върви, другото не стои. Тръгнало ми е магарето низ бърдо. Диал. Не ми върви, нямам сполука. Търся от умрялото магаре петалата. Разг. Ирон.\ Тража от мъртво магаре пльочи. Диал. Ирон. Върша нещо безми-слено, искам да постигна нещо невъзможно. Хващам / хвана магарето за самара. Разг. Успявам да се справя с някого, да надвия някого. Човек от магаре падне, та (че) пак се сбърка. Разг. Шег. Казва се за човек, който иска да се извини и да омаловажи объркването си. Що ще магаре на сватба. Диал. По-дигр. За учудване от нещо неуместно, нередно. Яко е <и> магарето. Диал. Подигр. В отговор към човек, който се хвали, че е силен, че е юнак. Я си карай (води) магарето. Диал. Грубо. Гледай си своята работа и не се бъркай в чуждите работи. — Млади момко, защо си тъй тъжничък? Какво се е случило? Онзи, както бе захапал цигарата си, изгледа бай Анчо с бялото на очите и изръмжа: — Я си карай магарето! И. Петров, ПР, 148.
— Вср. от гр. уорар1 •товар'.
МАГАРЕНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. от магаре (в 1 знач); малко магаре. Преди две години бяха му [на Нове] възложили да пренесе от града четири пушки и четири снопа ръженица — .. Натовари той магаренцето си със снопите и тръгна. Д. Талев, И, 106. Каруцата се търкаляше бавно по неравния и стръмен път, слънцето припичаше, срещаха се от време на време групи селяни с коли или магаренца, натоварени с дърва на път за града. Л. Стоянов, Б, 52. Вуйчо сАезе долу и след малко изкара от хармана същата някогашна двуколка, запрегната с магаренце. Ем. Робов, СбСт, 171. Аз ще да си купя / сиво лисо конче, /../ И ще да си купя / лисо магаренце. Нар. пес., СбВСт, 502.
2. Спец. Тънка дъсчица при някои струнни музикални инструменти като цигулка, виола, контрабас, китара, гъдулка и др., разположена до резонаторния отвор, на която са подпрени опънатите струни; магаре (в 4 знач.). Капакът на цигулката ще направя от пиринска мура, грифът ще бъде от задморско дърво абанос, магаренцето — от синорна круша. А. Каралийчев, СР, 40.
О Водно магаренце. Вид ракообразно животно със сплеснато гръбно-коремно тяло, подоб-но на мокрицата. А^чеИия ациабсия. Жилището е готово и паякът застава при отвора на звънеца да дебне плячката си — водни магаренца, лаври на комари. ВН, 1959, бр. 2506,4.
МАГАРЕТАР, -ят, -я, мн. -Й, м. 1. Човек, който се грижи за магарета или кара магарета. Тодор Александров продължава да праща из разни градища магаретари, които оставяли клетите магарета сред мегдана, за да изхвъркнат подир малко с натоварения взрив и избият всичко наоколо. Хр. Бръзицов, НЦ, 316. Пак се опитах да възстановя едно първо пътуване из Шия меспш — с калта, с излепенище от глина коптори на добруджанските селяни, с вика на магаретари-те, продавачи на вода за пиене из безводната равнина. ЖД, 1967, кн. 7, 1. Да разсъждава може той цял век / върху въпроса: кой — дали юларя / или магаретаря / завеждали били на водопой... К. Христов, ЧБ, 214.
2. Диал. Човек, който носи дърва от гората.
МАГАРЕТАРИН, мн. магаретари, м. Простонар. Магаретар. — Качвай се, да видим можеш ли да яздиш магаре! Не знаеше, че от мене по-голям магаретарин в село нямаше. К. Момчилов, ЗК, 52.
МАГАРЕТАРКА ж. Жена магератар. Магаренцата,.., пъргаво ситнеха.. Отзад магаретарките бързаха на едри стегнати крачки. Т. Харманджиев, КЕД, 84.
МАГАРЕТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на магератар, който принадлежи на магаретар. Магаретарски калпак. Мага-ретарски дрехи.
2. Който е свързан с магаретар, който се отнася до магаретар. Магаретарите узнавали имената на някои от „коконите“ и като подкарвали магаретата, викали с невинен вид: — Хайде, Марйола!... Хайде, Софи-ца!...Никой не им се сърдел,.. И как ще се сърди някой, когато тази магаретарска шега създавала толкова много смях... Хр. Бръзицов, НЦ, 153.
МАГАРЕТАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от магаретар. През деня използуваха момчето за магаретарче, а вечер чистеше масите и пода в кръчмата.
МАГАРЕТИНА1 ж. Разг. Неодобр. Жена или момиче с лоши, недостойни прояви, с лошо име. Не се занимавай с нея. Тя е една магаретина... Ще си вземеш само белята.
МАГАРЕТИНА2 ж. Диал. Магария; ма-гаретия, магарещина, магарщина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАГАРЕТИНА3 ж. Диал. Увел. от магаре; магарище, магарина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАГАРЕТЙЯ, мн. -йи, ж. Диал. Магария; магаретина2, магарещина, магарщина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАГАРЕЦ, мн. -рци, м. Диал. Неодобр. За мъж —г който има лошо поведение или лош характер; магаре. — Дядо владика рече веднага да отидеш прй него. — Веднага ли?
— сепна се поп Антония и си помисли: „Това ще е оня магарец Петка хлебарят, кой знае какво ме е клеветил пред дядо Константин!“ Т. Харманджиев, КЕД, 73. —- Уби ща та, мъжо, /..,/ кожата ти оди-рам,‘ / на пазар я изнасям, / ясно са провиквам: / Пазарци, магарци, / кожа си продавам. Нар. пес., СбНУ VI, 77.
МАГАРЕШКАТА нареч. Разг. Неодобр. Като магаре; магарешки. Напуснали безславните стърнища, / нахлули в плодородните полета, / нивя, лозя, бостани, / магарешката химна изревали: / "След нас
