магаретина2, магаретия, магарщина. Мага-рещината кой сака, той си я купува и без пари. Магарещината не ходи по горите и скалите, а по човеците. П. Р. Славейков, БП I, 261. Човещината не е далеч от магарещината. П. Р. Славейков, БП II, 209.
— Други форми: м а г а р с 1ц и н а, магарсщина.
МАГАРЙНА ж. Диал. Увел, от магаре; голямо магаре, магарище, магаретина.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАГАРИЦА ж. 1. Женско магаре. Медиците препоръчват млякото от козата или по-добре млякото от магарицата, което съдържа равно количество материи с млякото на жените. У, 1871, бр. 1,
141. Друго мисли магарето, друго мисли магарицата. П.Р.Славейков, БП I, 151-152. Прен. Разг. Грубо. За израз на отрицателно отношение, възмущение към жена, обикн. груба, невъзпитана, своенравна. Тя влезе вкъщи и се залови за дъщеря си. — Магари-це! Тебе коя кучка ти лаеше: сбирай си ума. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 38. Тя, магарицата, пак излъга. А Колчава мома, магарица, пък не поздравява.
2. Диал. Магаре (в 6 знач.).
О Дълга магарица. Разг. Детската игра „прескочи кобила“; дълги магарета.
> Кой те пита мъжка ли е магарицата. Диал. Подигр. Не се бъркай в чужд разговор или работа; защо се бъркаш, намесваш в чужд разговор, в чужда работа. Преварям <се> като муле пред магарица. Диал. Ирон. Проявявам нетърпение, като прибързвам да кажа или да извърша нещо необмислено.
МАГАРИЧА СЕ, -йчищ се, мин.св. -йчих се, несв., непрех. Диал. За магарица — раждам.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.
МАГАРИЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Магаричин.
— Ог Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.
МАГАРИЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до магарица или е на магарица. Магаричина мочка оа пие. Клетва. П. Р Славейков, БП И, 5.
МАГ АРЙЧК А ж. Умал., обикн. гальов. от магарица. — А бе, свети Петре, да бях довел и магаричката, — взе да се моли дядо Матейко. Елин Пелин, Съч. I, 33. Дядо 06-решко, Пчеларинът, от сутрин до вечер сновеше, яхнал на магаричката си, по нивите и горите. А. Каралийчев, В, 81.
— До градчето Н. можеш да стигнеш и на магаричката си, а до окръжния град всеки ден се търкаля рейс! А. Гуляшки, ДМС, 46.
МАГАРИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Увел, от магаре; голямо магаре, магаретина, магари-на. Девета вечер вечераме / до девет върви кобили /../ Десета вечер вечераме / до десет сиви магарища. Нар. Пес., СоВСтТ, 862. Сви дружина коня яат [яхат], а я ядан [единствен] и я тужен, /а я тужен — маарище, / паи оно бе шугаво. Нар. пес., СбНУ XI, 64. Пред момини врати се ритаа и атове и магарища. Поел., СбНУ IX, 203.
МАГАРЙЯ ж. Разг. Неодобр. Лоша, нередна, неприлична постъпка или проява. — Най-напред ти дадох да спечелиш, за да се насладиш.., но после в пет минути ти се издължих и взех и твоите десет наполеона. И до днес ме бори съвестта за тая магария. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 75. Шиваров не продължи. Докуца до момчетата и ги прегърна в неудържим порив на благодарност, за-: бравил всички магарии, които му бяха правили в клас. П. Бобев, ГЮМ, 24. Затворниците, които се трупаха за новини около синджира, не смеяха да правят никакви магарии, било с газ да палят, било паница да предлагат за целувание. 3. Стоянов, ЗБВ III, 150. Гайда свири ангария, поп казуе магария. СбНУ VIII, 233.
О Показвам си магарията. Разг. Неодобр. Проявявам се лошо, неприлично, невъзпитано. Есенес в Черняга вапцаха цял щъркел с червена боя и го пуснаха по агитация, в Баните пък байрак побиха на Нена Керин на тополата, сега и у нас си показаха магарията. Чудомир, Избр. пр, 35.
МАГАРОК, мн. -оци, м. Диал. Магаре.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАГАРОСАМ. Вж. магаросвам.
МАГАРОСВАМ, -аш, несв.\ магаросам,
-аш, св., прех. Разг. Неодобр. Уча, подучвам някого да върши магарии; магарясвам. Стига си го магаросвал, ами седнете да си научите уроците, магаросвам се, магаросам се страд. МАГАРОСВАМ СЕ, несв.\ магаросам се св., непрех. Разг. Неодобр. 1. Върша лоши, неприлични постъпки, правя глупости, магарии; магарясвам се. — Бре керата! — изк-ряскал му султана, — / какво се магаросваш сред алана / със таз тайфа сархош-аркада-шлар?! Д. Подвързачов, Б, 129.
2. Подигравам се, вземам на подбив някого; магарясвам се. По цял ден ходи да се мага-росва с хората по мегданите.
МАГАРОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл.същ. от магаросвам и от магаросвам се. До гуша ми е дошло от неговото мага-росване.
МАГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Магарешки (в 1 знач.).
О Магарска дъще. Руг. В обръщение. Негодница. Мама му са жално-милно моли: / "Пусни мене, змейно, дома да си ида, / че мойта е майка мащея, / та ще мене да си люто кълне: / „Къде седя ти, магарска дъще, / къде седя ти до това време?“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 47. — Мари, магарска дъще, мари въртоглава куфалнице, и ти ли ще правиш бунт? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 18. Магарски син. Руг. Обикн. в обръщение. Негодник, нехранимайко. — Я си отвори бе, магарски сине, зъркелите, та погледни
