МЕТАЛЙЧКА 372 МЕТАЛОГРАФЙЧЕСКИ
Когато човек чуе мелодичните звуци на радио Москва, винаги очаква да научи нещо значително. И ето в етера прозвуча металическият глас на говорителя: „Говори Москва“. ВН, 1961, бр. 2994, 1.
4. Хим. За химически елемент метал — който е в твърдо и чисто състояние и не е състава на химическо съединение; метален. Металическият калий се продаваше вече на сравнително ниска цена. К. Манолов, ВХ, 206. При взаимодействие на смес от еднобромметан с металически натрий се получава въглеводород с 3 въглеродна апюма в молекулата си, наречен пропан. Хим. X кл, 1965,12.
МЕТАЛЙЧКА ж. Работничка в металообработващо предприятие; металоработ-ничка. Стругарките са първенци сред металичните от завода.
МЕТАЛКА1 ж. Остар. и диал. Възпаление на клепачния ръб, вследствие на нагнояване на мастната жлеза; ечемик, намет. Металната е болест, при която очите се за-червеняват, гурелясват и от действието на светлината смъдят. СбНУ, XXIX, 176.
МЕТАЛКА2 ж. Диал. Метла.
0 Избръснах металната някому. Диал. Излъгах някого.
— От К. Ничева и др., Фразеологичен речник на българския език, 1974.
МЕТАЛНО. Рядко. Нареч. от метален (в
1 и 2 знач.). Прахът се изсипваше в класификатора и оттам във флотационните маши-ни-клетки. В тях прахът се разбиваше във вода.. На повърхността се образуваше зелена, метално блестяищ пяна. С, 1954, кн. 3, 86. — Разбирам ви, но не мога да изпълня желанието ви ... — изведнъж гласът му стана метално сух... А. Наковски, МПП, 168.
МЕТАЛНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни имена със значение:
1. Който е като на метал, напр.: м ет а л-нозелен, металносив.
2. Който е свързан с метал, напр.: метално п р е с о в.
МЕТАЛНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е зелен с метален блясък. В крайнини-те на гората бляскат в полягащите лъчи на слънцето дула на автомати,.., светят ме-талнозелени петна на каски. 3. Сребров, Избр. разк., 79-80. Главата на сърпокрилата патица е металнозелена с кафяво теме.
МЕТАЛНОПРЕСОВ, -а, о, мн. и, прил. Техн. Който е свързан с метална преса; металопресов. Металнопресови изделия. Металнопресов цех.
МЕТАЛНОСИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е сив с метален блясък. А наоколо се извишават черните дънери на дъбовете,.., между които протягат усуканите си клони вековни букове с лъскави кожести листа и металносиви стволове, поръсени с бели петна. П. Бобев, ЗП, 63. Водата оглежда есенната ръжда по стръмните склонове, металносивите сипеи. 3. Сребров, Избр. разк., 175. Вдигнатите клепки откриха две твърди металносиви очи. Д. Димов, Т, 229.
МЕТАЛНОСЙН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е син с метален блясък. Оперението на пингвините е контрастно: отгоре черно, сивочерно или металносиньо, а отдолу
— бяло. Е. Аврамова, МС, 37.
МЕТАЛНОСТУДЁН -а, -о, мн. -и, прил. За очи, поглед — който изразява студенина или враждебност. Видях само една каска и под нея — две присвити, изпитателни, ме-талностудени очи. Т. Генов, Избр. пр., 342. Той взе цигара,., и запали от огъня, който му подаде турчинът. Кибритената клечка освети за миг сивите му очи и те сякаш станаха по-пепелносиви и металностудени. Д. Спростанов, С, 59.
МЕТАЛНОЧЁР, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. Металночерен. Металночер блясък. Металночер гарван.
МЕТАЛНОЧЁРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е черен и има метален блясък. — Ако Фришмут даде лодка, няма смисъл да ходим до пристанището. — Да, никакъв — съгласи се той [фон Гайер], като гледаше рулото на лъскавата й [на Ирина] ме-талночерна коса. Д. Димов, Т, 460.
МЕТАЛО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се отнася до метал, напр.: металодобиване, металолеене, металовоз, металорежещ, металоподобенидр.
2. Метален, напр, метало к онструк-ц и я.
МЕТАЛОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. дни, прил. Който наподобява, прилича на метал; металообразен, металоподобен, Металови-ден блясък. Металовидна пластмаса.
МЕТАЛОГЁНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. Който се отнася до металогения, който е свързан със зараждането, образуването на рудни местонаходища. Мепииюгенна карта. Металогенни области.
МЁТАЛОГЁНИЯ ж. Геол. Наука, която изучава геоложките закономерности в разпределението на рудните находища. .
— От метало- + yevog 'раждане'.
МЕТАЛОГИКА ж. Филос. Теория, която изследва системите и понятията на фор-малната логика. Логическата семантика съставлява ядрото на така наречената ме-талогика. Вселена 70, 36.
МЕТАЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Филос. Който се отнася до металоги-ката. Металогически аспект.
МЕТАЛОГРАФ м. Спец. Специалист по металография. Не по-малко е получил и мета-лографът. На негово разположение е метало-графският микроскоп. Д. Лазаров, ОЛЕП, 21.
МЕТАЛОГРАФЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Металографски.
