МЕСТИЦЕ 362 МЕСТНОСТ
местенце и зачаках. Д. Жотев, СбХС, 148.
2. Прен. Длъжност, служба, обикн. в учреждение; местице. Още не бяха успели да се скарат за някое по-завидно местенце в служебната йерархия. Ст. Марков, ДБ, 221. Държавата^ тогава едва се съгласи да отдели [за И. Йовков] едно обидно незначително чиновническо местенце. Г. Константинов, ПР, 203. — Издигна си [председателят] триетажна къща и настани сина си на високо местенце. Ст. Даскалов, ЕС, 113. През следващия месец успяхме да настаним страдалеца в едно от софийските издателства и както чух от роднини, той бил извънредно доволен от новото си тихо местенце. П. Незнакомов, БЧ, 100.
◇ Топло местенце. Разг. Сигурна, добре платена и обикн. лека служба. Съществува сред част от младежта стремеж да се търсят предимно чиновнически службички
— топли местенца, да се живее леко. Т. Живков, Избр. съч. И, 434. Ще ми изстине местенцето; изстина ми местенцето. Разг. Ще изгубя службата, поста си, ще ме уволнят. Някои от консерваторите набързо се пребоядисаха, страхуват се да не им изстине местенцето.
МЕСТИЦЕ, мн. -ä, cp. 1. Умал. от място; малко място, местенце. Наистина хубаво местице бяха избрали за кораба нашите любезни домакини. П. Вежинов, ДМ, 31. „Аз съм щастлив, защото в душата на Женичка аз зафащам малко (?!) местице“. Ив. Вазов, ПЕМ, 139. — Что да правите сте дошли тука в кулата? — Не искаме друго, освен едно местице да пренощуваме. Р. Блъс-ков, ТПД (превод), 116. „Ами местицето за къщичката с какво ще купиш?“ Превод, МС, 1883, кн. 4, 53.
2. Прен. Длъжност, служба на чиновник; местенце. — Значи, другите си седят на местицата, получават си заплатицата.. Не ме разбра. И аз няма да остана без работа. Ем. Робев, Ст, 1968, бр. 1181, 1.
— Друга (диал.)форма: мсстс це.
МЕСГИЦА, обикн. мн. местйци, ж. Мести; папуци. Цар Родослав из дор ходи, /из дор ходи по чехлици, / по чехлици, по местици. Нар. пес., СбАИ, 378.
МЕСТЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Индив. Който се мести, движи. Доста е да спомнем местливата машина или самохо-дът. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 26. Умът му ще са изнудва още повече, когато познае, че те звезди са толкова слънца, прилични на нашто, които имат, види са, като него техните си местливи и опашати звезди. Ив. Богоров, КП, кн. 5, 11.
МЕСТНИЦИ мн. Воен. Разг. Местни обекти, означени на топографска карта или фиксирани от радиолокационна станция. Като всеки новак и редник Димчев отначало грешеше. Вместо да завърти едно копче, хващаше друго. Не знаеше къде се намират местните предмети на екрана. А попаднеше ли на цел, не съобразяваше къде ще се появи в местниците тя. НА, 1959, бр. 3426,3. Върху матовото поле, наред с десетките петна на местниците, опитното му око различи две по-светли точки. НА, 1958, бр. 3185,1.
МЕСТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до местничество (във 2 знач.); локален, местен, ограничен. Отдали се на местнически чувства и настроения,., ръководителите на стопанството от това село в продължение на много дни спорят къде да бъде седалището на обединеното стопанство. РД, 1958, бр. 360,2.
— От рус. мсстничсский.
МЕСТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср.
1. Истор. Във феодална Русия (от XIV — XV в. до 1862 г.) — установен ред за назначаването на болярите на административна, военна или придворна длъжност в зависимост от знатносгга, длъжностите и заслугите на техните предци. След тия тегла настават самозванците,.., вълненията на разколниците, местничеството на боярите и смъщенията на стрелците. Д. Душанов, ИПХЧ, 224.
2. Нов. Облагодетелствуване на отделно село или град, съблюдаване на тясно местни интереси. От една страна, съществуват опити за ограничаване правомощията на низовите звена на самоуправлението, за тяхното изземване от централните органи. От друга страна се наблюдават и прояви на местничество. РД, 1983, бр. 313, 2.
— От рус. местничество.
МЕСТНО нареч. Остар. На място. Спо-ряд тоя способ намериха длъжината и ширината на най-главните места на Земята, а с премервания, станвани местно, събраха в тия определени местоположения местата .. на земите. Ив. Андреев, КГ, 20.
МЕСТНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Част от земната повърхност, обикн. сред природата с приблизително определени граници; околност. Полковникът препуснал напред, изкачил се на "една могила и разгледал местността. Й. Йовков, Разк. II, 233. Местността Червена стена е по течението на реката. Ил. Волен, МДС, 209. „Гънките на местността помагат за успешното маневриране на противника.“ Л. Стоянов, X, 117. От България, Тракия и Македония да се въздигне една Българска държавица, защото главният преобладающи елемент по тия местности е българският. НБ, 1876, бр. 34, 133. Впрочем в Неаполитанското царство и в сама Гръция и досега множество местности са опазиле своето славянско название. НБ, 1876, бр. 9, 35. Походът преминава през гориста местност. А Планинска местност. Безводна местност. Красива местност.
2. Остар. Населено място; селище. То заедно с други планински паланки, като Копривщица, Панагюрище,., се ползували с едно привилегировано положение.. На това об
