МЕСЕЧНО 355 МЕСИНГ
МЕСЕЧНО нареч. За всеки един месец; на месец. В стари времена градът имал Съвет на старейшините. Старейшините се събирали два пъти месечно да решават градските въпроси. Й. Попов, БНО, 46. Даскал Камен срещу награда от два гроша месечно на дете и храна от селото започнал да учи децата на непреклонните планинци. О. Василев, ЖБ, 17. Кой ми казваше, че му пращал по двеста лева месечно? Ив. Вазов, Съч. XXV, 174.
МЕСИАНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1,Рел. Религиозно учение, разпространено сред древните евреи, според което на земята ще дойде месия, който по божията воля ще освободи праведните от страдания; месианство.
2. Националистическо учение за предопределената от Бога съдбовна роля на някой народ в историята на човечеството; месианство. Поетът [Мицкевич] .. рисува майсторски масови сцени и природни картини и прокарва своя месианизъм за изключителната историческа роля на полския народ. БНТ, 1947, бр. 300-301,2. // Важна роля на народ или лице в общественото развитие. Всички тия духовни великани са обладани от месианизъм: те вярват във великото предназначение на Русия, затова отричат нейните позорящи я форми на потисничество. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 64. Образът на Диви-сил е оо голяма степен изкуствен поради вложените в него индивидуалистически идеи на Славейков за месианизма в историческото развитие на народа и за своеобразния фата-лизъм към събитията. Лит. X кл, 280.
3. Учение на месия, пророк. 'Торете, горете всички книги, които проповядват омразата!" — се провикваше Анатол Франс. Наред с Ромен Ролан и Анри Барбюс и той ставаше пророк на нов месианизъм. Н. Ли-лиев, ОФ, 1950, бр. 1767,4.
— От фр. тех81агште.
МЕСИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до месианство. Изглежда, че мисис Хорн не познаваше никак великите цели на движението, изглежда, че в заслепеното си милосърдие тя не вижда месианската роля, Която бог е определил на испанския народ! Д. Димов, ОД, 306. Нито думите на графиня Настя за месианската роля на православните народи, нито буйните намерения на Леоцакос да води в близко бъдеще армиите на обединените балкански страни, значеха нещо решително. Ст. Дичев, ЗС I, 310. Когато се живее с пагубната илюзия за месианската предоп-ределеност и непогрешимост на една страна, опасността от повторение на нещастието винаги съществува. М. Миланов, ТПМ, 166. Месианско учение.
2. Който се отнася до месия. Неговата [на Антон Страшимиров] социалистическа подкваса, размирният му дух и самоувереността му, че е народен водач .., му придаваха някаква месианска осанка, с която ва-жничеисе. М. Кремен, РЯ, 501 .Не се съмнявам, че в очите на майка ми Методи е бил не само „най-красивият и най-умният“, но и „най-на-дареният“, едно „възвишено“ същество, комуто съдбата е предопределил да играе някаква месианска роля в живота. А. Гуляшки, ДМС, 159. Месианско пророчество.
МЕСИАНСТВО, мн. няма, ср. Книж. Месианизъм. Цял руски народ —.., устремил волята си към освобождаване на брата-мъче-ник.. Руският народ е виждал в себе си месиа-нството на освободителя. Хр. Бръзицов, НЦ, 210.
МЕСИДОР, мн. няма, м. Истор. Десетият месец (от 19-20 юни до 18-19 юли) във френския революционен календар, въведен от Конвента (1793 — 1805).
— От лат. messis 'жетваЧ- гр. ôgûçov 'дар'.
МЕСЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. За цех, помещение, машина и под. — в който се извърша месене, обикн. на тесто или глина; месален. Предвидените за внасяне в хляба витамини се дават в месилния цех на хлебозавода в разтворено състояние. Б. Банков и др., ВВ, 96. Използуват се и вертикални месилни машини с вертикален цилиндричен сандък, в който се върти валът с винтови лопатки. Р. Ранков и др., М, 240.
МЕСИЛКА ж. Машина за месене на тесто или за приготвяне на други смеси; месачка2. Материалите за шоколад могат да се смесят в меланжор, тестомесилка или на непрекъснато действуваща дискова месилка. А. Генадиев и др., ТЗ, 197.
МЕСЙНА ж. Рибол. Здраво влакно или въже за въдица; корда. Ловихме тунците със специален въдичарски уред — трол, който всъщност представлява голяма въдица, закрепена неподвижно на борда на кораба, с бамбуков прът с дължина около 10 метра и дебела капронова месина, завършваща със стоманена проволка с голяма въдица. Д. Богданов, ТА, 48. Приближих до щанда с риболовни принадлежности: —Десет метра едномилиметрова месина и десет въдици за шаран! — поисках аз. ВН, 1960, бр. 2857,4.
— От итал. собств.
МЁСИНГ м. Метал. Сплав от мед и цинк с жълт цвят. Месинги са сплавите на медта с цинка. Л. Калев, ВТЛ, 245. Сплавт-а обикновено получава някои нови свой-ст-ва. Напр, месингът представлява сплав на медта и цинка със значително по-голяма твърдост от тези два метала. Хим. IX кл, 1950, 67. Винтът [на кораба] от жълт месинг блестеше като гигантски накит под заоблената кърма. Н. Антонов, ВОМ, 143. Лъснаха широко стъклените витрини на книжарницата. Наредени бяха там всякакви канцеларски и ученически вещи от дърво и стъкло, от никел и месинг. Д. Талев, ГЧ, 106.
