МЕТЕОРЙТЕН 383 МЕТЕОСЛУЖБА
близо до Познан, неодтавна е намерен метеорит с тегло 78 кг. ВН, 1958, бр. 220,4.
— Фр. météorite.
МЕТЕОРЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Астрон. Който се отнася до метеорит. Ракетата ни беше изстреляна точно в 12 часа. След четири часа ние бяхме над самата Луна — на няколко километра над нейната ярка, гладка повърхност.. — Като че ли сънувам. Как е възможно да няма нито една драскотина, нито едно метеорит-но парче. П. Вежинов, СП, 104. При падането си големите метеорити се забиват в земята и се образуват вдлъбнатини, наречени метео-ритни кратери. Р. Христов и др., Г, 7.
2. Който се занимава с изучаване на метеорити. Метеоритна комисия. Метеоритно дружество.
О Метеоритен дъжд. Астрон. Падане на голям брой метеори за кратко време при преминаване на Земята през по-гъст слой от метеорни тела; звезден дъжд. В деня, в който е паднал „Зайсан“ [метеорът], е имало метеоритен дъжд. Предположенията за съществуването на такъв дъжд се потвърждават от съобщението, че в Одеса също е паднал един метеорит. ВН, 1964, бр. 3884, 4. Върху земята падат цяла група метеорити и образуват метеоритен дъжд. Гр. Николаев и др., ОГ, 16.
МЕТЕОРОГРАФ м. Метеор. Метеорологичен уред за изследване на атмосферните явления във височина.
— От фр. météorographe.
МЕТЕОРОЛОГ, мн. -зи, м. Учен или специалист по метеорология. В командния пункт се втурна метеорологът и капю рапортува накъсо, извика: — Другарю полковник, от юг идва неочаквана буря! С. Северняк, ОНК, 78. Той [барометърът] е съкровище за географите, метеоролозите, изследователите и за всички внимателни наблюдатели на природата. Л. Витанов, ФГ (превод), 42.
— Читалище, 1871.
МЕТЕОРОЛОГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до метеорология; метеорологически, метеороложки.
— Ето на: това е новата инсталация на метеорологичната служба. О. Василев, Т, 217. Вътрешността на Тимковия дом също поразяваше с блестящата си мобили-ровка.. По прозорците му бяха инсталирани хелиостати, барометри и други метеорологични уреди. Сг. Волев, МС, 23. Текущата поща стоеше непрегледана, трупаха се вестници, списания и информации, метеорологичната сводка стоеше на лично място. Сг. Поп-тонев, НСС, 28. Метеорологична прогноза.
2. Остар. В съчет. със същ. вода — Който има атмосферен произход; метеорен2. Издигната значително над околните местности между Старопланинската и Рило-Родопска-та вериги, Витоша е един грамаден естествен охладител, верен барометричен указател и обширен резервоар на падналата дъждовна и снежна, или казано с други думи — метеорологична вода. П. Делирадев, В, 108.
О Метеорологична станция. Служба, съоръжена с уреди за метеорологично наблюдение, която измерва температурата, влажността, налягането на въздуха и др. на определено място.
МЕТЕОРОЛОГИЧЕСКИ, а, -о, мн.
-и, прил. Метеорологичен (в 1 знач.); метеороложки. „А! Думам си, кое ще бъде първото, за да се приготвя... Докторската консултация ли,.., или метеорологическото наблюдение?“ Ив. Вазов, Съч. IX, 108. Метеорологическата станция не издаде бюлетин, защото предварително се знаеше, че ще вали. Хр. Смирненски, Съч. III, 50. На югоизточния склон на върха от 1940 година се издига сградата на метеорологическата наблюдателница. Й. Радичков и др., ГСП, 94.
МЕТЕОРОЛОГИЯ, мн. няма, ж. 1. Наука за земната атмосфера и развиващите се в нея процеси, които определят времето и климата в различните части на земното кълбо. Сега Рафаил, математик по образование, специализирал метеорология и астрономия, живееше в родния си град И. А. Гуляшки, ДМС, 22-23. Но после излезе, че Пеню бил цял професор по народната метеорология. Ив. Вазов, Сьч. XV, 120. Отдавна,.., си е купил той барометър, изучава грижливо метеорологията. Г. Караславов, Йзбр. съч. II, 433. Катедра по метеорология.
2. Тази наука като учебна дисциплина. Лекции по метеорология. Професор по метеорология. II Разг. Учебник по тази дисциплина. Донеси ми метеорологията, че ще започна да се подготвям за изпита.
3. Остар. Наука за небесните (атмосферните) явления. Колкото явления стават в атмосферата, обще ся наричат метеори, разделявани на огнени, водни и светли; наука, что казва за тях, нарича ся метеорология. Ив. Богоров, КГ, 53. Тази част от физиката, която разправя за метеорите, ся нарича метеорология. И. Гюзелев, РФ, 423.
— От гр. (хетесороА,оу1а през фр. météorologie или нем. Météorologie.— Ив. Богоров, Кратка география, 1851.
МЕТЕОРОЛОЖКА ж. Жена метеоролог.
МЕТЕОРОЛОЖКИ, -а,- о, мн. -и, прил. Който се отнася до метеоролог и метеорология; метеорологически, метеорологичен. Още със слизане от трамвая, забелязах от запад един голям черен облак. Той ми напомни предстояща буря и даже ми мина през ума много мисълта, че това ще бъде един добър случай да проверя своите метеороложки познания. П. Делирадев, В, 265-266.
МЕТЕОСЛУЖБА ж. Метеорологична служба. — Трябва да предам важно съобщение... за метеослужбата — излъга съвсем дебело обърканият младеж. С. Чернишев, ВМ,
34.
