МЕСНА 357 МЕСО
романтични идеи добиват художествена плът у Едгар По. АБВ, 1989, бр. 45,6.
— От нем. собств.
МЕСНА. Вж. м е с в а м.
МЕСНАТ, -а, о, мн. -и, прил. Разг. Месест. Наистина той бе с неимоверно голяма глава,.., с голям меснат нос. Д. Калфов, ПЮИ, 112. Между устните му стърчи кибритена клечка, под избръснатото меснато лице грее син галузник. К. Константинов, СЧЗ, 71-72. През дните на ужаса Стоенчев плачеше като дете! Влачеше се по улиците с дървения си крак, пъшкаше гласно, мускулите на меснатите му бузи играеха, а устните му бяха посинели. А. Страшимиров, А, 253. На едногото главата месната като тиква, на която никак не пречеше да бъде съвършено валчеста. Ив. Вазов, Съч. VII, 26. На изглед холандците са високи и пле-щести, повечето тлъсти, отколкото мес-нати. Т. Икономов, ЧПГ, 92.
— Друга (диал.) форма: м я с н й т.
МЕСНАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от меснат.
МЕСНИКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Месар. За правянето на храната ни работят воденичери, хлебари, месникари {касапи). Т. Шишков, ПХ (превод), 51.
МЕСНИЦА ж. Диал. Тутманик; месеница, кръжник.
— От Т. Панчев. Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
МЕСНЙЦИ мн. Диал. Времето, дните от Коледа до Сирница, когато се яде повече месо. Няи{о окол три месеца живяха бабини ти Минчовичини мирно, весело и честито — коледните пости и месниците. А къдя края на месниците шоко зафана малко по малко да се заоблачва. Т. Влайков, Съч. II, 22. Преди 15-20 години там [на могилата] колили и курбан, когато празникът се случи в месници, но от няколко години този обичай окончателно се изостави. СбНУ XII, 7. Не че ти върнат китката, ако и да е месници. П. Р. Славейков, БП
I, 315. Г. Цоко Каблешков ся годи за кокона Фроса, комшийката ни, сега през месници ще прави сватба. АНГ1,389.
— Друга форма: мясници.
МЕСО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Мускулната розовочервена тъкан от трупа на животно, която се използува като хранителен продукт. Вие решихте да изяждате всичкото месо от ула-вения дивеч. О. Василев, ДГ, 98. Свинята стана вече сто кила, скоро ще я коля и ще пратя на чичови ти мас и месо. М. Грубешлиева, ПИУ, 25. Рядко се случваше замерената коза да не подскочи и да не падне по гръб. Кара Иб-раим я свличаше на по-достъпно място, раз-сичаше я на парчета, слагаше месото и кожата в чувала и по мръкнало го отнасяше в къщи. Ем. Станев, К, 6. Предимствата на месото като храна се заключават в това, че в малък обем то съдържа много белтъци, които при това лесно се смилат и лесно се усвояват. Б. Койчев, Б, 46. Месо без кости не бива. Пое-лов., П. Р. Славейков, БП I, 267. Овнеиисо мес-
о. Свинско месо. Говеждо месо. Крехко месо. Тлъсто месо. Пилеиисо месо. Птиче месо. Телета за месо. Магазин за месо. Производство на месо. Преработка на месо. И Само мн. Различни видове от такава тъкан. Вардарски на-донесе меса, риба, тазгодишни пилета, ракия, вино и всичко, що можа да се намери за ядене и пиене, натрупа там, като да се готвеше за сватба. Д. Талев, ПК, 397-3<)8.и Но аз конфискувам само развалени меса. И. Йовков, М, 53. // Рядко. Ядливата тъкан около костите на риба; риба. — Не обичате ли риба? Как да не обичам — обичам! — преглътнах със сухо гърло, недоволен и разочарован от себе си, тъй като рибешкото месо е предмет на постоянни домашни караници с жена ми и големия ми син. Др. Асенов, СВ, 55-56. Пратим те на пазар да купиш овнеиисо месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо. Ив. Вазов, Съч. XIX,
5.
2. Ястие, приготвено от такава тъкан.
— Вие ще станете хора, само когато проядете месо в сряда и в петък! Ив. Вазов, Съч. VI, 71. — Яжте! — подканяха ни неуморимите и неумолими домакини.. Ами защо ни веднъж не си посегнал към пърженото месо? Г. Караславов, Избр. съч. III, 149-150. Първокласният ресторант ти предлага върху блестящи маси и в луксозна обстановка най-богато изобилие от ястия — печени меса, напитки, сладкиши и плодове. Кр. Белев, 3, 38-39. Развеселеш богаташи се тъпчеха със сочни късове месо и добавяха вино в гърлата си. Й. Попов, БНО, 34. Супа с месо.
3. Само ед. Разг. Плът, мускул на тъкан на човек или животно. Месото на китката се бе подуло и в средата на подутините се врязваха дълбоките следи от гривните и макар Жак да виждайте, че гривните вече ги няма, все още усещаше острите им ръбове на ръцете си. Б. Райнов, ЗВ, 232. — И оттогава си имам и един куршум в кълката зараснал .. Искаха да го вадят, да ме режат
— не дадох; не ми пречи — зарасте се в месото ми и си го нося и досега за спомен. Ц. Гинчев, ГК, 87. Снагата й беше изтръпнала
— вече не я усещаше. Ножове да забиваха в месата й, тя нямаше глас да издаде, нито сълза да отрони. К. Петканов, БД, 208. От ужасния рев на мечока потрепера гората. Той впи ноктите си в гърба на глигана, като късаше меса от гърба му. Д. Цончев, ОТ, 123. Патриот е — душа дава /за наука, за свобода; / но не свойта дуиш, братя, / а душата на народа! /../ И секиму добро струва, / само, знайте, за парата, / като човек — що да прави? / Изяда си и месата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 29. От човешко месо пастърма не са суши. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 36. // Открита, оголена част от тялото, плътта на човек, която обикн. е покрита с дрехи. Много повече и безброй са тия наши
