тилов, метиленов. Хим. XI кл, 1965, 16.
МЕТИЛОРАНЖ, мн. няма, м. Хим. Органично оранжево багрило, което служи за индикатор при лабораторни опити (в кисела среда има червен цвят, а в алкална и неутрална — жълт). Метилоранжът има два цвята — двуцветен индикатор. М. Кожу-харов и др., АХ, 261.
МЕТИЛЦЕЛУЛбЗАж. Хим. Целулоза, която съдържа в състава си метиленов радикал и се използува в текстилната промишленост. Повишаването на вискозитета при финодисперсните сортове., се извършва с добавка на водни разтвори и сгъстители... Такива вещества са метилцелулоза.., желатин... и др. Н. Гудев, ПН, 16. Разтворимата във вода метилцелулоза намира приложение като лепило, като защитен колоид при производството на различни технически дисперсии, като свързващо вещество при печатното багрене на текстил. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 398.
МЕТИЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е заразен от метил1 (във 2 знач.). Овцете пък, коя метилява, коя мушната от рогата на някой пощръклял вол — изчезнаха и те. Кр. Григоров, ОНУ, 35. А он вместо овен закла една метилява овца, та на Коста два дни му текоа лиги от устата. И. Радичков, СР, 97. А пък пю, пустите очи биле от вълк, та старецът гледал на кървнина и рекъл: „Сине, тиа овце са метиляви, да ги олупа-ме?“ СГ, 1894, кн. 1,391. Метиляво стадо.
2. Обикн. за трева по влажни, мочурливи места
— по който се срещат ларви на този паразит. Трева пасат [шилетата] метилява, / вода пият варовита. Нар. пес., СбВСгТ, 528.
МЕТИЛЯВИЦА ж. Диал. Овца, която е бол на от метил1. Имаме десетина метиля-вици, те прегоряха вече, но от козите все още църкаме по малко. Кр. Григоров, Р, 70.
— Къде ти е Делчо? — Къде ли? Тая година позакъсняхме с шумата, та го пратих на Попадия да секне малко за метилявиците. Кр. Григоров, ТГ, 27.
МЕТИ ЛЯВ О СТ, -тта, мн. няма, ж. Зоо-техн. Заболяване на овцете и други домашни животни, предизвикано от паразита метил1.
МЕТИЛЯСАМ. Вж. метилясвам.
МЕТИЛЯСВАМ, -аш, несв.; метилясам,
-аш, св., непрех. Диал. За овца или друго до-машно животно — заболявам от метил1. Зи-мувал в Сребърна и харесала му Добруджа, че има поля за паша и не метилясват овцете. Ив. Кирилов, Съч. II, 17. — Ъйс, ъйс — завика Караколювеца и се затири да върне биволиците, които се насочиха към локвата. Пазеше ги да не пият от застоялата вода, че метилясват. М. Яворски, ХСП, 129. — Защо да не им [на овцете] турна лекарство, ще ги оставя да метилясат ли? Ст. Даскалов, СЛ, 304.
МЕТИЛЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал.
25 Речник на българския език, т. IX
Отгл. същ. от метилясвам.
МЕТИОНИН м. Хим. Вид абсолютно необходима за организма аминокиселина, представляваща бяло кристално вещество, разтворимо във вода, което се използува в медицината. Храната трябва да бъде бедна на холестерин — и да бъде богата на вит. С и на аминокиселините холин и метионин. М. Василев и др., ВБ, 225. Сярата влиза в състава на цистина и метионина, които са необходими за организма аминокиселини. Л. Митов и др., ВБ, 436.
МЕТИС м. 1. Мъж, потомък на родители, единият от бялата раса, а другият — чер-венокож, индианец. Много индианки се оженили за бели мъже. Родените от тия бракове — метиси — носят черти и на бели, и на червенокожи. Л. Георгиев, А, 18. Креолски-те офицери,.., зверски избиват въстаниците, а редовната войска от метиси и мулати им се подчинява покорно. Л. Стефанова, ВМД, 151.
2. Разш. Човек от смесен произход — с един родител от бяла раса и друг от цветна раса; мулат. На аборигените не се разрешава да нощуват в града. Но Бурамара беше метис, от бяла майка и цветнокож баща. П. Бобев, ОН, 29. — От фр. métis. — Т. Коджов, Речник .., 1882.
МЕТИСКА ж. Жена метис. В най-тъмния ъгъл на заведението седяха пред чаша престояла бира .. две метиски. Превод, ВН, 1961, бр. 3005,4.
МЕТИСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до метис. Гражданската война подпалва нови и нови села и градове. Това са недоволните индиански селяни,.., това са метиските свещеници.., оскърбени от привилегированото положение на испанците. Л. Стефанова, ВМД, 151.
MÈTKAM, -аш, несв. ; мётна, -еш, св., прех. Диал. Метвам. „Димано, млада невесто! / що ти йе леса меткана, /що ти йе нишан под гърло?“ Нар. пес., СбБрМ, 459. меткам се страд.
MÈTKAHE ср. Диал. Отгл. същ. от меткам и от меткам се.
МЕТЛА и (диал.) мётла, ж. 1. Предмет от домашния бит, направен от сноп стъбла от едноименно растение или от привързани на дълга дръжка клони, с който се събира боклук от пода или от земята. Взе метлата от ъгъла, бърже смете късчетата, събра ги в лопатата и ги хвърли в сметта. К. Петканов, В, 140. Пред отворената врата на църквата един монах метеше. Изпод метлата, навързана от клонки, изскачаше суха пръст, политаха ниско малки облачета прах. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 112. Монка я не свърташе на едно място и взе дългата метла да примете двора, че отзаран пак беше го за-боклучавил добитъкът. Ил. Волен, ДД, 153. Краварите щъкаха насам-натам ту с фураж на гръб, ту с метла в ръце. Ил. Волен, МДС, 179. От радост метли юзела, / да мете равни дворове — / как ги е мела, заспала. Нар. пес.,
