от дадено множество, на всякакви признаци и на цялото количество от дадени неща. Обобщителните местоимения за лица и предмети са: всеки, всяка, всяко и всякой, всякоя, всякое. Д Обобщителните местоимения за количество са: всички<я>, всичката, всичкото, всички<те>. Относително местоимение. Грам. Местоимение, което замества в подчинено изречение име, употребено в главното изречение. Относителните местоимения служат за връзка на подчинено изречение с главно. Отрицателно местоимение. Грам. Местоимение, с което се отрича съществуването на обекти или наличието на признаци. Отрицателното местоимение никой има следните падежни форми: никой, никого, никому. Показателно местоимение. Грам. Местоимение, с което се посочват различни обекти или техни качествени и количествени признаци. Показателните местоимения в съвременния български език са наследени от старобългарския език. Притежателно местоимение. Грам. Местоимение, което означава отношение на принадлежност. Местоименията мой, твой, свой са притежателни.
МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ, ия, ср. Книж.
1. Място, обикн. селище, в което някой е назначен на служба. Как пътувах и как стигнах до местоназначението си, затова не питай. След дълго и мъчително люшкане през баири и долища казаха ми, че сме стигнали в селото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 174. Поканен .. да работя в Родопите, аз пътувах за новото местоназначение. Л. Станев, Пл, 16. На път за местоназначението си Доротей спрял в Берковица с надежда, че оттам ще успее да подготви посрещането в центъра на епархията. Т. Жечев, БВ, 221-222.
2. Мястото, където трябва да достигне нещо или да се закара нещо; местопредназначение. Писмото опшое в архивата, където след няколко дни му сложиха печат и изходящ номер и го изпратиха за местоназначението му. Св. Минков, Избр. пр, 259-260. Изпратените влакове стигат на местоназначениепю си.. преди определеното време. ОФ, 1950, бр. 1767,2.
МЕСГОНАХОДИЩЕ, мн. -а, ср. Място, където се намира нещо в голямо количество, обикн. руди и под.; находище, местонахождение. В карстовите области има залежи на ценни полезни изкопаеми. Именно тук са богатите местонаходища на боксит. Л. Мелниш-ки, ПП, 149. Понастоящем са открити 560 местонаходища на желязна руда. РД, 1958, бр. 7, 4. — Съобщете им местонаходището на рибните пасажи и продължете на север — нареди ихтиологът. П. Коларов, РП, 21.
МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ, -ия, ср. Книж. 1. Място, където се намира някой или нещо; местоположение, месторазположение. А сега около нас е необятна морска шир.. Навигацията обаче е чудодейна наука и винаги намира начин да определи местонахождението на кораба. Б. Трайков, ВО, 42-43. Според местонахождението и произхода си, българските термални извори могат да се групират главно в две големи области: Балканска и Родопска. П. Делира-дев, БГХ, 26. Дотук Ян Бибиян и Калчо бяха изгубили всяко понятие за местонахождението си и по отношение на Земята, Луната и Слънцето. Елин Пелин, ЯБЛ, 57.
2. Място, където се намира нещо в голямо количество; местонаходище, находище. Окупирани бяха крупните райони с местонахождения на нефт и торф, разположени по холандската и белгийската граница. ОФ, 1950, бр. 1816, 3. С помощта на постоянни звукозаписи ще бъдат открити местонахожденията и концентрацията на рибните стада и друга подводна фауна. К, 1963, кн. 9,33.
— Рус. местонахождение.
МЕСТООБИТАНИЕ, мн. -ия, ср. Спец. Място, обикн. природна среда, където обитават животни или виреят растения. След спадане на реката отново всичките обитатели на острова се връщат по старите си местообитания. М. Тошков и др., HP II, 116-117. Любимите местообитания на славеите са широколистните гори, долините на реки,.., а също и храстите в близост до вода. Вл. Помаков, ПДП (превод), 47. Броят на поколенията [на насекомите] за един вегетационен сезон е наследствено определен и независим от температурата на мес-тообитанието. ПЗ, 197/, кн. 2, 13. Естествено за ограничаване на природното разширяване на бялата мура е повлиял южният характер на местообитанията й на Балканите. М. Тошков и др., HP П, 116-117.
МЕСГООПИСАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Описание на природни или културни забележителности; пътепис. Местоописание-то става, когато се описват места, градове, храмове, палати, гори, лесове, водопади, живописни ливади и др. Д. Войников, PC, 79.
2. Топография.
— Друга форма: местописйние.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ, мн. -ия, ср.
1. Място, където е разположено селище, сграда или под., обикн. всред някакви природни особености; месторазположение, местонахождение. Все повече се убеждавам, че по-романтично място от местоположението на Търново не би се намерило никъде. П. Делирадев, БГХ, 81. Котел по своето местоположение напомня много когпел, откъдето, види се, идва и името му. И. Радичков и др., ГСП, 145. Tue [богати] манастири са помещале обикновено на най-приятните и най-полезните местоположения. С, 1872, бр. 34, 271. // Място, където се намира нещо в даден момент; месторазположение, местонахождение. Задачата ни .. не е да влизаме в схватка с врага, а да разузнаем местоположението му и неговите бойни средства.
