МЕТАФОРИКА 380 МЁТВАМ
преносни значения на думите в езика.
МЕТАФОРИКА ж. Литер. Съвкупност от метафори, които се използуват от някой писател или се срещат в някое художествено произведение; метафоричност. Иван Бориславов търси преди всичко новия, неочакван мисловен ракурс към познатите теми и мотиви, въплътен в строга и рационални метафорика. Хр. Стефанов, Пл, 1979, кн. 8,172.
МЕТАФОРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до метафора или който съдържа метафора (метафори); метафорически, преносен, образен. Метафоричната система на Павел Матев е също така много условна и има функцията не толкова да даде някакво конкретно очертание, колкото да извика настроение, да нахвърля образи, символи, които ще ни въведат в желаната атмосфера. П. Данчев, С, 1972, кн. 11, 179-180. Заглавието „Кървава песен“ има метафоричен характер и символичен смисъл. То загатва за борбата на нашия народ на живот и на смърт. Лит. XI кл., 49.
МЕТАФОРИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Метафоричен; преносен, образен. Да ходи на война с пощата, то за него не беше реч метафорическа, пю бе самата истина. Превод, Ч, 1875, кн. 4, 158-159.
МЕТАФОРЙЧЕСКИ нареч. Остар. Книж. Метафорично, преносно, образно. С други речи пак, ако щете да ви го кажем метафорически като Франклина, естеството е дало на секи человек потребният плат, но с такова условие: като да не може никой да заемне или да продаде плата си на другиго. Превод, Ч, 1875, кн. 3, 108. Тъй думата крак означава собствено единий от удовете на животните, с които ходят; но метафорически., ние казваме и крака на един стол. Ф. Велев, КР (превод), 40.
МЕТАФОРИЧНО. Нареч. от метафоричен; преносно, образно. В някои анализи на Ботевата поезия,., емоционално и твърде често метафорично се коментират художествените образи. М. Васева, ЛФ, 1977, бр. 1, 2. Ликдидира се специфичната образност на поезията, нейната способност метафорично да изразява мисловни и емоционални концентрации. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51,2.
МЕТАФОРИЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Литер. 1. Качество на метафоричен; пре-носност, образност.
2. Съвкупност от метафори, характерни за езика на писател или произведение; метафорика. Трябваше да полагам големи усилия, за да вникна в поезията на такива автори с усложнена метафоричност като Маяков-ски и Пастернак. Мл. Исаев, Н, 246. Поезията на българските поети-символисти се отличава с богата метафоричност.
МЕТАФРАЗА ж. Литер. Предаване на определена фраза, израз по нов начин, с други думи, но без да се променя първоначалният смисъл.
— От гр. ретаураак;.
МЕТАЧ1 м. Работник, който мете улици, помещения и др. Това беше старият метач, комуто дългогодишната служба отдавна беше омръзнала. Накрая предпочете метлата пред тежката пушка, уверен, че и така ще може да дочака пенсия. X. Русев, ПС, 45. Сега това магазинче беше затворено завинаги и там градските метачи държаха метлите си. К. Калчев, СТ II, 213. Общинските метачи разчистиха канавките наоколо. А. Михайлов, ДШ, 34. Аз ще замина у Влашко,..; там хамалин ли ще стана, метач ли или най-долен слуга, каквото вече сполуча. Ил. Блъсков, ПБ III, 77.
МЕТАЧ2 м. Спорт. Футболист, който играе последен в защитата на отбора. Метачът на противниковия отбор успя да отнеме топката и да осуети атаката.
МЕТАЧ3 м. Остар. Воин, който мята (хвърля) копие или нещо друго; хвъргач. Ако стесни зъберите тъй, че стрелковите пространства да излагат по-малко на смъртна опасност стрелците с лъкове или метачите на копия, ще бъде най-добре и няма да има кой да превземе Козяк. Д. Доб-ревски, БИ, 184. На палубата приготовленията бяха завършени, мечоносците и майсторите на абордажа, метачите на гръцки огън и на факли стояха по местата си. Д. Добревски, БИ, 334.
МЕТАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за метене. Метачните машини (пътни четки) се използуват.. за почистване на улици, алеи, стадиони и други от прах, смет или сняг. Д. Христов, СПМ, 484.
МЕТАЧКА1 ж. Жена метач (в 1 знач.). В дъното на коридора звъни будилник. Целият хотел кънти.-..- Метачката е подранила за гарата. К. Калчев, ДНГ, 55. Няколко метачки в парка почистваха алеите от нападалите листа.
МЕТАЧКА2 ж. Остар. Машина за метене. Търгът за сметосъбирачки, поливачки и метачки се възложи на Савицки. Пл, 1934, бр. 1065,\.
МЕТВА ж. Диал. Мента.
— От Т. Панчев, Допълнение към (укпгарския речник от Н Геров, 1908.
МЕТВАМ, -аш, несв.; метна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. метнат, св., прех,
1. Мятам нещо веднъж или няколко пъти. Моканинът метва на гърба си един ко-жух"., % отдолу под него е само по една риза. И. Йовков, АМГ, 133. Рано сутрин жените напълват кошовете с разсад, метват ги на гръб и цял ден наведени дупчат с шила земята и забучват стръкчетата. Г. Велев, КВА, 243-244. Марина метна еднодневката през рамо. Д. Фучеджиев, Р, 57.
2. Прен. Разг. Излъгвам, измамвам някого; преметвам. Тя отиде съвсем безгрижно на
