МЕСТОСТРОЕЖ 366 МЕСТЯ
някои случаи тъкмо това чувство го кара да помести месторождението не в обикновен обор, а в по-свето обиталище. Хр. Ва-карелски, БР, 1931, кн. 4-5, 137. Ние гледаме с презрение на онзи човек, който няма нито любов към своето месторождение, нито любов към своите братя, ближни и съседи. Знан., 1875, бр. 12, 187. // За растение — място, където нещо расте, вирее. Химичният им [на киселиците] състав зависи от месторождението — климатични и почвени условия. Е, 1981, бр. 1085, 2. Остров До-минго бил дълго време главно месторождение на американското кафейно дърво. Знан., 1875, бр. 12, 187.
2. Геол. Находище на полезни изкопаеми, руди в земната кора. Главният въпрос,.., е да се осигурят достатъчно руди и концентрати за металургичните предприятия.. Трябва да се осигури бързото разработване на меспюрож-денията в Северни Родопи,.., Малко Търново и dp. ВН, 1960, бр. 2621, 1. Полезните изкопаеми се срещат в земната кора в повечето случаи естествено натрупани. Такова естествено натрупване, заемащо определен обем, се нарича находище (месторождение) на полезни изкопаеми. X. Попйорданов и др., ПИ, 16. Подземна разработка на въглищни месторождения.
МЕСТОСТРОЕЖ, м. Спец. Място на строеж, строителна площадка. Растящата еднофамилна къща [е] .., съставена от готови панели, донасяни на местостроежа за сглобяване. А. Дамянов, ЖС, 100. Поръчката [за лека постройка] се изработва в завод, а на местостроежа се изпълнява само монтажът. В. Брънеков и др., СД, 73.
МЕСТЦЕ, мн. -а, ср. Остар. Умал. от място; местенце, местице. Земята ни е твърде малка наспротив небето, па и чло-век стои на едно малко местце на нея, та не може лесно да разгляда и да проумее истината. И. Груев, Лет., 1872, 103. Чудно е наистина, дето славените навсякъде почти населяват вътрешните страни на сушата и само на малки някои местца допират до море. Ч, 1871, бр. 18, 560.
МЕСТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
1. Променям положението на нещо, обикн. като го пренасям от едно място на друго; премествам. Тя избяга в кухнята при музикантите и не знаеше защо мести паниците по полицата. Ст. Даскалов, СД, 612. Учителката мести кошницата ту в едната си, ту в другата си ръка и се мъчи да ме настигне. К. Калчев, ПИЖ, 155. Той продължаваше да купува имоти, групираше ги на чифлика,.., местеше телената ограда и виждаше как нивата на брата му все повече и повече се забиваше в местото му. Елин Пелин, Съч. III, 139. Старецът се олюля. Почна да мести пюягата, за да се задържи, но тя сякаш потъваше в земята. М. Грубешлиева, ПП, 195. Разболяла са й / булката Яна /../ Ни глава вдига /от възглавето, /ни снага мести / от постелята. Нар. пес., СбВСг, 523.
2. В съчет. със същ. крака, нозе — стъпвам от едно място на друго; пристъпвам. — Да отидем в портиерската! — предложи пръв Коста, като местеше босите си крака по горещия плочник. П. Вежинов, СО, 34. Биволите мързеливо преживяха, като сегиз-тогиз местеха изтръпнали крака и премятаха опашки да се бранят от мухите. К. Петканов, ОБ, 154. Тия, които седяха на конете, вдигаха непрестанно големи чаши,.., а животните под тях неспокойно местеха краката си. Ст. Загорчинов, ДП, 338. Те сега бяха като едно тяло. Дона местеше нозе след него, с лице до камъка и със затворени очи, подчинена напълно на волята му. Д. Талев, И, 270.
3. Пращам някого да живее или да работи на друго място; премествам. Дежурният старши надзирател,.., се изкашля още веднъж и кимна назад с глава,.. — Събирай си багажа, местят те в Сливен — рече той.. Борис, който за момент щеше да повярва, че наистина го местят в друг затвор, разбра всичко. Г. Карасла-вов, Т, 112. И за да останат завинаги в колибата, и да няма кой да ги мести насам-натам, стрелецът хвърлил зеления чудотворен пръстен в езерните дълбочини. А. Каралийчев, ТР, 140. Местят го на работа от провинцията в София.
4. В съчет. със същ. и притеж. или показ, местоим. Оставям, напускам нещо и отивам другаде; сменям, променям. Жилищната комисия .. не ми позволяваше доброволно и без туйцък-онуйцък да си местя квартирата. Хр. Смирненски, Съч. III, 122-123. Войната се разпалваше, местеше позициите cju ц отминаваше към крайните квартали. И. Йовков, ПК, 31. През лятото войниците често местеха лагера си.
5. В съчет. със същ. очи, поглед — насочвам от един обект към друг. Янаки бавно стана и се протегна.., отвори вратата на съседната стая, превърната в килер, и почна да мести очи от предмет на предмет. М. Грубешлиева, ГР, 126. Малчуганът бе зяпнал и местеше очи ту към сестра си, ту към кварти-ранта. Ем. Манов, БГ, 176. Войниците смаяно местеха погледи от Велемир на Добромир и от Добромир на Велемир, надвесваха се от крепостта, не вярваха на очите си. А. Дончев, СВС, 729. Обръщам се по всички страни, бързо местя погледа си от групичка на групичка, от човек на човек. Д. Калфов, Избр. разк., 336. местя се. страд. Неопределеното глухо шатрене и шумолене, каквото става, когато се дърпа и мести на земята някое тежко тяло,.., пак се чу още по-силно. Ив. Вазов, Съч. XII, 49-50. Пеев е изтъквал, че ако Кръстевич не е скланял да се мести дружеството в Цариград, Дринов бил на обратното мнение. М. Арнаудов, БКД, 237. местя се страд.
МЕСТЯ СЕ несв., непрех. 1. Променям по-
