и ми кажи де ще пропадне училището? Ив. Вазов, Съч. VIII, 138. Tue [майсторите] се разполагат както им скимне със съдбата на беззащитните чирачета. — Хляба ми ядеш, магарски сине, и душманлъка ми мислиш — казва разяреният грубиян майстор и удря колкото си може с железния аршин.
3. Стоянов, ЗБВ I, 66.
МАГАРЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от магаре; магаренце, магарче. Тя [панорамата] се държеше един лакет високо над земята, подпирана от дървено магарце. Ив. Вазов, Съч. IX, 122.
МАГАРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от магаре; магаренце, магарце. Край тях примирено клатеха опашки три магарчета, впрегнати в малки смешни колца с кошници и препълнени шарени торби. А. Христофо-ров, А, 49. — Казвам му аз: не може така, тези работи така не стават. — Кому казваш? Какви работи? — За магарчето. Хич може ли да продадеш добитък без билет? А. Каменова, ХГ, 80. Да ся подпре една струна на еднострунка с магарчето тъкмо в средата в точка, (..) да ся тръкне едната й половина с лък, то от това и двете половини щат затрептят. Н. Геров, ИФ, 203. О Карай си магарчето. Диал. Грубо. Гледай си своята работа и не се меси в чуждите работи. Трай, магарче, дори трева нарасне. Диал. Казва се обикн. в отговор, когато се съветва някого да изтърпи някакво лошо положение, като живее с надежда за по-добри дни, а той вече няма търпение да чака или не вярва, че ще доживее до по-добро бъдеще.
МАГАРЩИНА ж. Диал. Магария; магаретина<a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a>, магаретия, магарещина. — Много хубаво стана, побратиме... Само не харесах, дето се гаврят младежите със стария човек.. — Е, то вече магарщина беше, имаш право. Ив. Вазов, Съч. XXV, 200. — Насам, при мен, ослюги, / осли, осленца и ослици, /../ да чуйте бог какво ни днес изпраща! /../ Магарщината, според тоз закон основен, / на таз земя е господар върховен! Д. Подвързачов, Б, 29.
МАГАРЯСАМ. Вж. магарясвам.
МАГАРЯСВАМ, -аш, несв.\ магарясам,
-аш, св., прех. Разг. Неодобр. Уча, подучвам някого да върши магарии; магаросвам. магарясвам се, магарясам се страд. МАГАРЯСВАМ СЕ несв.; магарясам се, св.
непрех. Разг. Неодобр. 1. Върша лоши, неприлични постъпки, правя глупости, магарии; магаросвам се.
гроб, / изкопах, мале, невяста, / още й венци на глава, / аленйи магдан на очи, / и на маг-дана перница, / на перницата писано, / три години младо годено, / а три дни младо женено. Нар. пес., СбБрМ, 139. Кога мина дели Павел [през морето], / той потъна до пояса. /Кога мина невестата, / а тя потъна до магдан. Нар. пес., СбБрМ, 194. Я да запрем сремова кучия, / да дигнеме девойкино магдан, / да видиме девойкино лице. Нар. пес., СбНУ XLIV, 168.
2. Наниз във форма, във вид на реси от сребърни пари, който служи за накит на булка; лакатник (Н. Геров, РБЯ III).
— От гр. liayvafii 'було, поал'.
МАГДАНОЗ, мн. няма, м. Двугодишно диво или градинско растение от семейство сенникоцветни, отглеждано като зеленчукова култура, чиито листа и корени се употребяват като подправка на ястия или в на-родната медицина като диуретично средство. Petroselinum sativum. Витамин С се намира в много храни. В най-големи количества се наблюдава в сока от лимони и портокали, в различни зеленчуци, като червени пиперки, магданоз, спанак, домати, зеле и др. Анат. VIII кл, 109. Един гивеч изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изеден на тревата под надвисналите клоне, е едно царство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 83. В българската национална кухня широко се употребяват магданоз и джоджен, А Китка магданоз. Сушен магданоз.
О Отбира ли <ти> магаре от магданоз. Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не може да разбере нещо по-хубаво, по-добро.
— От гр. ^axefioviiai през тур. Magdanos. — Друга (диал.) форма: майданозсн.
МАГДАНОЗЕН, -а, -о мн. -и, прил. Който е на магданоз; магданозов. Разбираше, че трябва да поговори с някоя по-въз-растна жена, да й разкрие болката си, все ще получи съвет. Но сили за това не намери. Спомни си какво бе слушала... — да свари магданозени коренчета и да пие водата, да се пари... Б. Несторов, АР, 214.
2. Който е приготвен от магданоз или е с магданоз. Магданозен сок. Магданозена супа.
— Друга (диал.) форма: майданбзсн.
МАГДАНОЗЕЦ, мн. няма, м. 1. Умал. от магданоз.
2. Събир. Малко магданоз. Салатата е по-вкусна с магданозец.
— Друга (диал.) форма: м а й д а н о з е ц.
МАГДАНОЗЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Разг. За ястие който е приготвен с много магданоз. Трапезата — .., беше отрупана с вкусни ястия: овнешко с ориз, ов-нешко „разсол“, овнешко магданозлия. М. Марчевски, П, 193. Яхния магданозлия. Кюфтета магданозлии.
МАГДАНОЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до магданоз, който е на магданоз; магданозен. Магданозови листа. Магданозова
<a name="bookmark0"><a href="#footnote1">1</a></a>
Подигравам се, вземам на подбив някого; магаросвам се.
МАГАРЯСВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от магарясвам и от магарясвам се; магаросване.
МАГДАН м. Диал. 1. Тънко алено или жълто сватбено було; вало, дувак, дулак, каврак, прекрив. Разкопах, мале, втори
