работване. Бързиятръст на машиностроенето и металообработката в XIX в. изисквал рязко увеличаване на добива на руда, въглища, топене на чугун, обработка на желязо и стомана. Ист. VIII кл, 132.
МЕТАЛООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Рядко. Металовиден. Неговата [на дядо Стоимен] голяма глава с металообразна брада се очерта като черно кълбо върху огненото зарево. От. Загорчинов, ДП, 317.
МЕТАЛООРГАНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. За химическо съединение — в което атомите на въглерода са непосредствено свързани с атоми на метал; мета-лоорганически. В 1853 г. Франкланд във връзка със своите изследвания върху мета-лоорганичните съединения въвежда понятието валентност в класическия смисъл на думата. Б. Илиева, КХСН, 80.
МЕТАЛООРГАНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Хим. Металоорганичен. Метало-
органическо съединение.
МЕТАЛОПЛАСТИКА ж. Спец. Обработване на метали чрез коване, инкрустиране или чрез химични начини за създаване на художествени предмети, накити и под. Иван Смо-лянов е с необичайна съдба. Завършил е живопис. „Но приложното изкуство неусетно ме обсеби — споделя той — работил съм мозайка, керамика, стъкло, металопластика, дърворезба“. Отеч., 1978, кн. 4-5,38.
МЕТАЛОПОГЛЪЩАЕМОСГ, -тга, мн. няма, ж. Техн. Количеството метал, което се използува при изработване на машина или детайл; металоемкост. Значително е намалена метало по глъщаемостта на машините, намалени са загубите от труд. СЗ, 1982, бр. 63, 3.
МЕТАЛОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е подобен на метал; металовиден. Антрацитът е още по-твърд, но крехък. Той има черен цвят и металоподо-оен блясък. Геол. IX кл, 48.
МЕТАЛОПРЕРАБОТВАТЕЛЕН,
-лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Металообра-ботвателен.
МЕТАЛОПРЕСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до преса или пресоване при производство на метални изделия. В мета-лопресовия цех машините се разместиха и разположиха по технологическия път. ВН, 1960, бр. 2630, 2. Металопресова бригада.
МЕТАЛОРАБОТНИК, мн. -ци, м. Металик1. Отговорът дойде след няколко дни,., от един стар другар на Марин, секретарят на металоработниците. Кр. Велков, СБ, 48. — Казва се Зафирис. Метало-работник и доброволец от испанската война. Д. Димов, Т, 571.
МЕТАЛОРАБОТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който се отнася до металоработ-ник. Металоработнически съюз.
МЕТАЛОРЕЖЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил.
Техн. Който се отнася до рязане на метали. У нас се произвеждат различни видове металорежещи машини — стругове, фрезма-шини, шепингмашини, пробивни машини, различни селскостопански машини, електродвигатели. Маш. IX кл, 3. Металорежещите инструменти се изработват от твърдите сплави на хрома, волфрама, мо-либоена, ванадия, титана, кобалта и др. Хим. IX кл, 1965, 106.
МЕТАЛОСТАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Метал. Само в съчет.: Метало-статично налягане. Налягане, което се дължи на теглото на метала върху единица повърхност. Тъй като металостатичното налягане при заливане на формата с метал е голямо, за да се избегне протичането му между отделните каси, в делителните повърхнини на формата се правят стъпала. Л. Калев, ВТЛ, 108. С увеличаване плътността на тока се увеличава и свиването. Металостатичното налягане противодействува на свиването. К. Дойчев, МП (превод), 1033.
МЕТАЛОТЕРАПИЯ ж. Спец. Приложение на металите или техните соли за лекуване в медицината и фармацията.
МЕТАЛОТЪРСАЧ м. Уред за откриване на метали (руди или метални предмети) от разстояние, използуван от сапьори, археолози и иманяри.
МЕТАЛОХЙМИЯ ж. Хим. Дял от химията, който се занимава с химическото разлагане на металите и изучаване на химическите им свойства.
МЕТАЛУРГ, мн. -рзи, м. 1. Работник в металургично предприятие. Беше син на металург и с много пгруд успя да се самообразова. Ем. Станев, ВТВ, 9-10. А те отминаваха и продължаваха да я отрупват с галантни думи,.., отивайки да умрат славно за господа и за краля, да унищожат до крак металурзите и тъкачите, които бранеха републиката. Д. Димов, ОД, 299.
2. Специалист, инженер по металургия. Какви тайни не се крият в много ъглове на отечеството ни, които в ръцете на един наш металург и химик могат да станат толкова могуществени фактори за народ-ното ни въздигане и обогатяване. М, 1883, бр. 508, 2. Инженер металург.
— Ог гр. ретоАЛоируб^ през рус. металлург или нем. Metallurg.
МЕТАЛУРГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до металург и до металургия, свързан е с металургия; ме-талургически. Саксонците се сдружили по-тясно с българите, научили ги на металургичен занаят, cl после започнали да се сродяват с тях. Й. Радичков и др., ГСП, 20-21. Горите варварски се изсичат .. за получаване на дървени въглища, които се считат като незаменимо металургично гориво за добиване на металите. Д. Русчев, НЗ,
