нещо и страшно, и свръхестествено. П. Ве-жинов, ВР, 137. Ние бяхме принуждавани да гледаме как фашизмът протяга нечисти алчни ръце и към децата. Не ги пожали. С методична жестокост разкъсваше нежните им тела, убиваше ги, разстрелваше ги. Е, Каранфилов, Б III, 315-316.
4. Който постъпва винаги по строго определен план, систематично и неотклонно. Методична и точна по навик, тя в едно тефтерче,.., бележеше датите и съдържанието вкратце на писмата си, а получените писма съхраняваше грижливо. Ив. Вазов, СпМ, 14. Тя [Ирина] говореше немски бавно и точно,.. Но тысмо това [на фон Гайер] му се стори симпатично. То издаваше методичната и дисциплинирана личност, която можеше да се хареса на всеки германец. Д. Димов, Т, 348.
◇ Методична пещ. Метал. Проходна пещ за нагряване на метала преди валцоване или коване.
МЕТОДИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до методика (в 1 знач.); методичен. Подобряването на успеха., се затруднява от недостатъчната методическа подготовка на учителите. НК, 1958, бр. 9,
1. Учебните и възпитателните резултати зависят най-много от методическия похват на ръководителя и от подготовката-та на войниците. НА, 1955, бр. 2252, 2. Методически кабинет. Методическа литература. Методическо майсторство.
◇ Методическа единица. Учебен материал, предвиден за преподаване, усвояване в продължение на един учебен час; урок.
— Сп. „Любословис“, 1846.
МЕТОДИЧЕСКИ нареч. Методично. Нападателите методически увеличаваха натиска към вратата на противника.
МЕТОДИЧКА ж. Разг. Жена методик. Методичка по руски език в Софийския университет.
МЕТОДИЧНО. Нареч. от прил. методичен; планомерно, систематично. Минаваха минути, на близката пресечка сигналните светлини се сменяха методично и строго^: червена, кехлибарена, зелена светлина. Бр. Йосифова, БЧМ, 38. — Крайно време е да се готвим за освобождението на народа си,.. Необходим е план и тоя план трябва да се следва методично и хладнокръвно. Ог. Дичев, ЗС1,117.
МЕТОДИЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от методичен (в 3 знач.); последователност, системност. Вместо да се отчая и да си отиде, той започна с някаква прусашка методичност да натиска звънеца през всеки три секунди. П. Незнакомое, БЧ, 43.
МЕТОДОЛОГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до методология; методологически. Методологичните разсъждения по сыцността и задачата на една наука се определят от предмета на тая наука и трябва да произхождат от нея. Р, 1925, бр.
200, 3. Методологични и теоретични положения. Методологичен семинар.
МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Методологичен. Изнасяйки доклад, участвувайки в разискванията,.., съветските учени показваха високото методологи-ческо равнище, на което се намира съветската славистична наука. ЛФ, 1958, бр. 38,
1. В тоя именно смисъл на сп. „Философска мисъл“ предстои да се заеме също и с разработката на основните методологически въпроси на всички отделни науки. Г. Димитров, Съч. III, 375-376.
МЕТОДОЛОГИЯ ж. 1. Филос. Учение за основните принципи и методи на познание, на преобразуване на действителността, установени от философията. Методологията на съвременната наука е материалистическата диалектика.
2, Теория за методите на научно изследване в някоя частна дисциплина или област на знанието. Историческата мисъл издигна на по-високо равнище своята методология. Ив. Унджиев, ВЯ, 7. Няколкото .. изследователи на творчеството на Хаджийски.. са принудени да признаят сериозната научна методология, залегнала в главното съчинение на младия учен. Е. Каранфилов, БIII, 281-282.
МЕТОЛ, мн. няма, м. Хим. Органично съединение във вид на безцветни малки кристали, което, разтворено в спирт или етер, служи като проявител във фотографията. По своято същност едно от най-широко използуваните проявяващи вещества — метолът, е също така пара-про-изводно. И. Малиновски, ХФ, 46.
— Фр. mctol.
МЕТОДОВ, -а,-о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до метол.
МЕТОНЙМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Спец. Който се отнася до метонимия; метонимичен, метонимически. Метонимно значение. Метонимни закономерности.
МЕТОНИМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до метонимия или който съдържа метонимия; метонимен, метонимически. Във вторичните метони-мични значения на думи от една тематична група се откриват прояви на системност. А Метонимичен троп.
МЕТОНИМЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Метонимичен, метонимен.
МЕТОНИМЙЧЕСКИ Спец. Нареч от прил. метонимически; метонимично.
МЕТОНИМЙЧНО. Спец. Нареч. от прил. метонимичен; метонимически. При някои тропи пренасянето на признаци от един предмет върху друг става метонимично,
МЕТОНИМЙЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Спец. Отвл. същ. от метонимичен.
МЕТОНИМИЯ ж. 1. Само ед. Литер. Вид троп, при който въз основа на съществуваща
