но пак тупти. П. П. Славейков, КП III, 6. Дома завръщахме се ний двамина / подир прекараний мятежно ден — /с нас нямаше я шумната дружина / и сякаш по добро ми беше мен. К. Христов, Т, 31.
— Друга (остар.) форма: мятежно.
МЕТЕЖНОСГ, -тга, мн. няма, ж. Поет. Отвл. същ. от метежен. Кремиковци, моя земя непозната! /.. / Сърце да ти дам. Че във твойта метежност, /във този стремителен век, / навярно ще трябва и мъничко нежност, /на твоя железен човек! Д. Дамянов, ПОС, 27-28.
МЕТЕЛИЦА ж. Диал. Виелица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. - Друга форма: мятелица.
МЕТЕМИЯ прил. неизм. Диал. Строен, тънък и висок. А що имаше царот една керка / кайметлия, метемия. Нар. пес., СбБрМ, 29.
МЕТЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мета и от мета се. — Скоро, — рекъл, — Коста! Тичай да извикаш барабанчика отдолу! — Той, г-н кмете, днеска е метач към говеждия пазар. — Тъй ли? — рекъл кметът. Бре, да му се не види и метенето и на-мярата макар! Чудомир, Избр. пр., 52. Той я [метлата] потопи в кофа с вода и почна да мете,.. Марко свърши с метенето. Д. Спростра-нов, С, 116. Мома се с рода прощава: / "Прощавай, мамо и тате, / и тизе чичо и стрино! / Досега вас съм слушала, / от сега, мамо, другому — / другому каща метене, / другому вода студена. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39.
МЕТЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: метеорологичен, напр.: метеоцентър, метеобатарея, метеослужба, метеостанция, метеосводка и др.
МЕТЕОР м. Астрон. 1. Светлинно явление, предизвикано от изгарянето на твърдо космическо тяло при влитането му в атмосферата; падаща звезда. Почти във всяка ясна нощ ние наблюдаваме по няколко светли пътеки на метеори, наричани неправилно „падащи звезди“. Астр. XI кл, 1958, /3. В гората изкряска някаква птица. Листата зашумяха някак странно. Един метеор остави дълга чърта от огнени точки. Р, 1927, бр. 242, 1. Отправяха занесен поглед към звездите и в уплаха разтваряха очи, когато черният небосвод се прореже от падащ метеор: лошо предзнаменование. М. Кремен, РЯ, 432. • Обр. Но ако Ботъов бе само метеор върху небето на българската действителност, Славейков остана ярка звезда, напътвала продължително и сигурно борците за народност. М. Арнаудов, ЛН, 1927, бр. 11,2.
2. Самото движещо се ид космическото поространство тяло, което понякога навлиза в земната атмосфера. Желязото,.., кобалтът .. и никелът в природата се срещат свободно само в метеорите. Хим. IX кл, 1950, 103. Не искам като метеор да мина,/ парабола описал в небосвода. Ем. Попдимитров, СР, 97. И все едно - дали, изпълнена от радостна умора,/ ще стигна там, за дето устремена полетях, - / или като случайните, пресекли атмосферата ни метеори,/ ще пламна, изгоря и падна въглен или шепа прах! Е. Багряна, ЗМ, 101.
3. Метеорит. Хората,.., пристъпят тихо,., и се отправят да разглеждат изложените в същата зала грамадни метеори. Те са сложени върху солидни бетонени подставки. Г. Белев, КВА, 307.
4. Остар. Атмосферно явление (светкавица, дъга и под.). Что електрическото вещество е весма много в атмосферата, показва ся явно от гръмотевицата. Тоя страшен метеор не е друго, освен извръшеванието на едно електрическо пушкание, на което светлостта е светкавицата, а гръмежът — трескавицата. Ив. Богоров, КГ, 58. Дъгата е оптический метеор, който ся явява после дъжда в срещуположните на слънцето облаци. И. Гюзелев, РФ, 443. Въздушни явления или метеори наричат всички явления, които остават в атмосферата. Й. Груев, Лет., 1869,71.
О Метеорен поток (рояк). Астрон. Съвкупност от метеори, получена от разпадането на комета, които периодично пресичат земната орбита и предизвикват звезден дъжд. През август всяка година се наблюдава метеорният поток Персеиди. Н. Николов и др., СС, 90.
О Като метеор, идвам (преминавам и под.). Книж. За кратко време и с ярка следа (идвам, преминавам и под.). Той [Бенковски] дойде като метеор, за да подпали един голям пожар, който ще има по-късно — и до наши дни — отзвук в съдбините на Европа. Л. Стоянов, Б, 186.
— От гр. ретешроу 'възвишение' през лат. meteomm и нем. Meteor или рус. метеор. — Ив. Богоров, Кратка география, 1851.
МЕТЕОРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до метеор (в 1 и 2 знач.). Но понякога, макар и твърде рядко, в атмосферата навлизат по-едри метеорни тела, които тежат не части от грама, а килограми и дори тонове. К, 1963, кн. 8, 16.
МЕТЕОРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хидрогеол. Само в съчет.: Метеорна вода. Който е паднал от небето под формата на дъжд или сняг; метеорологичен. Според изследванията на същия инженер Геиюв, всичките извори, които се намират на Витоша, се дължат на метеорните води. П. Делирадев, В, 136.
МЕТЕОРЙТ м. Астрон. Тяло с космически произход, проникнало през атмосферата и паднало на земната повърхност. По-големите метеорни тела не успяват да се изпарят в атмосферата, поради което те падат върху земната повърхнина. Тогава те се наричат метеорити. Астр. XI кл, 1964, 74. В Мексико е открит нов голям кратер, образуван от падането на метеорит. ВН, 1958, бр. 2275, 4. В местността Моресков,
