МЁТВАМ СЕ 381 МЕТЕЖНО
тая среща и едва когато видя Беглишки и мазната му физиономия, помисли за мъжа си, че може да научи за тая среща и дай потърси обяснение. И тогава тя си каза: „Голяма работа, ще го метна и това си е“. К. Калчев, СТ, 212. И все се подсмива сякаш. Ей тъй, както си изтърсва лулата и си приказвате, ще те метне с някоя лъжа, че да се чудиш и маеш, отгде ти е дошло! Затова му думат Лъжлив Съби. Чудомир, Избр. пр., 1. метвам се, метна се страд. МЕТВАМ СЕ несв.; метна се св., непрех. Обикн. в съчет. с предл. на, в, върху. Мятам се. Той се метва чевръсто на кобил-ката, помага на другаря си да се качи отзад и с все глас изкрещява на животното:
— У-у! Ст. Загорчинов, Избр. пр., 374'
— Тъй ли? — казвам, метвам се на колата,.., и право след тях. И. Йовков, В АХ, 144. Метнах се на „Зила“ и бързо се понесох към завода. К. Калчев, ДНГ, 43. Тогава край нея звънна внезапно изскочилият ав-гпобус и Мери пъргаво се метна в него. Б. Йосифова, БЧМ, 40. Крум,.., дохожда и щом стъпя долу от коня, веднага ненадейно нападат върху му скритите войници; но той в същата минута с невидима скорост ся метва пак на коня и тъй сполучва да ся избави от ненадейната за него опасност: Д. Войников, КБИ, 62-63.
МЕТВАМ СЕ, -аш се, несв.; метна се, -еш се, св., непрех. Обикн. в мин. неопред. Приличам на някого от родителите си по външен вид или характер. — Виждаш ли какво голямо момче си е отгледал вече бай Ангел? Ей онова, височкото... — Чудо юнак! Да му е жив.. — .. Тоз юнак се е метнал цял на баща си. К. Константинова, НДЦ, 98. Едвам тогава Крайналия-та позна чертите на своя род и разбра, че е Стоян, братовият му син. Чувал беше, че $е бил метнал на него и станал хайдутин. Й. Йовков, СЛ, 181. Тя ги [близнаците] гледаше
— досущ еднакви като образ и отражение един на друг, и се питаше на кого са се метна-ли... На тоя дивак, бащата, или на нея. Б. Болгар, Б, 95.
О Метнал съм се на майка си. Диал. Ирон. Кьосе съм.
МЕТЕЖ м. Въоръжена организирана или стихийна проява срещу държавната власт; бунт, размирица. Цели две години еничарите се противели чрез дребни и едри метежи срещу органите на Портата в Белградския пашалък. В. Мутафчиева, КВ, 100-101. По време на конгреса, в Кронщад избухва белогвардейски метеж. Лит. XI кл, 153. Цар Борис,.., потъпкал метежа, избил началниците на този метеж заедно с жените и малките им деца, а по-малко виновните помилвал. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4,67.
— Друга(остар.)форма: мятсж.
МЕТЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил.
1. Който участвува в метеж или организира метеж; метежнически. Всеки път, .. тия ..
бунтове имаха еднакъв край: султанът подхвърляше на метежната войска главите на неугодните й везири. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 58. Марково коляно беше сборно място и по-рано на мятежните елементи в Пловдив. Ив. Вазов, Съч. XXV, 28. Те [гладиаторите] побегнали и подигнали на въстание до 70 000 роби.. Остатките от метежните чети сполучили да се промъкнат на север и достигнали вече до Алпийските гори. Н. Михайловски, РВИ (превод), 248-249.
2. Прен. Който е изпълнен с напрежение и с бързо сменящи се събития, преживявания; бурен, напрегнат. Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер, за известни моменти на техния метежен живот. Ив. Вазов, Съч. XII, 165. Дали личаха в тях метежните години, / или неземно чисти бяха тези зеници? М. Петканова, С, 38. Метежна епоха.
3. Прен. Поет. За чувство, стремеж — който се проявява с голяма сила; бурен. Отминаваше една метежна радост, едно приближило се за час минало и едно неизвестно бъдеще. Ст. Чи-лингиров, РК, 52. В чер гроб метежни скърби ще зария, /от всяка моя мисъл ще се скрия. Д. Бояджиев, С, 13. В страсти метежни, в борби несвесни/ що чудо чувства пръснах, слепец! Ив. Вазов, Сьч. Ш, 45.
4. Прен. Неспокоен, бурен. Неговият метежен дух не се помирява и дири изход. Затворникът чете, пише. Борба, 1920, кн. 2, 64. Светлината на ранното утро се пилееше вече свободно по стаята: .. Но обилната вътрешна светлина не внисаше успокоение в метежните ни души. Сг. Чилингиров, ХНН, 238.
— Друга (остар.) форма: мятежен.
МЕТЕЖНИК, мн. -ци, м. Човек, който организира метеж или участвува в него; размирник, бунтовник. По села и паланки, по махали и колиби плъзнаха шпицкоманди на лов за метежници;.., убийци извеждаха непокорните, за да ги погубят• Мл. Исаев, Н, 82-93. Докато Борис гонеше метежниците в самата България, работата със сърбите в продължение на три години вършеше царевичът Бере-жан. Т. Шишков, ИБН, 153-154.
МЕТЕЖНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до метежник. Метежнически войски.
МЕТЕЖНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Проява, дейност на метежник. Те [евреите] всякога са живели в бунтувания и метежни-чества. Пч., 1871, кн. VII, 101. Стачниците бяха обвинени в метёжничество.
МЕТЕЖНИЦА ж. Рядко. Жена, която участвува или организира метеж.
МЕТЁЖНИЧКА ж. Рядко. Метежница.
МЕТЕЖНО нареч. Поет. Неспокойно, бурно. Караджата беше свързан, окован, / .. Тълпата край него метежно ревеше, / и на всяка крачка повече растеше. Ив. Вазов, Съч. I, 198. Сърцето с прежний жар метеж-
