лизация.
МЕТАЛИЗАТОР2 м. Техн. Работник или специалист, който извършва метализа-ция. Метализаторът .. направи приспособление, с което ще се възстановяват целите шийки на гърбиците на разпределителните валове. ВН, 1961, бр. 3042, 1.
МЕТАЛИЗАЦИЯ ж. 1. Техн. Технология за нанасяне на метален пласт върху метални или други изделия, осъществявана със специални машини; пометаляване. Сега младият рационализатор разработва .. предложение за възстановяване на коляновите валове чрез метализация. ВН, 1961, бр. 3042, 1.
2. Мед. Нараняване, при което в кожата проникват множество метални частици. Електрическите травми могат да бъдат: изгаряния, повреди на очите, електрически белези, рани и метализация на кожата. Ел. XI кл, 1965,7.
— От нем. Métallisation или фр. métallisation.
MET A Л ИЗИР АМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. Извършвам метализация (в 1 знач.). метализирам се страд. За да се повиши ефективността на екрана при високи анодни напрежения, повърхността на екрана се метализира. Д. Мишев и др., ТТ, 100.
МЕТАЛИЗЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Техн. Отгл. същ. от метализирам и от метализирам се. Поради електромагнитните си свойства плазмовата струя може да бъде фокусирана, забавяна, ускорявана и отклонявана,.. и тя с успех може да се употребява за стопяване, рязане, заваряване, мета-лизиране и пр. ВН, 1961, бр. 2937, 4.
МЕТАЛИК1, мн. -ци, м. Работник в металообработващо предприятие; металоработ-ник. А как да разкажа всичко за тоя як партизанин [Монката], син на потомствен ковач и сам софийски металик, другар с надеждно рамо? В. Андреев, С, кн. 9, 57. На събранието .. металиците от техническата работилница изказаха желание да направят вентилатор. 3. Сребров, Избр. разк., 215.
МЕТАЛИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Стара турска бакърена монета с малък примес от сребро със стойност десет пари. Застана пред продавача на шербет, поръча си чаша и подхвърли на тезгяха един металик. Д. Спространов, ОП, 314. Притичваха се да помагат, да дигат и свалят и люде по-свободни от работа, за да изкарат и те по няколко металика. Д. Талев, ПК, 119.
— От тур. metelik.
МЕТАЛИК неизм. прил. Нов. За цвят — който е сив с характерен метален блясък. Новата му кола е с цвят металик.
— Фр. métallique.
МЕТАЛИНГВЙСТИКА ж. Езикозн.
1. Дял от езикознанието, който изучава особеностите на съдържателната страна на езика във връзка с мисленето и обществения живот на говорещия колектив.
2. Наука за метаезиците (в 1 знач.).
МЕТАЛИНГВИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който се отнася до мета-лингвисгика. Металингвистичен термин.
МЕТАЛИСГ м. Нов. Муз. Почитател или изпълнител на музика в стила „хеви-метъл“. Концертът на металистите премина успешно.
МЕТАЛЙСГКА ж. Нов. Муз. Жена мета-лисг. В къщата й са се настанили двоица, едната металистка, другият — хулиган. ЛФ, бр. 44, 1990,3.
МЕТ А ЛИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Метален (в 1, 3, 4 знач.); металически. Кметът го [чичо Рало] погледна за миг и продължи да пляска с гъвкавата металична линия по масата с видимо удоволствие. И. Волен, МДС, 69. До самия вход имаше автоматична металична каса, из която се подаваше билетче. Г. Велев, КВА, 174. Недалече, край шосето по поляната, пасяха овце и металичната песен на клопатарите подсказваше, че стадото беше плъзнало далече на изток. X. Русев, ПС, 22. И в тунела сталактитите блестяха като стъкло, но между тях се забелязваха и металични отблясъци — земните пластове бяха от оловна руда. М. Марчевски, ТС, 114. И пак прозвуча гласът на Пандо в — сух, металичен. М. Марчевски, П, 294. Светкавици и гръмотевици зачестяват.. Небесните ра-пири се кръстосват и звякат с глух, металичен звън. Л. Стоянов, X, 44.
МЕТАЛЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е направен от метал; метален, металичен. Върху разтворения на масата вестник .. лежаха очила с металически рамка. Д. Ангелов, ЖС, 90. Началникът държеше с двете си ръце металическа линия, която беше свил на дъга. Ем. Станев, ВТВ, 33. До масата при вратата намръщен фелдшер в униформа прибираше в металическа кутия спринцовката си. Д. Димов, Т, 270.
2. Който е характерен, свойствен на метал; метален, металичен. Младата жена скоро се показа отново. В ръцете си държеше нещо завито в пъстра кърпа и мълчаливо го подаде на Йолета. Чу се тих, едва доловим и сух, металически шум. Старият наблюдаваше всичко това... После викна: — Какво правиш мори! Сто и двайсет лири са вътре! Д. Талев, И, 498. Събуди я някаква висока глъчка. Тя отвори очи,.. Усети само, че цялото тяло я боли като премазано,.., а устата лепне с отровен металически вкус. К. Константинов, СЧЗ,
66. Слънцето грееше право в лицето на стареца. Металическият блясък на брадвата резна очите му. М. Марчевски, П, 15.
3. За глас, звук — който прилича на звука, издаван от трептящ метален предмет; металичен, метален. Говореше английски много добре и в гласа му звучеха металически нотки, които издаваха енергия и пълна липса на стеснителност. Д. Димов, ОД, 90.
