МЕСИНГОВ 356 МЕСМЕРЙЗЪМ
— Нем. Messing.
МЕСИНГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от месинг. Васил скоро намери малката неизмазана кьща, върху чиято врат-а бе прикован голям, разярен месингов лъв. Тоя своеобразен герб,.., развълнува Васила. Сг. Дичев, ЗС I, 433. Малка месингова табелка с надпис. Васко прочете и натисна белия бутон. П. Огъпов, ЧОТ, 12. В стаята, запълнена от две легла с потъмнели месингови топки на таблите,.., ги посрещна жената на Филипов. Ем. Манов, ДСР, 148. Камен врътна месинговото кранче на четмичката. Цв. Ангелов, ЧД, 125. Боян почука три пъти на сивата обикновена врата, .. Тогава той натисна жълтата месингова дръжка и влезе в стаята. П. Незнакомое, СНП, 206. Тясна месингова тръбичка прикрепяме неподвижно към ра-ботната маса. Физ. VII кл, 48.
2. Който се състои от цинк и мед. Месингова сплав.
МЕСИНГОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Метал. Нанасям тънък месингов слой върху повърхността на стоманени изделия, за да се предпазят от корозия, месинговам се страд. Обковът за чанти се изработва не от месинг, а от ламарина, която се месингова или никелира.
МЕСИНГОВАНЕ, мн. няма, ср. Метал. Отгл. същ. от месинговам и от месинговам се.
МЕСИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Месест; меснат. За да прегазят улицата мръсна, / арменки, левантинки и гъркини / повдигат си полите до колене / .. / показват си прасенцата месисти. Ст. Михайлов-ски, Мис., 1896, кн. 3-4, 181.
МЕСИТ м. Остар. Търговски или делови посредник; комисионер, агент. Кондо наново се втурваше да търгува, .. С него ходеха месити, наредени от Акиф ходжа, вършеха му добра работа и пълнеха кемера му с пари. Д. Немиров, Б, 153. Нима не излязоха и тази есен: „Перун“ (7 броя), „Парнас“ (само един брой),.., па дори и проблематичният в-к „Провинциален актьор“, който тъй неустановено излиза, въпреки че е натоварил месити из страната да записват абонати? К, 1927, бр. 103, 1.
— Отгр. реоти!^.
МЕСИТИН, мн. месйти, м. Простонар. Месит. Този человек тя завежда при комард-жиите, с които е той споразумян и на които ё меситин. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 44.
МЕСИЩЕ, мн. -а, ср. Пренебр. Увел, от месо. Под ръцете им ромейски шлемове дрънчаха като менци на кладенец и хрущяха черепи, и шляпваха в праха разпрани месища. Й. Вълчев, СКН, 168. Я се кълнем у моята сабля /и се кълнем у моега Шарка; / мойе Шарко, кучешко меси-ще, / остра сабля, студено железо! / Тезгетаре вера не ванаа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 15. // Само мн. Голямо количество месо. Неженен бе, но знай, що сватба значи. / .. където се очите ти запрат — / месища; днеска тук стотини ще ядат, / кой откъдето дойде. К. Христов, ЧБ, 419. ч
МЕСИЯ, мн. -йи, м. Рел. Книж. 1. В юдейското и християнското религиозно учение — очакван пратеник на бога, който трябвало да спаси света и да премахне злото на земята. Тя охка и пъшка. Зове месията за спасение и от време на време запява с тъжен и прегракнал глас стари испански песни. С. Таджер, ПНМ, 175. Евреите се вълнували. Тогава изведнъж се появил нов техен месия, нов Исус — някой си Сабатха-й Севи. Той пращал послания,.. Казвал, че е дошло второто пришествие. А. Дончев, ВРЪ91. Йован предтеча известява всичкат-а Йорданска околност, че ся приближава царството небесно и че иде очакваният месия. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 193. Роди ся като человек сущий син божий, когото род человечески чекаше толко время, под имято обеищний месия. Е. Васкидович, ПП (превод), 55. След шест месеца, откакто благовести ангел Гаврил на Захария за бъ-дащето раждане на сина му Йоан Кръстителя и предтеча на месия, бог проводи същия ангел в Назарет при дева Мария. Н. Михайловски, ССЙ (превод), 103.
2, Прен. Обикн. в сравн. Спасител, избавител. Слео четиригодишно заточение, на 27 септември 1864 година Иларион и Авксентий ще стъпят на Сарай-борун край Цариград, посрещнати като месии, за да влязат в новия и решителен етап на борбата. Т. Жечев, БВ, 191 .Русофилите посрещнаха царския пратеник с голяма овация.. Цанков му каза, че българският народ го очаквал като месия. С. Радев, ССБ II, 289. В продължение на 6-7 години Гоце Делчев не остави ни един кът, ни едно село, ни един град от Македония и Одринско непосетени; .. Навсякъде, посрещан като месия, биваше изпращан с утеха за внесения мир. Пряп., 1903, бр. 12,1.
— От еир. през гр. |1еата<;.
МЕСМЕРИАНСТВО, мн. няма, ср. Мес-меризъм. Страхът повишава податливостта на внушения, каквито и да са те, стига само да премахват оплакванията. И тогав-а месмерианството и мистицизмът, суеверието .. — всички тези форми на човешкото въображение и представа могат да се окажат с лечебна стойност или да успокояват човешката съвест. Отеч., 1978, кн. 3,37.
МЕСМЕРЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спец. Теория, създадена от немския лекар Франц Месмер, според която излъчвана от планетите магнитна енергия оказва влияние върху организма на хората; месмерианство. Месмеризмът, лудостта, живото погребение, с една дума, движението по размитата граница между битие и небитие са конкретните теми и образи, в които абстрактните късно-
