МЕТРИКА2 391 МЕТРО
МЕТРИКА2 ж. О стар. Документ, удостоверение за раждане, даван от църквата (Т. Коджов, Речник, 1882).
— От пол. metryka през рус. метрика.
МЕТРИЧЕН*, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Спец. Който се отнася до метрика1 (в 1 и 3 знач.). Модерното движение у нас .. допринесе за освобождаването на ритмиката от скованите форми на класическото стихосложение, за внедряването на нови метрични форми, за обогатяването на поетичния речник, за нюансирането на израза. Ив. Богданов, СП, 19-20. „Тези метрични форми — думата е за песничките с такта на ръченицата, на тропливата игра.., на пайдушката — трябва да бъдат затвърдени от най-ранна възраст в тоновото съзнание на българското дете“. Ст. Грудев, ББ, 32. Неравноделният 8/8 такт е съставен от три дяла, от които два тривременни и един двувременен. Той е метрична основа на много народни песни и хороводни мелодии. Пеене VIII кл, 14.
2. Мат. Който се отнася до метрика (в 5 знач.). Задачите за намиране най-простите, свързани с геометричните обекти числа — дължина на отсечка, мярка на ъгъл, лице на триъгълник и др., се наричат основни метрични задачи. Дескр. геом. XI кл,
64. Като се възползуваме от метричните зависимости в какъв да е триъгълник, или синусовата и косинусовата теорема, намираме, че А-7м. Матем. 1965, кн. 5, 25.
О Метрична стъпка. Jlumep. Съчетание от две или повече срички с еднаква или различна дължина, образуващи едно ритмично цяло.
МЕТРИЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Само в съчет. Метрична система. Спец. Ме-трическа система. Основа на метричната мерна система е метърът — единица за дължина. Физ. VI кл, 7.
МЕТРИЧЕН3, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Който се отнася към метрика2; метрически. Недка се криела в село Сеславци,.. Нелегална била не само тя, но и нейттт син, който не бил записан в никакви метрични книги. М. Гръбчева, ВИН, 323.
МЕТРИЧЕСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до метрика1 (в 1 знач.); метричен1. В своя специфичен, лирически епос Венко Марковски е предпочел метрическото разнообразие, прибягвайки до полифонията и до звуково изразителната реч. П. Зарев, В. Марковски, ПЗ, 10.
О Метрическо стихосложение. Литер. Стихосложение, основано на редуването на дълги и кратки срички, развито в старогръцката и латинската поезия и другаде. Метрическото стихосложение се основавало на дългото и краткото произнасяне на слоговете и било свойствено само на старите езици — греческий и латинский. Т. Шишков, ТС (превод), 48-49.
МЕТРИЧЕСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Само в съчет. Метрическа система.
Официал на международна измерителна система, която има основни единици за дължина — метър, за тегло — грам, за течност — литър и др.; метрична система. Метричес-ката система е въведена в настоящето ръководство, защото тя е най-проста и най-достъпна за учениците и вярвам, че тя след време ще влезе във всеобщо употребление. И. Гюзелев, РФ, V. Метрическата система представлява твърде големи удобства в изчисленията, защото тя е уредена по законите на десетичната система за брое-ние. К. Кърджиев, А, 131.
МЕТРИЧЕСКИ3, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Само в съчет. Метрическа книга; метрическо свидетелство. Който е свързан с метрика2, с удостоверяване на раждания, бракове и смърт; метричен3. И дотолкова го занимаваше лова главно на хищния дивеч, че знаеше точно числото на всички вълци и лисици из околността.. И с такава точност посочваше вярното им число, като че ли държеше в ръцете си ме-трическите им книги. Д. Калфов, Избр. разк., 285. Прошението трябва да се придружава от следующите документи: а) метрическо свидетелство. Пряп. 1903, бр. 13,4.
МЕТРЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Литер. Качество на мерената реч, свързано с особеностите на определена метрична стъпка или стихотворна система. Повтори-телността у В. Марковски .. е подчинена на законите на личното творчество, т.е. на съзнателно търсената мелодичност, ев-фоничност и метричност. БЕ, 1985, 315.
-МЕТРИЯ. Втора съставна част на думи със значение: в който се измерва или изчислява това, което е посочено в първата част на думата, напр, геометрия, планиметрия, дозиметрия, калориметрия, антропометрия, краниометрия и др.
— От гр. регреса 'измервам'.
МЕТРО, мн. няма, ср. Остар. Диал. Метър. На десет души отмери работа колкото на трийсет.. Като ги изпрати, Недю извади метрото — мери и изчислява, мери и пише, па се ухили под мустак. Чудомир, Избр. пр, 229. От Банско пристигнаха майстори. Разтвориха метрото, размериха старата черква. А. Каралийчев, ПГ, 17. Не се е крил нощем по тъмни пътища да търси черноборсаджии да му дадат едно метро плат да си скрои дрешки. Сг. Даскалов, СД, 528. — Та ти всичко ли си видял? — сопна му се Янче. — Там, горе в кулата, ваша милост, всичко е с план и с метро. Д. Талев, СК, 53.
МЕТРО, мн. няма, ср. Подземна електрическа железница в голям град за превозване на пътници; метрополитен. Бавно възлязохме по стъпалата на метрото и пред очите ни блеснаха моравите глобуси на ши
