METЛA 386 МЕТЛЙЦА2
СбНУ XLVI, 73. Нова метла чисто мете. Послов. П. Р. Славейков, БП1,317.
Прен. Неодобр. За изразяване на неодобрително отношение към жена, която много ходи, скита или има леко поведение; скитня. Кофти жена. Раздрънкала по нашия квартал какви ли не работи за мен. Била съм бръмбазък, метла, фъстък, развалена. Г. Краев, ДСП, 30. — Не я искам! .. Боже, какви момичета има из града, той се помъкнал с тая метла. Непослушно чедо. Г. Краев, ДСП, 28.
2. Едногодишно растение от сем. житни със здраво стъбло и силно разклонено съцветие. Sorghum vulgare. Навсякъде около плета се изправяха високите стъбла на царевица и метли. И. Йовков, ВАХ, 173. Бостанът 6eute отвсякъде окръжен с метли. А. Каралийчев, НЗ, 68. Лнго разказа как тая сутрин призори двама души влезли в градината им да крадат. Той ги усетил, дигнал се, проврял се между доматите и метлите и отишъл чак до тях. Г. Караславов, Избр. съч. II, 69. Тръгнале мома и момък / във света млада неделя. / Момата метли да бере, / момъка жегла да сече. Нар. пес., СбВСг, 115.
3. Само метла. Прен. Диал. Грубо. В сказ, функция. Махай се, изчезвай, измитай се. Тогава Гето (много се беше изчервил) изведнъж изрева: „Пускай ги да си ходят! Хайде, куцузи, изчезвайте! Метла!“ Те се раз-караха по шосето, да чакат наново късмета си. Д. Цончев, ОТ, 65.
О Автоматична метла. Остар. Подочистачка. Има и нещо друго — много удобната автоматична метла от спираловидни четка с дълга дръжка,.. — обира добре попадналите по килимите и чергите нечистотии. ЖД, 1968, кн. 3, 22. Захарна метла. Едногодишно културно растение от сем. житни с високо стъбло, в което се съдържа сладък сок и от което се приготвя рачел, маджун или се използува за фураж. Sorghum saceharatum. Пък един петмез правим от захарната метла, чудо! Г. Караславов, Избр. съч. II, 187. В шепота на вятъра зреят късните плодове.. В тънката снага на захарната метла се сгъстява сладкият сок, който ще замести захарта и меда. 3. Среб-ров, Избр. разк., 165.
> Да те помете черната <метла>. Диал. Грубо. Да умреш. Зад метлата. Разг. В неблагоприятно положение, на последно място. Намерила булката метлата зад вратата.
Разг. Ирон. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел оттам, където му е мястото. Станал съм селска метла. Диал. Обичам много да ходя, да обикалям без работа из селото. Стоя зад метлата. Разг. Оставам незабелязан, неоценен, не напредвам обществено или служебно. Ще играе метлата. Разг. 1. За мъж — ще ме бие жена ми, ще ям бой от жена си. 2. Ще има чистка, служебни промени някъде. Ще <си> вържа черно на метлата. Разг. Пренебр. Не ме е грижа за някого или нещо, не ме интересува, не тъжа за него.
МЕТЛАР, -ят, -я, мн. -и, Разг. Човек, който прави или продава метли.
METЛÄPKA ж. Жена метлар. Я вла-дайските моми, бабо, /пусти метларки, ка-меничарки; / а драгичевските, бабо, — / се суодолки. Нар. пес., СбНУ XLIII, 557.
МЕТЛАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от метлар. Метларска кооперация.
МЕТЛЕЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от метлея се.
МЁТЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на метла (във 2 знач.); метлян. Метлен клас. Метлени стъбла.
МЕТЛЕЯ, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. метлял, -а, -о, мн. метлели, несв., прех. Диал. Върша, мятам нещо бързо. Кога гра-бнеше вилата на хармана, вятър, вятър, тъй метлееше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4.
МЕТЛЕЯ СЕ, -ёеш се, мин. св. метлях се, прич. мин. св. деят. метлял се, -а се, -о се, мн. метлели се, несв. непрех. Диал. Метлосвам1, шляя се.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.
МЕТЛИКА ж. Диал. 1. Метличина.
— Леле, бате Добре, / нали ти заръчах: / Бате, набери ми/от гора — горов цвят, /от нива — метлика. Нар. пес., СбНУ VI, 84. Брала Яна тетлика, метлика, / береечком за гора отишла. Нар. пес., СбНУ XLIII, 430. — Бери, любе, що знаеш: / чемерлика, метлика, / чемер била майка ти. Нар. пес., СбВОг, 993.
2. Метла. До белокамик лопата, / до лопата метлика, / та бел камик ринеше и бел камик метеше. Нар. пес., СбНУ XIV, 30. "Чия е таа девойкя, / щото танеца изводи
— / шиба го като шиблика, мета го като метлика? Нар. пес., СбНУ XLIV, 173.
МЕТЛЙЦА1 ж. Бот. Вид силно разклонено като китка съцветие при някои житни и тревисти растения. Стъблото [на царевицата] стига до 3 метра. На върха му са разположени мъжките цветове, събрани в съцветие метлица. Бтн VI, 136. Ето в пазвите на листата [на царевицата] набъбнаха кочаните, на върха й се разпери розовата метлица. П. Бобев, ГЕ, 102.
О Ливадия метлица. Тревисто растение с дълги плоски листа и дребни елиптични класове с по десетина цвята, което расте из ливадите и по други тревисти места. Роа pratensis. По ливадите и пасищата растат разнообразни треви.. От житните треви най-често се срещат ливадната метлица, ливадната власатка,.. и др. Бтн. VI кл, 10.
МЕТЛЙЦА2 ж. Умал. от метла (в 1 знач.); малка метла, метличка. — Ти, момче, се глезиш много. /../ Я вземи метлица ти
— / пруста леко премети. Цв. Ангелов, НП, 89-90. Димяна мете дворове, / со метлица босилкова, / со лопата страторова. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 313.
