МЕТАЛОГРАФИЯ 373 МЕТАЛООБРАБОТКА
МЕТАЛОГРАФИЯ ж. Спец. Раздел от металознанието, в който се изучава кристалният строеж на металите и сплавите.
МЕТАЛОГРАФСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Спец. Който се отнася до металогра-фия. Не по-малко е получил и металогра-фът. На негово разположение е металог-рафският микроскоп, който работи с отразена светлина. Д. Лазаров, ОЛЕП, 21.
МЕТАЛО ДОБИВАНЕ, мн. няма, ср. Дейност за добиване на метал от руда. Въглииррс-твото и металодобиването са били обикновено поминък на най-бедното и най-дивото планинско население. П. Делирадев, В, 205.
МЕТАЛО ДОБИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свързан с добиване на метали; металургичен. Построени били големи металодобивни заводи. Ист. X кл, 158. В България някога са цъфтяли металодобивните занятия и Витоша е била важен металодоби-вен.. център. П. Делирадев, В, 196.
МЕТАЛОЕМКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Металопоглъщаемост.
— От рус. металлоемкость.
МЕТАЛОЕМЪК, -мка, -мко, мн. -мки, прил. Спец. Който съдържа, в производството на който се влага голямо количество метал. Производството на строителни машини е много металоемко. Металоемки изделия.
— От рус. металлоемкий.
МЕТАЛОЗНАНИЕ, мн. няма, ср. 1. Наука за строежа, свойствата, разпространението и пр. на металите и сплавите. Мегпалите се разглеждат в металознанието, общата част от което е теорията на сплавите. Н. Николов, М, 161.
2. Тази наука като учебен предмет във висшите и средните специални училища. Изпит по металознание. Професор по металозна-ние. Н Разг. Учебник по този предмет. Чета по старо металознание, новото е изчерпано в книжарниците.
МЕТАЛОЙД м. Хим. Всеки един от групата химически елементи, които нямат метални свойства, напр, въглерод, сяра, фосфор, хлор и др., и чиито окиси имат киселинни свойства; неметал. Халогенните елементи и алкалните метали притежават противоположни свойства — първите са типични металоиди, а вторите — типични метали. Е. Киркова, АМ, 34. Металоиди наричат онези от простите тела, които нямат ония физически свойства, каквито видим у металите. С. Веженов, X (превод), 13.
МЕТАЛОИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до металоид; неметален. Колкото атомът на даден елемент приема електрони, толкова той има по-ясно изразен металоиден характер. Хим. IX кл, 21.
МЕТАЛОКЕРАМИКА, мн. няма, ж. Техн. Технология за произвеждане на изделия от метален прах и неметални добавки (азбест, графит и др.) чрез пресуване и изпичане; прахова металургия. Разпратеният метал представлява много фин метален прах, от който се нуждаят много клонове на индустрията: металокерамиката, химичното производството, бояджийството, полиграфичната индустрия и др. Физ. X кл, 1958,149.
МЕТАЛОКЕРАМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до металокерамика. Металокерамичните сплави са карбиди на волфрама и титана със спойка от кобалт. Те се получават чрез пресоване и изпичане на пресованите форми. Маш. IX кл, 17. Метало керамични изделия.
МЕТАЛОКОНСГРУКЦИЯ ж Техн. Конструкция, съоръжение от метал. Бригадата за металоконструкции .. завърши покрива на главния обединителен склад. ВН, 1960, бр. 2732,1. Цех за металоконструкции.
МЕТАЛОЛЕЕНЕ, мн. няма, ср. Дейност и промишленост за получаване на метал чрез топене на руда и леене на течен метал; металургия.
МЕТАЛОЛЕЯР м. Работник, който топи и отлива метали; леяр. Триста души металолея-ри., готови по даден знак да започнат общата политическа стачка, го очакваха в двора на фабриката. Д. Ангелов, ЖС, 699.
МЕТАЛОЛЕЯРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до металолеяр и до металолеене. Металолеярен цех.
МЕТАЛОЛЕЯРНА ж. Металолеярница.
МЕТАЛОЛЕЯРНИЦА ж. Предприятие, фабрика, където се леят метали.
МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Механическо обработване на метали, напр, пресоване, струговане, рязане и под.; металопреработване," металопреработка, металообработка.
2. Отрасъл на промишлеността, който произвежда сечива, инструменти, тръби и др. подобни изделия от метал, които не се включват в дейността на отрасъла машиностроене.
МЕТАЛООБРАБОТВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до металообработване; металообработващ, мета-лопреработвателен, металопреработващ. На базата на местни суровини се развиват хранително-вкусовата промишленост.., а на вносни — металообработвателната и памукотекстилната. Геогр. X кл, 163.
МЕТАЛООБРАБОТВАЩ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който е свързан с металообработване; металообработвателен, металопреработващ, металопреработвателен. В началото на XIX в. били изработени механически чук, преси, металообработващи машини: стругове, режещи (фрези) и пробивни (свредели) машини. Маш. VIII кл, 132. Металообработващ завод. Металообработващо предприятие.
МЕТАЛООБРАБОТКА ж. Металообработване, металопреработка, металопре-
