МЕСТО- 363 МЕСТОИМЕНИЕ
стоятелство се дължат и известни морални качества у жителите в поменатите местности. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. В тия дописки ние описваме лошото положение на работниците от един занаят или в една местност. Г. Георгиев, Избр. пр, 326. Една организация трябва преди всичко да се състои от марксисти, от убедени социалдемократи, за да може достойно да представлява партията на своята местност. Г. Георгиев, Избр. пр, 109.
3. Остар. Територия, землище. Колкото за онази местност, която са населява от българи.., то общинската равноправност, на която ще са основе автономно Българско, ще задоволи,.., всички. СПл, 1876, бр. 9,
33. Българите нямат никакви претенции над отделните народности, които имат своите определени местности, каквито са бошнаците, херцеговинците,.. и тесалийци-те (гърци и албанци). СПл, 1876, бр. 9, 33.
МЕСТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: място, напр.:
местоположение, месторождение, месторабота, местоживе-е н е.
МЕСТОЖИВЕЕНЕ, мн. няма, ср. Адм. Място, обикн. жилище, квартал или селище, където някой живее. Другите железничари — близки на Веселин Велев по възраст, заплата и местоживеене — все имаха някакво хоби. Д. Цончев, М, 51. Пътуването от местоживеенето до комбината и обратно по БДЖ е безплатно.
МЕСГОЖИВЕЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Книж. Място, в което някой живее. Сражението станало при Пасаргад (Персеполис), древ-не местоживелище на персидските господари.
H. Михайловски и др., ОЙ (превод), 125.
МЕСТОЖИТЕЛСТВО, мн. няма, ср.
I. Населено място, в което човек живее постоянно, на което е жител. — Къде е постоянното ти местожителство? — Никъде не живея постоянно. Ст. Дичев, ЗС II, 748. В молбата ся бележи местожителството на третото лице. ВП, 40. // У нас от 50-те до 1990 г. — административно разрешение за живеене в определено населено място, обикн. по-голям град; жителство. Нима жилищата ни не са оградени от стени, улиците от жилища, градовете — от закони за местожителство, държавите — от граници. Ем. Манов, ПУ, 214.
2. Остар. Книж. Място, среда, която някой обитава. Рибата прилича ли на домашните животни, на птиците и на зверовете или по образа си, или по големината си, или по направата на тялото си, по местожителството си? Т. Икономов, ЧПГ, 56.
◇ Въдворявам на местожителство. Книж. Заставям някого да живее в определено място като наказателна мярка; изселвам. Някой си Шопа фурнаджията,.., осъждан за разни злоупотребления,.., от предишния режим бил въдворен на местожителство в родното му село Новачени. Пряп., 1903, бр. 42,4.
МЕСТОИМЕ, мн. -на, ср. Грам. Остар. Местоимение. Скъсеното местоиме „ся“ са пише „са“, както го изговарят сичките българи. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 6-7.
МЕСГОЙМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Грам. Който се отнася до местоимение, свързан е с местоимение. Местоимении основи. Местоименно склонение. Местоименните наречия когато, където, както, колкото и други функционират като съюзи.
МЕСТОИМЕНИЕ, мн. -ия, ср. Грам. Дума, която се употребява в речта вместо съществителни, прилагателни или числи-телни имена, с която се посочват различни обекти или с която се пита за тях. Местои-менията не означават определени предмети, признаци и числа, а могат да заместват имената на всякакви предмети, признаци и числа. Л. Андрейчин и др., БГ, 112. Когато хортуваше със Стойка за нея, той за-местяше името й с местоимение. Ив. Вазов, Съч. VII, 37. Местоимения ся наричат думите, които ся полагат в речта вместо упомя-натите по-горе съществителни имена, за да не ся повтарят. Ив. Момчилов, ПСЕ, 44. Со-чиних тойзи буквар изперво с имяна, местоимения и прочая. П. Берон, БРП, 3.
◇ Възвратно лично местоимение. Грам. Местоимение, означаващо субекта на действието, който е същевременно и обект на действието. Възвратното лично местоимение в българския език има пълна форма — себе си и кратки форми — се, си. Възвратно притежателно местоимение. Грам. Местоимение, което означава, че обектът в изречението принадлежи на субекта. Кратката форма на възвратното притежателно местоимение — свой, своя, свое, свои е „си“, напр. Обичам родината си. Въпросително местоимение. Грам. Местоимение, с което се заместват имена на неизвестни обекти или признаци, когато се пита за тях. Въпросителните местоимения се използва-т в речта и за изразяване на възхищение, възторг и др., напр. Какви високи върхове, какви дивни хубости! Лично местоимение. Грам. Местоимение, с което се заместват названия на лица, предмети и други същини, изразени със съществително име. За разлика от френския език, в български глаголите могат да се употребяават без личните местоимения. Неопределително местоимение. Грам. Местоимение, с което се заместват названия на неопределени обекти или неопределени качествени и количествени признаци. Неопределителните местоимения се образуват от въпросителните с помощта на морфемата ня-, напр, някой, някоя, някое. Обобщително местоимение. Грам. Местоимение, което служи за обобщено означаване на всеки един обект
