МЕТАСТАЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Мед. Отгл. същ. от метастазирам. Метастази-те се явяват късно, но не са редки. Устройството им е еднакво с това на първичния тумор. Метастазирането става предимно по кръвоносните пътища. И. Щър-калев, Г, 158. Метастазирането на карцино-мите по лимфен път е твърде важна проява, тъй като туморните клетки при тяхното разнасяне чрез лимфата попадат най-напред в лимфните възли. Р. Райчев, НКД, 56.
МЕТАСТАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. В съчет. със същ. тумор, р а к и под. — който се е развил в резултат на метастаза (в 1 знач.). За разлика от първичния рак на белия дроб метастатични-ят се развива не от един, а от няколко възела. Л. Митов и др.., ВБ, 92.
МЕТАТЕЗА ж. Езикозн. Звукова промяна, при която два обикн. съседни звука сменят мястото си в думата. Местопребиваването на Арватка девойка трябва да се търси в Копривщица, а самото й име произлиза от турското название на това село, Аврат алан, от което чрез метатеза е излязло Арватка. К. Величков, ПССъч. VIII, 304.
— От гр. дештЗястц през лат. metathesis.
МЕТАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е предназначен да мята, хвърля, обикн. камъни, копия или други големи предмети. Българите се занимаваха повече с обсадните си уреди: настаняваха ги по-добре и по-близо до крепостните стени и врати, натрупаха купища кръгли камъни, снопове къси копия и стрели за метателните уреди. Д. Талев, С II, 201. При петото нападение над Солун славяните докарали срещу вратите огненосни оръжия.., а също и каме-нохвъргачки, други приспособления от безброй дървени уреди и новоприготвени метателни оръжия. ТВ I, 17. Своите метателни машини ромеите използуваха и за изхвърлянето на "жив огън " — със стрели или гърнета, а имаха и нарочни огнеметки, които го изхвърляха в запалена струя. А. Дончев, СВС, 619.
МЕТАФАЗА ж. Биол. Втората фаза на делението на клетката, при което хромозо-мите се разполагат в средната плоскост на клетката. Втората фаза е метафазата — хромозомите се подреждат в средата на клетката като звезда. В. Андреев, АЕ, 21.
— От нем. Metaphase.
МЕТАФИЗЙК, мн. -ци, м. 1. Философ, учен, последовател на метафизиката (в 1 знач.).
2. Остар. Учен, който изследва висшите, умозрително схващани начала на битието; философ. Бюфон, знаменитият натура-лист и метафизик, смело нападнал новата теория на Клеро, като я обявил за невъзможна. Д. Витанов, НС (превод), 86.
3. Прен. Човек, склонен към отвлечени и безплодни умувания. При такова философско настроение на моя дух — аз трябваше да стана метафизик, ако не притежавах една силна доза български практически разум и ако баща ми не беше влял в душата ми един цял океан от любов към моето Отечество. Ив. Шишманов, Избр. съч. I,
11. Аз не съм фантаст, не съм метафизик или някой ултра... ултрасептичен герой. Д. Калфов, Избр. разк., 380.
МЕТАФЙЗИКА ж. 1. Филос. Философско направление и метод, който разглежда явленията и предметите като неизменни и независими едни от други и отрича вътрешните противоречия като източник на развитието в природата и обществото; антидиа-лектика. Метафизиката не схваща развитието в света и го отрича. Според нея светът е неизменен, закостенял. В него не възниква нищо ново. ОКомун. XI кл., 26. Формализмът, който по същество е разновидност на идеалистическата метафизика, увреди доста на развитието на нашата живопис, а струва ми се, и на развитието на нашата музика. С, 1955, кн. 3, 149.
2. Филос. Част от идеалистичната философия, която изследва висшите и недостъпни за сетивните органи, само умозрително схващани начала на всичко съществуващо (напр. бог, душа, свобода на волята и др.); онтология. Той въведе в горните класове и руския и френския езици,.., въведе етика, въведе метафизика! Ив. Вазов, Съч. X, 156. Въпросът за безсъзнателното е един от най-неуяснените въпроси..; при това, за из-ходна точка при разрешаването на този въпрос обикновено служат разни възгледи из областта на гносеологията и метафизиката, които отклоняват вниманието на изследваните от фактите на непосредния опит. Ат. Илиев, БР, 1931, кн. 8, 293. Той имаше вид на същество, чийто дух се рееше като облак по върховете на Томистката метафизика, и само затлъстелият му корем свиоетелствуваше за виното и обилната храна, които приемаше при всяко слизане на земята. Д. Димов, ОД, 135. Теологията и най-изтънчената метафизика не могат да определят началните времена на самораста. И. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 23. Най-много ся уча-ще на астрономия, история и на метафизика. И. Груев, СП (превод), 65.
3. Прен. Отвлечено и непонятно учение, теория или безполезно умуване. А заедно с нея [Германия] загиваше и духът на фантаста Фрайхер фон Гайер,.., падаше и последният бастион на романтиката и метафизиката му, оцелял през двадесет години служба на Немския папиросен концерн. Д. Димов, Т, 512-513. Едва когапю излиза от тъмните дебри на метафизиката, отрезвелият мистик [Яворов], вече слънчев драматург, тръгва с пиесата си за София. М. Кремен, РЯ, 296.
— Лаг. теЬфЬ)шса.
МЕТАФИЗЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е основан на метафи-
