МЕТОХ 390 МЕТРИКА1
вътрешна връзка между два предмета името на единия означава другия предмет. Когато употребим една реч вместо друга, т.е. наречем един предмет с името на един други, казва се метонимия, което ще рече преименува-ние. Д. Войников, PC, 45. Като пример за метонимия често се посочва стихът от Вазов: „Върхът отговори с други вик:ура!“, в който името „върхът“ е употребено вмеспю „опълченците от върха“.
2. Дума или съчетание от думи, употребени в преносно значение въз основа на съществуваща вътрешна връзка между два предмета със стилистична цел в художествена реч. В поезията на Смирненски се открояват изразителни метафори, метони-мии, епитети и сравнения.
3. Езикозн. Само ед. Начин на възникване в езика на нови значения на думи въз основа на съществуваща вътрешна връзка между два предмета. В израза „Бях у баба“ съществителното е употребено във вторично значение, възникнало по пътя на метони-мията и означава: домът на баба.
— Гр. peTOVupia 'преименуване'. — С. Доброплодни, Писмовник, 1853.
МЕТОХ, мн. -си, м. Църк. Сграда в селище, принадлежаща на манастир, в която живеят монаси или монахини. На едно-две места от високия бряг надничат сгради. Това са метоси на светогорските манастири. Пр., 1952, кн. 6, 39. Бяха изминали девет години от отварянето на българския метох срещу дървената черква [в Цариград]. Т. Жечев, БВ, 103. Тълпи монаси, дошли на поклонение, пълнеха метосите на различни манастири. Ем. Станев, А, 37. Самоков има 3 църкви, 12 джамии, 3 частни школа ,..,4 метоха, в които живеят изповедници, пратени от различни манастире. БО, 1846, бр. 1, 7. Женски метох.
— Гр. pexoxiov.
МЕТОХСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който принадлежи на метох. В няколко разкрача полицейските хора се намериха при ме-тохеките врата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 152.
— Друга форма: мего ш к и.
МЕТРАЖ, мн. няма, м. Дължина на нещо (обикн. тъкани, предмети и др.), която се измерва в метри. Семейство Дамарчеви притежава неизброимо количество съест-ни блага, а също и текстил, чийто общ метраж може да опаше периферията на столицата. Св. Минков, Избр. пр., 487. Игнатов, ръководителят на четвъртото звено, проточи шия, за извива наперено глава като щъркел и каза: — Ти ми дай на мене добър забой и подсигурявай вагони, па махни обещанието. Всеки има сметка да дигне метраж. Т. Монов, СН, 101.
— Фр. métrage.
МЕТРАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до метраж. Метражна табелка.
МЕТРАНПАЖ м. Печат. Печатарски работник, който свързва шпалтите на страници. Когато Ленин влезе в печатницата, ченгето се залости на тротоара отсреща и не мръдна оттам,.. Владимир Илич прегледа коректурите, даде указания на метранпажа и вече бе приключил работата си тук, но въпреки това не му се искаше да тръгне. Ст, 1970, бр. 1262, 4. И редакторът става и коректор, и линотипер, и метранпаж. ОФ, 1958, бр. 4314, 3.
— От фр. metteur en pages през рус. метранпаж.
МЕТРАНПАЖНА ж. Печат. Помещение, в което работи метранпаж. Върху собственика на печатницата бай Генчо,.., той стоварваше примамливата картина на едно многотиражно издание — .. Тогава в ме-транпажната влизах аз с надигната от пистолета куртка. Ст. Сивриев, ЗСБ, 217.
МЕТРДОТЁЛ м. Остар. Книж. Главен управител или разпоредител в ресторант.
— Фр. maitre d’hôtel 'съдържател на ресторант'.
METPÈCA ж. Любовница на женен мъж, който я издържа; държанка. Това, че притежаваше баня в квартирата си и платена метреса, го изпълваше с голямо нравствено удовлетворение. А. Гуляшки, Л, 43. Бившият майстор от „Никотиана“ си купи кола, поддържаше метреса и даде децата си в немско училище. Д. Димов, Т, 368.
— От фр. maîtresse 'господарка'.
MÈTPHKA1 ж. 1. Литер. Раздел от стихо-знанието, който изучава стихотворните размери, принципите на стихосложението и различните видове стихотворни системи. Ритъмът му [на стихотворението] е разнообразен, гъвкав, понякога съвсем свободен от оковите на метриката. Поетът рядко изнасилва езика си в угода на размера. ЛН, 1927, бр. 11,4.
2. Литер. Определен стихотворен размер или стихотворна система, използувана в някакво произведение, литературна школа, жанр и под. Поетичният, ритмическият строеж на епоса се изгражда върху песенната метрика на двете говорни изяви на българския език: книжовно-литературния и диалектния. В. Марковски, ПЗ, 10. Следвайки ту мелодията, която звучи в душата му, ту метриката на древните или на южните народи и на немците, Гьоте намира винаги формата, която най-добре предава чувството, видено-то, фабулата. М. Арнаудов, Г, 80.
3. Муз. Раздел на ритмиката за музикалните размери.
4. Муз. Определен музикален размер, изпол-зуван в дадено произведение, жанр и под. Известно е, че нашите xopà и песни са по-особени. Те рязко се отличават в ритъм, метрика и мелодия от xopàma и песните на другите народи, особено от тези на западните страни. Ст. Грудев, ББ, 23.
5. Мат. Формула за определяне на разстоянието между две точки в някакво пространство.
— От гр. liETpiXlV
