МЕТА-1 368 МЕТАБОЛИЗЪМ
сите във вашите спорове, или — не зная какво ще стане. П. Тодоров, Оьбр. пр II, 408. — Казвай да чуем какво си наумила... Нона ли те подучи? — Найдене, че защо пък месиш и Нонка? И тя мълчи като риба. Ами аз не виждам ли сама... Г. Райчев, ЗК, 119-120. меся се страд. Хляб с мръсни ръце т се меси и не се яде. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131. С малко брашно много хляб са не меси. Послов., П. Р. Славейков, БП И, 140.
МЕСЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл.
в. Включвам се като.страна, участник в нещо; намесвам се, бъркам се. — Когато двама братя любезно разговарят помежду си
— .. — външен човек не бива да се меси в разговора им. А. Гуляшки, ДМС, 104. За моите чувства към Сладунка Белилова вече знаеха много хора — .. И на всички им правеше лукаво удоволствие да се месят в тези мои чувства. Ил. Волен, МДС, 17. Павел не познаваше подробностите на историята с Динко, а майорът избягваше да се меси в кадрови въпроси. Д. Димов, Т, 425. Пък и работа ли ми е да се меся в хорските мас-карлъци. Чудомир, Избр. пр, 37.
2. Разг. Смесвам се. Само шапката му беше голям рунтав калпак, чиято черна козина се месеше с черните косми на брадата му. Ст. Загорчинов, ДП, 322. Назад и напред по шосето се движат безбройни групи, месят се тъмни и светли облекла и като големи бели, сини и червени цдепгя блещят отворените дамски чадъри. И. Йовков, ПК, 47-48.
3. Прен. Разг. С предл. с. Имам контакти, отношения, връзка с някого. Сълплията дори чуваше, че се месел с младежите-кому-нисти, понякога дори синът сам му загатваше за това. Г. Караславов, Избр. съч. I, 209. Додето ний, земеделци и овчари, карали сме я, както са я карали дядо и баба и не рачили сме да знае светът за нас, нито пък да са месим с него, знаете ли що са правили гръците? С. Бобчев, ПОС (превод), 45.
О Ще ми месят прощъпалник. Диал. За оздравяващ болен — почвам вече да ставам, да ходя след тежка и продължителна болест.
МЕТА-1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е от по-висока степен, с по-общ характер, напр.: м е-таезик, металогика.
2. Който включва в себе си това, което е назовано от основната дума, напр, метагалактика.
— От гр. реха 'през, след, после'.
МЕТА-2. Първа съставна част на сложни думи, наименования на химически съединения, които произлизат от кисел анхидрид с прибавяне на 1 молекула вода, напр.: метаби-сулфид, метафосфорен, м ета силициев,метасиликат и др.
— Гр. реха 'след'.
МЕТА, -ёш, мин. св. метох, прич. мин. св. деят. мел, несв., прех. и непрех. 1. С метла събирам боклук, отпадъци, прах и под. от някаква повърхност (под, улица, двор и др.). Ранобудни невести дигат пушилка — метат дворовете. А. Каралийчев, ПГ, 160. Еснафите отваряха вече дюкяните си и чирачетата под-ливаха и метяха пред тях. В. Геновска, СГ, 30. Дядо Танас блъскаше, тропаше, метеше и пръскаше пръстта с мокра метла. Ив. Кара-новски, Разк. I, 24. Додето чиракувах у баеви Топюви, гледах добитъка, ринех оборете, метях по двора. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 4. Прошетаф рано на утро, / догледаф моме убаво, / къде ми двори метеше. Нар. пес., СбБрМ, 457. Свила се вила вихрушка, / горе небе лижеше, / доле земята метеше. Нар. пес., СбВСгТ, 348.
2. Прен. Разг. В съчет. със същ. земя, поди под. За дреха, опашка — влача се по земята. — Върви се облечи, стига си мела пода с тая ро
ба. Ем. Станев, ИК III, 197. През корема му беше превързана д'ьлга престилка, с нея метеше земята. Й. Радичков, СР, 31. Щом разпрати хората си на работа, бригадирът Голям Крушко си натъпка широките крачоли в чорапите, за да не метат праха, и пое къмто къра. Б. Обретенов, С, 151. А Кума Лиса метеше с опашката си пътеката. А. Каралийчев, ТР, 38. „— Твойта болест от три моми хубави,/ ..,/с кундурките сокаците ронеха, / с фустите си сокаците метеха.“ Нар. пес., СбВСгТ, 669.
3. Прен. Премахвам нещо бързо или наведнъж в голямо количество. Пред дъжд козите бръстеха прибързано,.., сутрин всички бяха чевръсти и метяха наред гората, привечер ставаха придирчиви, подбираха само мека шума и крехки филизи. Й. Радичков, СР, 7. Трети се завъртя като пиян и кротко легна на синора, където куршумите метяха жълтеникавото стърнище отсам реката. Ем. Станев, ИК III и IV, 466. мета се страд. Не е добре, когато се мете, да се замита към вратата. СбНУ VI, 89.
О Мета улицата. Разг. Скитам без работа и без цел; миткам, шляя се. С вършина да ги метеш. Диал. В голямо количество са, в изобилие са, много са. Богат човек, със саанска коза и крава, кокошки има пълен ддор, с вършина да ги метеш. Г. Краев, Ч, 162.
МЕТАБОЛА ж. Литер. Стилна фигура, при която една дума се повтаря след няколко думи за засилване на впечатлението.
— От гр. рехароА/п през фр. шс1аЬо1е.
МЕТАБОЛИЗЙРАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Биохим. Включвам се в процеса на обмяна на веществата, метаболизма, в живия организъм. Ляво ориентираната захар не се метаболизира и преминава през организма на човека, без да отдели нито една килокалория.
МЕТАБОЛИЗЪМ, мн. няма, м. Биохим. Постоянни биохимични процеси на обмяна на веществата в живия организъм. Ще трябва в нашата храна да се намират пълни, в биологични смисъл, белтъчини, т.е.
