каквото ще да стане!" / И на полезен труд се там отдали. Д. Подвързачов, Б, 30. Поприказвайте си пак магарешката, де. П. Р. Славейков, БП И, 68.
МАГАРЕШКИ, -а -о, мн. -и, прил.
1. Който е на магаре или е от магаре. — Беят, за да можеше да чуе словото от конака, трябваше да има уши малко по длъжки от магарешките. Ив. Вазов, Съч. VIII, 46. На отсрещния плет, кацнал на побития на кол озъбен магарешки череп, един гащат петел разтваря големите си червени крила,., и гърлено кукурига. А. Каралийчев, С, 296. Притурил [стопанинът] на товара и магарешката кожа, която не му се щяло да остави на кучетата. Нар. прик., Хрисгом. ВВ1,57.
2. Който е предназначен за магаре. Но зает с магарешкия самар, той отговаряше уклончиво на моите хитри въпроси и се подсмихваше под белите си мустаци. Ем. Станев, ЯГ,
11. Магарешки хамут. Магарешка каручка. Прен. Разг. Неодобр. За държание, постъпка, номера и под. — неприличен, недостоен. Омръзнаха ми твоите магарешки номера.
О Магарешка билка; Магарешка стъпка. Диал. Подбел. Магарешка кашлица. Разг. Остра заразна болест, придружена с характерни пристъпи на силна, дрезгава кашлица; коклюш. При прегледа на децата в лагера лекарят открива болни от магарешка кашлица, костна туберкулоза и други болести. РД, 1950, бр. 242, 5. Магарешка млечка. Диал. Глухарче. Магарешка ружа; Магарешки уши. Диал. Перуника, син крин. Величественият син крин, който краси нашите градини, ние наричаме „магарешки уши“. Ив. Вазов, Съч. XVII, 109. Пукълът се назовава още полски мак, пламеница, името „магарешки уши“ е съвсем изолиран провин-циализъм за прекрасното градинско цвете перуника. А. Бойчинов, ПХ, 17. Магарешка слива. Диал. Вид едра синя слива. Магарешки бодил (трън). 1. Едър бурен от семейство сложноцветни, който расте покрай ниви и пътища, с главести моравочервени цветове и месести, изрязани бодливи листа, любима храна на магаретата. Полегати поляни се спускаха към Струилица, жълти от жълт равнец,.., морави от детелина и магарешки трън. А. Дончев, ВР, 124. 2. Бот. Род двугодишни и многогодишни тревисти медоносни растения от семейство сложноцветни, който обхваща около 120 вида, разпространени в Европа, Азия и Северна Америка. Carduus. Равнината е обрасла с гъста трева, бурени и магарешки тръни, които достигат до човешки ръст. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 381. Магарешки кестен. Диал. Татул. Магарешки пелин. Диал. Див пелин.
> За магарешката сянка, се карам, (се бия, семразяс някого и под.). Разг. За незначителни или безсмислени неща (се карам, се бия, се мразя).- Барим тя що ли се мрази с комшии за магарешката сянка? Ив. Вазов, Съч. VIII, 104. Магарешки инат.
Разг. Неодобр. Много голям, изключителен инат, упоритост. Отиде вкъщи за една минута, но на Дафина тя се стори цяла вечност. Едва когато той седна на каруцата и улови поводите на конете, тя му подхвърли: — Ще се пукнеш през гърба, ако не си покажеш магарешкия инат! К. Петка-нов, ДЧ, 160. Магарешки рай. Разг. Шег. Затвор, тъмница. — Той влезе да се преоблече и ще отиде на участъка да освободи Мравката.. — Благодаря, Владиков, щях да зъзна в магарешкия рай тая нощ. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 51-55. — Искал си да ся ожениш, а сега си земаш реч назад? У тъмница! И сиромах българин хайде в магареш-кий рай. Тамо му доде ум в глава и яви митрополиту, че ще ся венчае. БДн, 1857, бр. 1,
4. Магарешки син. Обикн. в обръщение. Руг. Негодник, нехранимайко. — Мълчи, магарешки сине, и слушай какво ща да ти кажа — казал Нено и тупнал с крака си. Л. Каравелов, Съч. VII, 36. Настъпиха смутни дни и най-напред Панча грабнаха. Отведоха го към града и... ни вест, ни кост до днес. Всички го жалиха. Не го пожали само Стоил Чифликчийски. — Магарешки син — потриваше ръце той, — ще учи селянията как да изравни синорите... Г. Караславов, Избр. съч. I, 95. Никнат като магарешки <те> гъби <след дъжд>. Диал. Появяват се, създават се бързо едно след друго в голямо количество. Нека наспоряват навред питейни заведения и да никнат като магарешките гъби след дъжда. Ил. Блъсков, TCP, 28. Хващам се / хвана се у магарешка сянка. Разг. Втълпявам си нещо глупаво.
— Друга (диал.) форма: магарбчки.
МАГАРЕШКИ. Нареч. от магарешки; като магаре, неприлично, недостойно, магарешката. Вие псувате нашите дописници и наричате ги „кучета и магарета“, а ние ще да ви явиме, че тие наши дописници не лаят кучешки и не реват магарешки, следователно вие тряба да земете своите думи назад. С, 1872, бр. 45, 361. Аз го прашам човечки, он ми отговара магарешки. СбНУ VIII, 232.
— Друга (диал.) форма: магаречки.
МАГАРЕШНИК, мн. -ци, м. Диал. Вид сврака с кестеняв гръб, малко по-голяма от врабче. Червеногърба сврачка (магарешник, конска сврачка, градинска сврачка, живог дерче).. Тя е малко по-едра от врабче. Вл. Помаков, ПДП (превод), 69.
МАГАРЕЩАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Магаретар. — Ха — усмихна се дядо под мустак, — магарета има доста по света. Ще му оглависам на едно юларчето — да го пасеш. — Ща!... Аз магарещар не ставам — мръщи се Момчил, а очите му светят. 3. Сребров, МСП, 16. Магарето се възгордя / и взе да хвърга къч... Ала веднага / магаре-щарът го зачеса с дрянова тояга. Ст. Ми-хайловски, БСб, 650.
МАГАРЕЩИНА ж. Диал. Магария;
