1909, бр. 12,1.
4. Сградата, в която се намира съдийският състав. Магистратурата е една от най-красивите постройки в града.
5. Длъжност на магистрат.
6. Времето, през което един магистрат заема тази длъжност.
МАГИСТЪР, мн. магйстри, м. 1. Книж. Научна степен, по-ниска от доктор, присъждана на завършилите университет, духовна академия или друго висше училище след специален изпит и защита на писмена работа. Той [Антим] носел със себе си голямото звание „магистър по богословие“ и патриархът веднага го назначил в богословското училище на остров Халки. Хр. Бръзицов, НЦ, 85. Българският учител в това училище [Роберт колеж] г. С. Панаретов,.., са възвисил на чина професор със степен магистър. Ч, 1875, бр. 7, 334.
2. Лице, което притежава тази научна степен. На петнадесет години Лайбниц е вече студент в университета и следва право, на седемнадесет той получава учената степен бакалавър, следващата година е магистър по философия. НТМ, 1966, кн. 215, 49
3. Прен. Книж. С предл. п о. Опитен, вещ в работата си човек; майстор. — Не си блъскайте главата по тия въпроси. Поговорете с Райман, той е истински магистър по рекламата. Б. Райнов, НН, 344. — Аз съм магистър по кефалите, Васко. Ха се смъкне под яза, натопя дъното си в гъделичкащия бързей или позапретна ръкава на ризата до рамото,.., ха захапя половин килце!... 3. Сребров, Избр. разк., 15.
4. Истор. В древния Рим и Византия — титла на някои висши длъжностни лица.
— Михаил, като оценява твоята голяма храброст, предлага ти да минеш на негова служба в Цариград — севастократор и велик магистър в палата му. Ив. Вазов, Съч. XXI, 40. Висши чиновници имало [във Византия] 18 чина. След високите титли ке-сар, новелисим.. идвали магистър, анти-пат, патриций. А. Дончев, СВС, 845.
5. Истор. Лице, което притежава такава титла. Ромейските магистри смятат, че преславската euciua школа и охридската академия се развиват някъде във висинето, далеко от народа. И. Вълчев, СКН, 585.
6. Истор. В средните векове — учител, обикн. по богословие (Ал. Милев и др., РЧД).
7. Истор. В Средновековието — титла на глава на монашески или рицарски орден (М. Филипова-Байрова и др., РЧД ).
8. Лице, което притежава такава титла. През 1306 г. магистърът на тамплиерите се премества в Париж.
— От лат. magister 'учител, ръководител, началник' през нем. Magister. Друга (остар.) форма: м а г й с т е р.
МАГИСТЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до магистър, който е свързан с магистър. Магистърска титла. Магистърска научна степен. Магистърски дисертации.
— Друга (остар.) форма: магйс терски.
МАГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Магически. Голяма светлосинкава луна, като кръгло магично огледало, се изрязваше над черните високи купи сено в широкия съседен двор. Ив. Карановски, Разк. I, 161. Прониквах във пространства непознати / и в дъното на тъмните зеници / и всяка гладна и бездомна птица / с магичен знак я правех свой приятел. Д. Пантелеев, ТЗ, 74. Мнозина, ударени от магичното слово на Бенковски, се струполиха на колене, като да беше той освободител или чудотворец. Л. Стоянов, Б, 94.
МАГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който притежава свръхестествени свойства или сила и може да прави чудеса; вълшебен, чудодеен, чудотворен. Той [баща
