12-13. От коксовите въглища получават металургичен кокс, който се използува във високите пещи за топене и обработка на железните руди. П. Мандев, СПВ, 28. В България някога са цъфтели металодобив-ните занятия и Витоша е била важен ме-талодобивен и металургичен център. П. Делирадев, В, 1926, 196. Металургичен комбинат. Металургични работници.
МЕТАЛУРГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Металургичен. Металургически комбинат. Металургическа индустрия.
МЕТАЛУРГИЯ ж. 1. Отрасъл на промишлеността, който произвежда метали от руди и първично ги обработва. Техническото получаване на металите от техните руди е обект на важен клон от химическата промишленост, наречен металургия. Хим. XI кл, 1965, 86. Особено голямо разнообразие на сплави дава съвременната металургия. Хим. XI кл, 1950, 67. Някога, преди десетки години, в турско, по тия места са цъфтели рударство и металургия. Добивало се е же-лязна руда и желязо. ПН, 1934, кн. 2, 23.
2. Научна дисциплина, която изучава начините за промишлено производство на метали и първичната им обработка. Металургията е наука или по-добре цикъл от науки.., които се занимават с процесите на получаване метали и метални сплави от съдържащите ги руди или вещества. Д. Димитров, ОХТ ч. II, 66. Драго ми е да зная, че един тъй добре приготвен младеж в химията и металургията скоро ще се завърне в отечеството ни, за да стори това, което му иде отръце като специалист в тези клонове на науката. М, 1833, бр. 508, 2.
◇ Прахова металургия. Техн. Металокерамика. Особено внимание се обръща на развитието на праховата металургия, която ще даде възможност от отпадъчни материали да се изработват висококачествени режещи инструменти и сплави с определени физични и химични свойства, необходими за машиностроенето. Хим. IX кл, 1965,
108. Цветна металургия. Техн. Металургия на цветните метали. „Медет“ ще бъде първенецът на нашата цветна металургия. К., 1963, кн. 4, 5. От ден на ден миньорите и флотиерите от Маданска околия добиват повече руда и концентрати за нуждите на цветната ни металургия. РД, 1958, бр. 7,
1. Черна металургия. Техн. Металургия на черните метали. Ти .. трябва всичко да имаш:.., / черна металургия, / пещи доменни, / вълнуваща драматургия, / хидроцентрали огромни. О. Орлинов, О. СССР, 97.
— От гр. liexaXXovpYeiov през лат. metallurgia.
МЕТАМАТЕМАТИКА ж. Мат. Съвкупност от математически теории, използвани при изучаване на формалните изчисления; теория на доказателствата.
МЕТАМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася към метамерия. Те [междуребрените мускули] са единствените в областта на трупа мускули, които запазват метамерно разположение. Ал. Гюровски, A4,
МЕТАМЕРИЯ ж. 1. Зоол. Анат. Разделяне тялото на животно на редица подобни по строеж части. При прешленестите червеи се среща явлението метамерия — външна и вътрешна. Това представлява повторение на всички органи във всяко членче (земен червей). Зоол. VII кл, 149. Гръбначният стълб изгражда централната осева част на човешкия скелет.. Съществен негов белег е запазената метамерия. Ал. Гюровски, A4,109.
2. Хим. Вид изомерия, при която две еднакви по химически състав вещества се различават по свойства. Метамерията е вид изомерия, която се среща при съединения, във веригата на които участвува невъглероден атом (кислород, азот). Последният разделя веригата на различно големи части. Хим. XI кл, 1958, 128.
— От мета- + гр. pepôç ’част'.
МЕТАМОРФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Геол. В съчет. със същ. скали — който е претърпял промяна, метаморфизъм под влияние на висока температура или налягане, при което се е изменил неговият състав и структура. Заедно с голяма част от Родопите .. и Олимп, Рила е образувала най-старата суша на Балканския п-в. За този й стар произход свидетелствува об-ширното разпространение на метаморф-ните скали: гнайси, слюдени шисти,.., мрамори и други кристалинни шисти. М. Глов-ня и др., Р, 19. Метаморфните скали са образувани при промяната (метаморфозата) на седиментните или магматичните скали. Р. Христов и др., Г, 24.
METАМОРФЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Геол. Природен процес, при който се изменят структурата и състава на скалите в дълбочините на земната кора под влияние на високата температура, налягането и др. Метаморфизмът е резултат на страничния натиск при планинообразувател-ните процеси, на потъването на скалите в дълбоки зони на земната кора под тежестта на седиментни пластове, на непосредственото допиране на разтопената магма до скалите. Гр. Николаев и др., ОГ, 49.
2. Остар. Метаморфоза (във 2 знач.). У ч и т е л к а: —..; но знайте, драга, че тази пеперуда беше, преди да ся роди на света, йедин малък чърв. Сетне стана на йед-на гъсеница, която ся после промени на таквази пеперуда. Гроздана: — Туй е също както става и у метаморфизма. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 62.
— От фр. métamorphisme.
МЕТАМОРФОЗА ж. 1. Книж. Преминаване от едно състояние или качество в друго; промяна. — Закъснявам... — Да те изпратя ли? — Гласът на Ануш е променен,
