МЕСЦЁ 367 МЕСЯ
ложението си, като се движа от едно място на друго. Същинска буря се носеше ниско по земята. Високи облаци от прах," сеиместе-ха като грамадни смернове. Й. Йовков, Разк. И, 224-225. Брадвата студено проблясваше на лунната светлина и планинецът, като се местеше наляво и надясно, препречваше пътя на конника. П. Здравков, НД, 247. Там беше,.., корместият едър чорбаджия Карагъозоолу, който, кога вървеше, имаше вид на една планина, която се мести. Ив. Вазов, Съч. VIII, 71. Виждах го как пюй се почесва безпомощно, как се мести мъчително на коравия сламеник, но никога не се събуждаше. П. Вежинов, ЗНН, 12.
2. Отивам да живея или да работя на друго място; премествам се. Василев се местеше в сградата на семейните, в стаята, дето някога живееха Стефанови. X. Русев, ПЗ, 209. — Австриецът е много доволен, защото моята група първа завърши строежа в участъка си и сега се местим на друг участък. X. Русев, ПЗ, 101. Дълги години след това Петров беше работил като геолог, беше се местил непрекъснато от обект на обекть беше живял в задушни и мръсни бараки. Й. Стоянов, ПД, 14. Хубаво се живее в това селце. Яд ме е, че догодина ще трябва да се местя. ОФ, 1958, бр. 4190, 2.
3. За очи, поглед — насочвам се от един обект към друг. Венецов млъкна, кипна и метна ядовит поглед към несдържано ухилените глави. Той трепереше и очите му се местеха трескаво на всички посоки. Г. Ка-раславов, Йзбр. съч. II, 49. Погледът му се местеше от едно място на друго. К. Петка-нов, ОБ, 72. Очите му се местеха от един сътрапезник на друг. Най-после заби поглед в логотета. Й. Вълчев, СКН, 287.
О Дума<та> ми се не мести. Диал. Винаги се изпълнява това, което аз заповядвам, кажа; винаги се зачита волята ми. А каже ли Асен нещо — .., думата му се не мести. Ив. Вазов, Съч. XX, 7. Не местя крак за някого. Разг. Съвсем нищо не правя за някого, за негово добро, в негова полза. Всички казаха: „Ние за Искрова само гласуваме, за другиго крак не местим“. Ив. Вазов, Съч. VIII, 110.
МЕСЦЕ, мн. -а, ср. У мал. от месо. Прахосникът се бе поукротил,.., бе се отдал на нова, по-безобидна страст — хубавото похапва-не. Жена му тичаше по цели дни, за да му намери ту телешко месце, ту млада кокошчица. П. Вежинов, НБК, 36. Дивечът си е дивеч, но и агнешкото месце е вкусно, когато е от чуждо стадо. О. Василев, ЖБ, 8. В роената ливада /на кумата Лиса/на месце от зайче /малко замириса. Чичо Стоян, ЧК, 120.
МЕСЧИНА ж. Остар. Месечна заплата; месечина2. В тия метохи гърцката патриаршия настани лукави гърци и духовници, на кои се плащаше месчина от черквата и ги хрантутеше народът. Ил. Блъс-ков, ЗК, 92. Прибавете сега върху огромно-то количество на кражбите и явните мес-чини на сичките военни и граждански чиновници по цялата турска царщина. НБ, 1876, бр. 51-52, 198.
МЕСЧИНА ж. Диал. Месо без кости и тлъстина; крехчина.
— От Л. Андрейчин и др.. Български тълковен речник, 1955.
МЕСЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
1. Приготвям тесто за хляб, баница и др., като забърквам брашно с вода и го мачкам с ръце известно време. Запретнал ръкави, Ленкови-ят татко месеше тесто за погача. Г. Карас-лавов, Избр. съч. VI, 243. Мария и Добра месеха в отделни нощви, а Митра сееше брашно. К. Петканов, СВ, 173. Домакинята, когато меси хляб, постоянно си мие ръцете. Ив. Хаджийски, БДННI, 131. Тестото месет от брашно с вода. Д. Манчев, БЕ II, 17. Я стани, стани, Еленке, / запретни бели ръкави, / че меси тесто кисяло. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХ1П, 69. Ока брашно да имаш и него дай на мастор (фурнаджия, хлебар) да го меси. Послов., П. Р. Славейков, БП П, 8. И Стесн. Разг. Приготвям, правя хляб, баница и др. тестени изделия. Вът-
е [в сандъка] бяха изправени четири дебели
омашни хлябове. През три дена майка му месеше по шест. Т. Харманджиев, КЕД, 35. Тъкмо по това време старата Глаушица бе се запретнала в стаята с огнището да меси баница за новата година. Д. Талев, ПК, 251-252.
2. Мачкам, обикн. с крака, глина, тор, кал, като ги смесвам с вода или друго нещо. Двамата с жена си месиха кал за тухли, опекоха ги с кюмюр. Сл. Македонски, ЕЗС, 150. Ние се върнахме в селото и седнахме на една поляна, demq жените месеха с крака глина за подници. Й. Радичков, В, 260. Мъжете кърпеха цървули или боси месеха говежди тор със слама — за топливо през зимата. А. Гуляшки, ЗР, 64. На другия ден отрано закипя работа около къщурките. Едни месеха кал от глина и плява, а трети зидару-ваха. К. Петканов, ЗлЗ, 79.
3. Прен. Разг. Смесвам две различни неща, обикн. абстрактни; смесвам. Човек, изправен пред мене да го съдя — не мога да отида за дъщеря му да се женя... Едното с другото не меся аз... П. Тодоров, Събр. пр II, 418. — Сто пъти съм ви казвал: аз не искам да меся сметките си с общите. П. Тодоров, Събр. пр II, 341. Какви песни пеят на деца, кога ги люлеят в люлка, та ги приспиват,.., в коих месят някакви си баяния. Г. С. Раковски, П I, 3. На тонове богат е всеки глас,.. Те месят френски с български език. К. Христов, ЧБ, 211.
4. Прен. Въвличам, включвам някого като страна, участник в някакво действие; намесвам, замесвам, забърквам. Тези същите хора в осемнайста година благоразумно решиха, че не бива да месят партията, защото това не било революция, а селяшки бунт. Ем. Станев, ИК I и И, 78. — Казвам ви за последен път, или ще ме оставите на мира и няма да ме ме-
