магесничествата на Янаки, съобщенията му с малките и големите дяволи, церемонията на заклинанието. К. Велич-ков, ПССъч. VIII, 60. Тази тайна на харчение без изхарчвание на топлина, без горение се вижда почти като едно магесничество. ССГ (превод), 2.
МАГЕСНО. Индив. Нареч. от магесен; като магесник, магически. Тоз майстор действува магесно: / с една усмивка, с реч една / възвръща вярата тъй лесно на болните! К. Христов, ППож., 89.
МАГИЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Индив. Магически. Култът към Русия в Южна България,.. — движеше още с магий-на сила духовете. Ив. Вазов, Съч. XXV, 63.
МАГИЗЪМ, -змът, -зма, мн, няма, м. Книж. Правене на магии; вълшебничество, чародейство.
— От фр. mugis те. — От Л. Андрейчин и др., Български тълкоиен речник, 1973.
МАГИЙКА ж. Разг. Умал. от магия; малка магия.
МАГИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Магически. — Какво имаш тука? — попитал един стар калугер. — Още неща от твоето магийско художество? — В това няма никаква друга магия, отче, освен магия на търпението. ИЗ 1874-1881, 1882, 191 .И двамата завързвали на къпина: завържат стъблото, кажат магийски думи и готово. Когото завържат, да му мисли — там остава. П. Велков, СДН, 42.
МАГИКА, мн. няма, ж. Рядко. Магия.
— Вие владеете магическото изкуство да предавате и дригиму способността да задържа лесно в паметта си много неща... Няма ли тук някаква магика? Сл. Боянов, СК,
133. Вдъхновен от магиката на Никиша, Лист е пил наздравица за него: „Пия за избраника между избранниците“. К, 1927, бр. 112,3. О Латерна магика. Уред, използван в миналото за прожектиране на образи, на-рисува-ни върху стъкло, пластмасова лента, пластина или хартия; магически фенер. "Латерна магика"разкрива наистина поразителни хоризонти. НТМ, 1961, кн. 7, 26. Вълшебен фенер (латерна магика) е една кутия, коя-гро отдире има малко вглъбнато огледало. И. Груев, Ф (превод), 143.
МАГИСТРАЛА ж. 1. Първостепенен, най-важен съобщителен път, обикн. в рамките на една държава, от който се отделят второстепенни пътища. Колата ще дойде по шосето, което се отклонява от магистралата. Г. Краев, СК, 22. Свете-щото тяло привлякло вниманието на хиляди хора в пространство с диаметър от около 1500 км. Наблюдавали го и пътниците по наскоро откритата Транссибирска железопътна магистрала. К, 1963, кн. 8, 16. Водна магистрала.
2. Главна линия в системата на водопроводна, електрическа, канализационна и друга мрежа по отношение на изхождащи от нея второстепенни линии. Водопроводни магистрали. И при тези системи има маслена помпа и филтър, а част от маслото също циркулира в маслената магистрала. Гр. Тимчев и др., УВ А, 62.
— От лаг. magistralis през нем. Magistrale или фр. magistral.
МАГИСТРАЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни. 1. Който се отнася до магистрала. Магистралният път през Шипченския проход за Цариград и еталоните със стока,.., развитите занаяти и най-вече аба-джийство-то и гайтанджийството напра-вили от Габрово отново заможно селище. И. Радичков и др., ГСП, 112. Луната се показа от изток.. Обаждаха се щурци, някъде в далечината долиташе ехо от магистралното шосе. Ст. Поптонев, НСС, 169. Магистрални нефтопроводи.
2. Прен. Книж. Главен, първостепенен. Научните изследвания на последното земетресение от 1913 година, които на-прави талантливият сеизмограф,., и нало-жи в ма-гистралната си студия.., ни показаха, че имаме работа с един могъщ земе-тръсен център. П. Делирадев, БГХ, 79. Магистрални насока на икономическото развитие.
МАГИСТРАЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е присъщ на магистър (в 3 знач.); авторитетен, значителен, компетентен. В тая похвала [за българската община в Цариград] има места, които са написани с магистрално велелепие. К. Величков, ПССъч. VIII, 276. Разгъната е пред нас драмата на човешката същина — .. и по един магистрален начин,.. — живота на човека. К, 1927, бр. 102, 2.
МАГИСТРАЛНО. Книж. Нареч. от магистрален2; авторитетно, вещо, компетентно. Никой може би не е отговорил така магистрално на подобни нападки. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 395.
МАГИСТРАНТ м. Книж. Лице, което се готви да получи научната степен магистър; кандидат за магистър.
— От нем. Magistrant през рус. магистрант.
МАГИСТРАТ м. 1. В древния Рим — висш държавен служител (консул, претор и др.). Играта на разноцветни светлини по накитите на жените, златните нагръдници на магистратите и патриците,.. — всичко бе ново, странно, великолепно за момъка. П. Константинов, ПИГ, 37. То [На-родното събрание в древния Рим] е гласувало внесени от консулите, претори-те и други магистрати предложения за закони. ВН, 1962, бр. 3249, 4.
2. Книж. Висш държавен чиновник, обикн. от съдийския или прокурорския състав. От това приключние се бе измъкнала много трудно благодарение на баща си, бивш магистрат от Касационния съд. П. Вежинов, НБК, 26. Магистратите, загърнати в то-ги, я изгледаха строго и враждебно. Д. Ди
