МЕТАФИЗИЧЕСКИ 379 МЕТАФОРИЗАЦИЯ
зика (в 1 знач.); метафизически, антидиалектически. Там, където неговият еклектичен метод се оказва безпомощен да обясни действителността, М.Н. прави метафизични построения. В. Йосифов, Избр. тв.
1. 26. Не се задоволих скромничко да изложа .. моите .. реалистични позиции за изкуството,.., които .. не могат да доведат до .. метафизични образи. Т. Генов, ДОД, 49. Метафизичен материализъм.
2. Който се отнася към метафизика (във 2 знач.); философски, абстрактен, надсетивен. Със сърцето като метафизично понятие се занимава само поезията и религията. Ж. Шемтов, ФП, 37. Всички разбраха какво се е случило с децата и останаха потресени. Само Ерусалим Захаров, изхождайки от метафизичната си идея за доброто, не можеше да повярва, че съществува такава звер-щина у човека и клатеше глава в неверие: „Не може да стане това, бе хора! Как така ще убият деца, и то след като са се предали доброволно?“ Д. Ангелов, ЖС, 576.
3. Прен. Който е неясен, непонятен, мъгляв. „Очистете която и да било идея от нейния неизбежен метафизичен елемент, да остане само простият, практически смисъл, достъпен дори за ума на едно куче, и вие ще я направите непоклатимо солидна“. Ем. Станев, ИК III и IV, 343.
МЕТАФИЗИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е основан на метафизика (в 1 знач.); метафизичен, антидиалектически. Да се очисти человеческата мисъл от мъглявите идеалистически обяснения на човешките отношения и метафизическите определения,.., и да (се) мине към светлите убеждения, които открива на човешкия ум материалистическото възрение — може ли да бъде по-желателно явление от туй! Д. Благоев, ЛКС, 70. Мета-физическа методология.
2. Който се отнася до метафизика (във 2 знач.); философски, абстрактен. Връстта на света,.., подала е причина на звездоброеца да научи слушачницата си, що истините са нареждат така: богословски, метафизически,.. и физически истини. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 28-29. Той [Каравелов] и до края на живота си остана впрочем чужд на немската философия;.., той даже не разбра метафизическите идеи, които немските възпитаници бяха внесли в доклада. С. Радев, ССБ II, 77-78. У жената следователно преобладава анализът, а у мъжа синтезът. От туй ний разумяваме, че метафизическите системи, отвлеченията, общите и политически идеи за отечеството, за равенството тряба да са по-маловажни и no-чужди за жените. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 36.
3. Прен. Неясен; мъгляв. Между тойзи свят почти съвсем нов за нас, Хиндистан, със свой самскрит язик, толкова учебен и толкова метафизически, Хиндистан, казваме, ся явява голямото и древно гнездо на человеческата мисъл. Г. С. Раковски, БСI, 7.
МЕТАФИЗЙЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. метафизически; метафизично. От гледище на метафизиката. Метафизически изповядам, че настоящето не може ся зе освен като една точка, но, нравствено то е по-пространно. Ч, 1870, кн. 2, 61.
МЕТАФИЗИЧНО. Книж. Нареч. от метафизичен; метафизически. Може би аз съм искал да му покажа колко последователно мисля. Може би той е искал да не допуска аз да мисля метафизично. М. Иванов, ТЛР, 29.
МЕТАФИЗЙЧНОСГ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от метафизичен. Така той [Хрелков], освобождавайки се от влиянието на символизма, от неговата отвлечена образност, безидейност и метафизичност,.., създава свой поетичен стил. С, 1952, кн. 5,164.
МЕТАФОРА ж. 1. Литер. Само ед. Вид троп, при който въз основа на сходство или близост се пренасят признаци и свойства от един предмет или явление на друг. Той [поетът] предава с оригиналната метафора „долината гърми от мирен труд “ кипящия живот, бурния ритъм на строителството. С, 1952, кн. 5, 169. Метафора е таквоз изричане, в което на един предмет се отдават белезите на другий, с него сходен. Т. Шишков, ТС, 83. И тъй метафората става чрез едно умствено сравнение, което показва някакво си сходство на сравняваните предмети. Д. Войников, PC, 43.
2. Литер. Дума или съчетание от думи, употребени в преносно значение, въз основа на пренасяне, за образна характеристика на предмет или явление в художествена реч. Да туря: „Мило птиче“ — чорт го взел, съвестно ми е тая метафора: ще излъжа по един непростителен начин. Ив. Вазов, Съч. XIX, 70. Тия разкази изненадват със свежи и поетични образи, с богати метафори и сравнения, които за дълго ще се помнят в нашата литература. Н. Лилиев, Съч. III,
57. Сполучливите метафори: Затопли радост на сърцето / усмивка цъфне на лицето/придават реален израз на радостното, но и тревожно очакване на предстоящата жетва. Лит. XI кл., 70. През тия мрачни за него месеци той разви най-неочаквано вкус към иносказателна реч — замотаваше в мислите си символи, метафори. А. Гуляш-ки, ДМС, 204. Поетическа метафора.
3. Езикозн. Начин на възникване на нови преносни значения на думите в езика въз основа на сходство. Метафората е едно от тези средства, чрез които се обогатява лексикалната семантика. II Значението на дума, възникнало по този начин. Лексикална метафора. — От гр. ретауорос 'пренасяне'. — С. Доброплодни, Писмов-ник, 1853.
МЕТАФОРИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. ХшЛитер. Процес на художествено преосмисляне на дума или словосъчетание на основата на метафора.
2. Езикозн. Начин на възникване на нови
