китка. Отвара от магданозови корени.
— Друга (диал.) форма; м а й д а н о з о и.
МАГЕР м. Книж. 1. Манастирски готвач. През двора премина, запасан с бяла престилка и със съдове в ръка, глуховати-ят магер. Елин Пелин, Съч. IV, 57-58. Разправията между магера и поп Антония привлече други калугери. Те се насъбраха пред магерницата. Г. Харманджиев, КЕД,
128. Монасите бяха всичко на всичко трима: игуменът,., един смахнат послуш-ник и магерът. К. Константинов, Избр. разк., 98.
2. Диал. Специално поканен готвач за сватба. През седмицата у момъка определяват „деверите“, „кумот“, „стар сват“, „стара сватя“ и „магер“. Ст. Шишков, ЖБ, 58.
— Отгр. pàyepaç.
MATÈPÈHE, ми. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от магеря и от магеря cç.
— От Ст. Младенои, Български тълконен речник..., 1951.
МАТЕРНА ж. Магерница.
— Пригответе ни хляб за път! — заповяда Кръстьо.. И отведе другарите си право в магерната. А. Страшимиров, А, 235.
МАГЕРНИЦА ж. Манастирска готварница; магерна. Отец Гедеон спокойно очакваше благословения звон на обеда, чиято сладост предвкуваше с гълтане приятен дъх, що излизаше из магерницата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. Вечер си лягах грохнал в собата до магерницата, дето съселите търкаляха по тавана орехи и миришеше на кандило и мишчини. Ем. Станев, А, 59. От вратата на магерницата се показа един прегърбен, но жилав и пъргав старец и като понакуцваше, поведе богомолците към черквата. Д. Спространов, ОП, 266. До нея следува поварнята (магерницата), която е много голяма и с едно само голямо кубе собрана на върха, като церковните кубета.
Н. Рилски, ОМР, 54.
МАГЕРСКИ, -а -о, мн, -и, прил. Който се отнася до магер, който е свързан с магер. Магерска лъжица.
MATÈPH, -иш и -йш, мин. св. -их и -йх, несв., прех. Диал. 1. Правя, върша, майсторя нещо. — Па му купи едни дрехи, сине, облечи го — сърцето да ти се къса като го гледаш —.. И коса го накара да си пущи, така над вежди, некакво... Магери го, що го маге-ри, накрая — една вечер — сойде [влезе] у куфнята,.., па току зина: „Лельо, нема да е удобно вече“. Н. Русев, П, 123.
2. Лекувам. И старец някой от далечно село дохождй да го лекува, и була нящо го магери, и ходжата викаха, та му туря фитиле — нищо не помага. Т. Влайков, Съч. II, 232.
3. Готвя ястие, обикн. за сватба, празник (Вл. Георгиев и др., БЕР). магеря се страд. Повечето пъти, когато ся магери добре, дриска-вицата не е за страхувание, но когато е силна и трае много, тя е за страх, защото може да прекъсне и да изцеди детето. Лет. 1871, *129.
МАГЁСАМ. Вж. м а г е с в а м.
МАГЕСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от магесам като прил. Нар.-поет. Омагьосан, омаян; магьосан. Аз, верният рицар на синьото цвете, / в старинна балада живея пленен, / и вместо доспехи добих от небето /магесана лира и пламък свещен! Т. Траянов, Съч. Ill, 96.
МАГЕСВАМ, -аш, несв/, магесам, -аш, св., прех. Нар.-поет. Магьосвам, омагьосвам. Стоян на Рада говоре: / „Ич не си, Радо, убава, / ама си, Радо, магеена — / сичка ми рода магеса“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 276. магеевам се, магесам се страд, и възвр.
МАГЁСВАНЕ, мн. -ия, ср. Нар.-поет. Отгл.същ. от магеевам и от магеевам се; магьосване, омагьосване.
МАГЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Нар.-поет. Магически, магьосен. Когато ида на другия свят, душата ми ще тъгува за „скучните земни песни“ — славеевите звуци на Моцарта и магееното вино на хубавия стих. А. Каралийчев, С, 20. Лунната нощ на Балкана / кули магеени въздига, / синьо вълшебство настана / в дебри по стръмна верига. ТНУ, 1926, 2.
О Магесен кръг. Остар. Омагьосан кръг. Ние приказвахме все също и през нощта, която прекарахме край огъня в някаква изоставена козарска колиба. Приказвахме и целия следен ден, попаднали в един магесен кръг, от който нямаше изход. П. К. Яворов, ХК, 114.
МАГЕСНИК, мн. -ци, м. Остар. Магьосник. Сякаш някой зъл магееник беше чакал да си тръгне, та с едно подухване да разсее мъглите оттам! Ив. Вазов, Оьч. XV, 85. Бог знай вече, де далече / в диви пущинаци, / зъл магееник прокобесник / имал бил конаци. П. К. Яворов, Съч. I, 8. Мнозина ги наричали [учените] магееници и часто ги гонили и горили. Г. Ио-шев, КВИ (превод), 196. За Мойсея богомилите казвали, че той бил лъжец и магееник, че той слушал Сатанаила. Р. Каролев, УБЧЙ, 115.
МАГЁСНИЦА ж. Остар. Магьосница. Магесницата беше й дала да налива скришом във виното на мъжа си водата от някакво „разделно биле“, сварено в необжеже-но гърне. Ив. Вазов, Съч. XIII, 110. Казваше се, че Ния била бездетна, че тръгнала по врачки и магееници. Д. Талев, ПК, 195. Язон, с помощ на магееница Медея,.., сполучил да грабне кожата [зла-торунна]. ВИ, 22.
МАГЁСНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Магьоснически. Предпо-лагаше, че била тя [Черната госпожа], която ся престорила на Косовица, за да подвлече брата й била слушала, заради магесни-ческата й сила. И. Ненов, ЧГ (превод), 20.
МАГЕСНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. Магьосничество. Каравелов описва подробно
