МЕТЕОСТАНЦИЯ ж. Метеорологична станция.
МЕТЕРЙЗ м. Остар. и диал. 1. Защитена позиция за наблюдение и стрелба; бойница. И възликувал Рамадан бег: посрещнал той султанските войски, пръснал по цели Родопи шатри и метеризи и забил по Ахъ-челебийските върхища чужди знамена. А. Страшимиров, А, 208. Аджи Димитър говори: / — Дружина, верни дружина! / Добър метериз фанете, / потера да потераме! Нар. пес., СбНУ XXXVI, 93. Излезнал йе ай-дук Велко, /.., и йе събрал триста души, / .. И като са излезнали, / излезнали у гората, / тамо са кале направили/и са метериз фанали. Нар. пес., СбНУ XXIX, 50. Оттам търгнаа комити, / та си дойдоа комити, /у Берковската планина, / бре там метериз фанаа, / и на пусия гледаа. Нар. пес., СбНУ XXIX, 457.
2. Окоп. Тия две урви, които притискат реката и пътя, са два исполински метери-за. Ив. Вазов, Съч. XV, 8.
3. Засада. Но Булба намисли да се поприварди [от татарите], защото се боеше да се не е скрил нейде метериз. Н. Бончев, ТБ (превод), 19.
— От перс. през тур. те1еп.ч. Друга (диал.) форма: м е т е р й я.
МЕТЕСЕ, мн. -та, ср. Разг. Машинно-трак-торна станция (съкр. МТС). Какво е направено по нашите многократни сигнали, които идеха с директна скорост от метесетата? Ст. Даскалов, СЛ, 314. —Да питаме агронома. — Агронома го няма в метесето. И. Петров, НЛ, 162. В метесето имаше няколко жени трактористки. Н. Тихолов, ДКД, 46.
МЕТИЗАЦИЯ ж. Зоотехн. Кръстосване на животни от различни породи за получаване на приплоди с подобрени качества. Цяла Юж-на България се определя за кръстосване на местното говедо с монтафона и създаване по пътя на метизацията на местен тип монта-фон, предимно за мляко. РД, 1950, бр. 73,3.
— От фр. теи.чайоп.
МЕТИЛ1 м. Ветер. 1. Вътрешен паразит, червей с дължина 2-3 см, който се развива обикн. в черния дроб на овцете и др. домашни животни; смукалник Бавсюю Ьерабса. Друг един добре познат и на простия овчар червей е чернодробният метил, който се развъжда из мочурливите места. П. Делирадев, В, 169. Чернодробният метил живее паразитно в каналите на черния дроб на овцете, козите, свинете и рогатия добитък (рядко в човека). Зоол. VII кл, 20. Отговаря малка мома: / Аз жа стана дребян метил, / жа изморя твоите стада. Нар. пес., СбНУ VII, 6.
2. Болест, причинена от този паразит; мети-лявост. Метилът беше най-страшната болест за овцете. Ст. Даскалов, БП, 137. Овцата пак повече обича суха, къса и мерязли-ва трева; трева, по влажни .. и по мочурливи места не само не й поноси, но еще докарва и метил, една лоша болест, която понякога затрива цели стада. Лет., 1874, 45. Метил затваря кошара, а сипаницата не. П. Р. Славейков, БП I, 269.
МЕТИЛ2 м. Хим. Едновалентен органичен радикал СН , остатък от метана, който влиза в състава на [&юго органични съединения; метилов радикал. Наименованията на тези [алки-ловите] радикали се образуват от наименованията на съответните въглеводороди, като окончанието -ан се замества с -ил: СН4 — метан, СН метилов радикал (съкратено метил). Хиг&. X кл, 1965,15.
— От фр. шс1Ьу1е.
МЕТИЛ-. Първа съставна част на сложни думи, които назовават съединения, включващи в състава си метилов радикал, напр. : метилхлорид, метиламин, метилбромид, метилхексан идр.
МЕТИЛАЛКОХОЛ м. Хим. Метилов алкохол; метанол. Пектиновата киселина в пектина е естерифицирана с метилалкохол в различна степен. А. Генадиев и др., ТЗ, 105.
МЕТИЛЁН-. Хим. Първа съставна част на сложни термини, означаваща, че в състава на съединенията има метиленов радикал, напр.: метиленхлорид, метиле н-гликол, метиленкарбамид.
МЕТИЛЕН м. Хим. Двувалентен органичен радикал, който съдържа един въглероден и два водородни атома, получаван от метана.
— От фр. тсЛуюпе.
МЕТИЛЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. За химическо съединение — който има в структурата си двувалентен органичен радикал СН . Метиленов йодид.
О Метйленово синило; метиленово синьо. Хим. Основно органично багрило със син цвят, използвано в текстилната промишленост, обикн. за багрене на естествена коприна. В ушната вена на зайче той вкарва разтвор на органичното вещество метиленово синьо. Е. Головински, ВК, 16. Метиленов радикал. Хим. Метилен.
МЕТИЛЙРАНЕ, мн. няма, ср. Хим. Химическа реакция, при която в молекулата на органично съединение се въвежда метилов радикал— СН .
МЕТИЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. За химическо съединение — който включва в структурата си метил2. По-късно Марслен Бер-тло успя да превърне метана в метилов хлорид. К. Манолов, ВХ, 304. Метилов йодид.
О Метилов алкохол (спирт). Хим. Най-простият алкохол — безцветна течност с парлив вкус и миризма на спирт, която се използва като разтворител, за горене, в селското стопанство и другаде; метанол, дървесен спирт. Метиловият алкохол е отличен разтворител и ценна суровина за различни химични синтези. Д. Русчев, НЗ, 63. Метилов радикал. Хим. Метил2. Могат да се образуват въглеводородните радикали и с по-малък брой водородни атоми,.. Например от метана се образуват следните радикали: ме
